Решение № 12919 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9776/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. П. И. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 5 АПК на влязлото в сила Определение 8149 от 25.07.2025 г. по адм. дело 7492/2025 г. на петчленен състав на ВАС, Втора колегия. Към искането е приложено писмо изх. 92-00-10-223 от 27.06.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол относно законовите възможности за използване на компенсаторни инструменти като средство за заплащане на цената на обявени електронни търгове за имоти. Ответникът Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител представя писмено становище за неоснователност на искането за отмяна, моли да бъде отхвърлено и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения: С Определение 8149 от 25.07.2025 г. по адм. дело 7492/2025 г. на петчленен състав на ВАС, Втора колегия е оставено в сила Определение 6295 от 11.06.2025 г. по адм. дело 5219/2025 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, с което основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 196 АПК, както и на основание чл. 190 във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. И. срещу Наредбата за електронна платформа за продажба на имоти частна държавна собственост, и на имоти собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала (приета с ПМС 243 от 26.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм. и доп., бр. 37 от 21.04.2020 г., в сила от 21.04.2020 г., изм., бр. 53 от 8.07.2022 г., в сила от 8.07.2022 г., изм. и доп., бр. 55 от 15.07.2022 г., в сила от 5.08.2022 г.), наричана за краткост наредбата, както и искането на жалбоподателя за спиране действието на обжалваната наредба и е прекратил производството по делото. Петчленният състав на ВАС е приел, че наредбата е обжалвана от А. И. в нейната цялост, който обосновава правния си интерес с факта, че притежава компенсаторни инструменти - жилищно компенсаторни записи, с които обаче не може да извършва плащания в търгове за продажба на държавни имоти, тъй като процесната наредба не предвижда такава възможност. За да е допустимо оспорването, съгласно чл. 186, ал. 1 АПК е необходимо обжалваната наредба да засяга пряко правната сфера на жалбоподателя. В случая обаче липсва такова засягане. Процесният нормативен акт не съдържа правила за начините на плащане на покупната цена при продажба на имотите и не въвежда забрани за плащане с компенсаторни инструменти. Оспорената наредба урежда воденето и поддържането на електронната платформа за продажба на имотите и обектите по чл. 2, подготовката и обявяването на електронни търгове, условията и реда за провеждане на електронните търгове за продажба чрез електронната платформа (арг. чл. 1 от наредбата), т.е. процедурните правила на електронните търгове за продажба на имоти. Горното следва от наименованието на отделните глави и раздели, формиращи структурата на наредбата, както и от съдържанието на нормативните разпоредби. Начинът на плащане на покупната цена е посочен в разпоредбата на чл. 12, ал. 3, т. 6 от наредбата като елемент от правилата за провеждане на електронен търг, последните съставляващи част от тръжната документация; в разпоредбата на чл. 16, ал. 3, т. 5 от наредбата във връзка със съдържанието на решението за продажба на имота и в §1 от ДР на наредбата, дефиниращо хипотезата на съществено изменение на обявените условия на търга. Никъде в наредбата не е предвидено, че плащането може да се извършва единствено в левове, а не с компенсаторни инструменти, в който случай биха били засегнати интересите на жалбоподателя като собственик на жилищно компенсаторни записи. Хипотезите да се участва с компенсаторни записи в приватизационни сделки и да се извършват плащания с тях са предвидени в специални закони (чл. 4, ал. 2 и чл. 8 ЗОСОИ, чл. 13 ЗСКИ), но са извън предмета на регламентация с процесната наредба, поради което същата не препятства възможността на жалбоподателя за участие в електронните търгове за продажба на имоти, т.е. не въздейства пряко и негативно в правната му сфера. В настоящото производство искането за отмяна се обосновава с обстоятелството, че по запитване на искателя с писмо изх. 92-00-10-223 от 27.06.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол е дадено становище, че нормативната уредба не предвижда възможност за плащане с непарични платежни средства на цената на обявени електронни търгове за имоти по чл. 2 от процесната наредба. Посоченото писмо според искателя има съществено значение за делото. На следващо място се твърди и наличието на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като е ограничено правото на участие на лицето чрез нарушение на процесуалните правила за събиране на доказателства. Посоченото по-горе писмо е представено още с частната жалба пред петчленния състав, но при произнасянето му не е взето предвид. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай искателят се позовава на становище на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол. В тази връзка ответникът основателно възразява, че това становище не представлява ново доказателство от съществено значение за делото, тъй като с него не се установява факт, твърдян в процеса, а единствено съдържа тълкуване на обсъдените в него нормативни актове. Наред с това следва да се добави, че същото писмо е било представено като доказателство и пред петчленния състав, чието определение е предмет на искането за отмяна. Не е налице и второто основание за отмяна - чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Посочената разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице посочените хипотези. За съда липсва задължение за насрочване на делото по частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като производството пред петчленния състав се е развило по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Съгласно чл. 234, ал. 1 АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго, т. е. разглеждането на частна жалба в открито съдебно заседание е изключение от общия ред. В случая съдът е преценил, че не са налице основания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. По този начин не е осъществено нарушение на процесуалните правила, в резултат на което страната неправомерно да е била лишена от възможността да участва в делото, включително да иска събирането на нови доказателства. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като искането е направено за първи път с писмени бележки след приключване на устните състезания. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия