Решение № 14228 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2012 г.

Решение № 14228 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ВПК "Негованка - 92", с. Михалци, област Велико Търново, подадена чрез пълномощник адв. Александър Стойнов, против решение № 73 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 948/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за финансово подпомагане по схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за кампания 2009 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 01-046400/ 2435/24.06.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е съобразил допуснати нарушения по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на акта, като не е мотивиран и не е спазена процедурата за издаване на индивидуален административен акт. Твърди, че в административното производство не са извършени теренни проверки и не се установява как са констатирани данните при кръстосаните проверки. Смята, че не е била налице хипотезата на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, за налагане на санкцията за бъдещ период, поради това, че не е установена разлика над 50 % между декларираните и реално установените след проверката площи. Твърди, че кооперацията не е уведомявана за хода на производството, с което е лишена от възможността за защита на законните интереси. Моли, да се отмени обжалваното решение и да бъде отменен отказа за финансово подпомагане за кампания 2009 г. Ответникът - зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че допуснатите процесуални нарушения при издаването на уведомителното писмо по чл. 59, ал. 2 от АПК, са свързани с процедурата по издаването му. Излага, че твърдените допуснати нарушения се отнасят до законосъобразността на акта, които жалбоподателят е просрочил да оспори и по отношение на тях, касационното производство е прекратено с протоколно определение № 77 от 15.12.2011 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Предлага обжалваното решение да остане в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 73 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 948/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, е отхвърлена жалбата на ВПК "Негованка - 92" против отказ за финансово подпомагане по схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за кампания 2009 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 01-046400/2435/24.06.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие разноски по делото в размер на 150 лв. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по силата на изрично делегиране от изпълнителния директор, поради и което не е допуснато съществено нарушение при издаването на отказа за финансиране, което да обуслови прогласяване на нищожността му. Приел е също така, че не е допуснато и съществено нарушение на чл. 51 от Регламент 796/2004 г. и на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, след като Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, след като е пропуснал възможността да оспорва отказа по отношение на неговата незаконосъобразност. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалба на касатора против отказ за финансово подпомагане по схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за кампания 2009 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 01-046400/2435/24.06.2011 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 12855,17 лева и по НДДП в размер на 5979,87 лева. Също така административният орган е наложил санкции за бъдещ период в размер общо на 12671,63 лева, тъй като разликата между декларираните площи и установените след административни и/или ПнМ надвишава 50 % от действително стопанисваните площи, в съответствие с чл. 51 от Регламент 796/2004 г. за СЕПП-8648,56 лева и за НДП - 4023,07 лева. С жалбата е претендирана нищожност и незаконосъобразност на оспорения отказ. С определение № 77 от 15.12.2011 г. по адм. д. № 948/2011 г. АС - Велико Търново на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата като просрочена в частта, в която е оспорен административният акт като незаконосъобразен и е прекратил производството в тази му част, но по оспорването на отказа като нищожен съдебното производство е продължило в съответствие с чл. 149, ал. 5 от АПК. Определението не е оспорвано и е влязло в сила. По оспорването за нищожност с обжалваното решение административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (в относимата редакция) управителният съвет на ДФЗ с Решение по Протокол № 17/7.04.2011 г. е дадена възможност на изпълнителния директор да делегира на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто ресор е Отдел "Директни плащания на площ" подписването на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, включително и уведомителните писма за одобрените и неодобрените за участие площи, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, както и да взема решения по подадени заявления по схеми и мерки за директни плащания. Със Заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ се е възползвал от предоставеното право и е делегирал на Свилен Костов - заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощието да подписва уведомителните писма, каквото е и процесното. При тези фактически установявания законосъобразно и прието, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, поради и което възраженията за нищожност са неоснователни. По твърденията за съществено нарушение на материалноправни норми правилно съдът е съобразил приложимото право - на чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. като основание площта да се счита за наддекларирана. Обосновано е прието от съда, че жалбоподателят е заявил общо 79,21 ха. за подпомагане, като при извършените административни проверки е установено, че не се стопанисва от земеделския производител и съответно е приета от административния орган за недопустима за подпомагане и е определена като"наддекларирана площ" общо в размер на 53,29 ха. В производството по оспорване нищожността на акта съдът правилно е съобразил, че по отношение на установените факти от административния орган при липса на оспорване на законосъобразността на акта не може да се осъществи съдебен контрол върху административното производство при издаване на акта. Неоснователни са доводите в касационната жалба, които са относими към преценка на законосъобразността на административния акт по чл. 146 от АПК, като предмет на касационното производство са основанията посочени в чл. 209 от АПК. Твърденията за съществени нарушения на производството по издаване на акта, които са толкова сериозни, че обуславят нищожност на акта, в случая са неоснователни и недоказани. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Такава площ се смята за недопустима за подпомагане по СЕПП, а съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП за недопустима се приема и площта заявена в повече по националните доплащания на площ (НДДП). В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП, а наложената санкция за бъдещ период е на основание чл. 51 от Регламент 796/2004 на Комисията, в който се съдържа изрична норма за земеделски производител, кандидатстващ за подпомагане в случаите на наддекларирана площ повече от 50 % да се наложи и санкция за бъдещ период. Установено е от фактическа страна, че размерът на наддекларираната площ е 67 %, което обосновава законосъобразния извод на съда за правилно наложена санкция. Твърденията в касационната жалба, че са допуснати сериозни нарушения на материалноправни разпоредби от степен да обусловят нищожност на административния акт са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,