Решение № 9791 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. И. К. от гр. Русе, чрез адв. Е. Табакова, срещу решение 1321 от 28.04.2025 г., постановено по адм. дело 168/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Русе да се произнесе по заявление с вх. 01-68703-27.01.2025г. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния мълчалив отказ, ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК - Русе, чрез адв. А. Стоянова , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира разноски /адв.възнаграждение/ за касационната инстанция. Ответницата М. Р. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е прието, че е настъпил оспореният от К. мълчалив отказ на началника на СГКК - Русе да се произнесе по заявление с вх. 01-68703-27.01.2025г., но този отказ не е незаконосъобразен, тъй като не е налице законово основание за заличаване на вписания в кадастралния регистър /КР/ собственик на придобития по давностно владение имот от К.. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна, като е прието,че К. е надлежно вписан към момента в КР, а нормата на чл.69, ал.2 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. е неприложима на основание чл.15, ал.3 от ЗНА, като противоречаща на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР предвижда извършване на изменение на КК и КР по ал. 1 след постъпване на данните за вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1, но не разпорежда заличаване на съществуващите в КР данни за собственост във всички случаи. В хипотезата на т.5, ал.1,чл.52 ЗКИР основанието за извършеното изменение на КК и на КР с вписване на новия собственик е снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост. Този акт за собственост в случая е нот. акт по обстоятелствена проверка, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, който съгласно ТР 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. 11/2012 г., ОСГК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Следователно в конкретния казус не е отпаднало /отречено/ придобивното основание на вписаният в КР собственик за процесния имот, от което следва, че по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР се следва записване в КР на данните за всички лица и документи. Такова вписване е било извършено с предходно изменение на КР, а заявеното от К. искане за заличаване на фигуриращият в КР собственик със заявление с вх. 01-68703-27.01.2025г. не намира законова опора. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, че началникът на СГКК Русе, а също и административния съд, не разполагат с правомощие да извършват преценка по отношение на конкуриращите се титули за собственост на вписаните в КР лица. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените разноски за настоящата инстанция по представения списък по чл.80 ГПК, съставляващи адв. възнаграждение в минимален размер от 1250 лв и 250лв ДДС, общо 1500лв. Възражение за прекомерност не е заявено от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,