Решение № 12774 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2010 г.

Решение № 12774 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Томас Джоузеф, гражданин на Индия, срещу Решение № 125/11.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по реда на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства, приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Томас Джоузеф, гражданин на Индия, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в отдел " Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът споделя съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Относно сочените от него факти относно страх поради това, че е християнин, не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. От представените по делото писмени доказателства се установява, че независимо, че принадлежи към християнска религиозна общност, той не е имал сериозни проблеми при упражняването на правото му на религиозен избор. Съвсем безпроблемно е можел да изповядва религията си, което е било известно на властите. В проведеното интервю лично споделя, че в неговия роден град християните са около 12 - 13% от населението, имат си църква, където той помага доброволно. Анализът на фактите, които той съобщава и за които твърди, че представляват нарушение на правата му в Индия, са несъстоятелни. В приложената към административното производство справка относно обществения живот в Индия се установява, че християните в Индия са над 20 милиона. Свободата на вероизповеданията е закрепена с Конституцията - чл. 25 гарантира свободата на вярата и съвестта, правото на свободен избор на религия, нейното практикуване и заявяване. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,