Решение № 14289 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2014 г.

Решение № 14289 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министерство на здравеопазването срещу решение № 367 от 21.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1165/2011 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което е осъдено на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Ива Иванова Захариева, като наследник на Теодора Димитрова Кузманова сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от майка й неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването и служители от министерството. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания касаят липсата на доказано по делото предписано лечение с бифосфонати, с препарата "Зомета", като неправилно съдът тълкувал и приложил разпоредбите на Наредба № 34/2005 г., необосновано в противоречие със събраните доказателства е приел, че министърът на здравеопазването не е изпълнил законово задължение за доставка на лекарственото средство посредством провеждане процедура по Закона за обществените поръчки, както и че лекарствения продукт е бил наличен в лечебното заведение за релевантния период. Според касационния жалбоподател, съдът неправилно и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ е допуснал изменение на иска, като е приел увеличение на размера на претендираната сума от 10 000 лв. на 100 000 лв. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - Ива Иванова Захариева, чрез пълномощници оспорва касационната жалба, иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение, претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира решението на АССГ за правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Пред АССГ е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Теодора Димитрова Кузманова против Министерство на здравеопазването, с който се претендира изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали поради незаконосъобразното бездействие на министъра на здравеопазването на основание Наредба № 34 за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани на заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, да осигури своевременно медикамента "Зомета" с международно наименование - ZOLENDRONIK ACID. Първоначално е бил заведен иск на същото правно основание от ищцата Теодора Кузманова, който иск е уважен от АССГ в пълен размер на претендираното обезщетение от 10 000 лева с решение № 851 от 9.04.2010 г. по адм. д. № 5117/2009 г. на същия съд. Това решение е отменено от Върховния административен съд с решение № 1658 от 3.02.2011 г. по адм. д. № 8338/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото от фактическа страна съдът е приел, че Теодора Кузманова е страдала от заболяване "карцином на млечната жлеза" още от 1998 г., когато е извършено оперативно лечение, последвано от химио-, лъче- и антиетрогентерапия. Последвали са операции през 2002 г. с последваща радиотерапия, а през 2004 г. - лъчева кастрация на яйчниците. Заболяването е прогресирало с изменения в черния дроб, като от март 2009 г. са диагностицирани костни метастази. От доказателствата по делото съдът е приел, че е било започнало лечение с бифосфонат "Зомета", който липсва от 4.06.2009 г. в болничната аптека на СБАЛО ЕАД, гр. София, като в епикриза от 20.06.2009 г. изрично е посочено, че не е извършено вливане на бифосфонат, поради липса на медикамента и за продължаване на лечението по същата схема след 21 дни. Установено е, че за периода 1.05.2009 г. до 30.06.2009 г. от СБАЛО ЕАД, гр. София е направена заявка за 240 броя от лекарствения продукт за лечението на 60 болни, като 147 броя са изразходвани, а остатък в наличност са 43 броя от лекарствения продукт. Доставката на препарата се осъществява въз основа на договор за доставка на лекарства № РД-17-148 от 28.01.2009 г., сключен на основание чл. 41 от ЗОП. Събрани и обсъдени са доказателствата по делото - свидетелски показания и съдебно-медицински експертизи, които не са оспорени от страните по делото и съдът е възприел установените с тях обстоятелства. Изследвал тяхната относимост към хипотезата на правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 7 от същия закон във връзка с чл. 205 от АПК исковата претенция се насочва срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконни действия и бездействия са причинени вредите. Деянието е противоправно действие или бездействие на административен орган или негови служители, което противоречи на установения законов ред. Съдът е приел за надлежна легитимацията на ответника по исковата претенция - министерство на здравеопазването, тъй като съобразно действащата към релевантния период нормативна уредба - Наредба № 34/2005 г. във връзка с разпоредбите, действали към 18.06.2009 г. - 20.06.2009 г. и разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, лекарственият продукт "Зомета" е част от позитивния лекарствен списък. Това лекарство се прилага за лечение на заболявания извън обхвата на Закона за здравното осигуряване, а по реда на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето т.е. ред, установен от министъра на здравеопазването. Този ред е регламентиран в Наредба № 34/2005 г., действащите норми към релевантния период, като контролът по изпълнението на наредбата е възложен на министъра на здравеопазването, на Регионалните центрове по здравеопазване към министъра и на ръководителите на съответните лечебни заведения. Съдът е приел, че за министъра на здравеопазването е налице задължение, произтичащо от цитираните норми да осигури необходимото количество от лекарствения продукт "Зомета" за периода месец юни 2009 г. в СБАЛО ЕАД, гр. София, което по отношение на ищцата Теодора Кузманова не е било изпълнено. В обжалваното решение съдът е приел за доказано заболяването на ищцата, както и предписаното лечение с бифосфонати "Зомета". За установяването на тези обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, съгласно действащата нормативна уредба, настоящият касационен състав изцяло споделя установеното от първоинстанционния съд. Въпросът дали е предписано по надлежния ред на Теодора Кузманова лечение със "Зомета" е спорен между страните и пред касационния съд, като в тази връзка са и основните възражения в жалбата. Съдът намира за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че не било установено за ищцата предписано по надлежния ред на Наредба № 34/2005 г. лечение с препарата "Зомета". Много подробно и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е обсъдил в мотивите на обжалваното решение необходимостта от препарата за лечението на ищцата, който в релевантния период не е бил наличен или поне не в необходимото количество в болничната аптека на лечебното заведение. Следователно не е изпълнено законовото задължение на министъра на здравеопазването като едноличен орган на изпълнителната власт да осигури, съобразно заявеното от съответното лечебно заведение на исканото количество от лекарствения продукт. Независимо от обстоятелството, че като възложител по ЗОП министърът на здравеопазването е сключил договор за доставка на продукта, чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето му вменява задължението да ръководи националната система за здравеопазване и да осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите и контрол по прилагане разпоредбите на Наредба № 34/2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лекарствените продукти, които са извън обхвата на здравното осигуряване. Налице е причинно-следствена връзка между установеното бездействие на министъра на здравеопазването по реализиране и контрол на изброените дейности и установеното увреждане на ищцата. Неимуществените вреди, претърпени от Кузманова са установени с надлежните доказателствени средства по делото. Формирайки крайния извод, въз основа на събраните доказателства, с оглед на исковата претенция, съдът е приел, че по делото се е доказало наличието на причинна връзка между причинените неимуществени вреди и действията и бездействията на длъжностните лица на ответника, поради което неоснователно и оборено от доказателствата е твърдението на ответника за липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска. Съдът е приел, че са изпълнени условията на закона, за да се търси обективната и безвиновна отговорност на държавата в лицето на министерство на здравеопазването, че неимуществените вреди са доказани и е уважил в пълен размер претендираното обезщетение. В хода на съдебното производство, след връщането му за ново разглеждане от административния съд, ищцата Теодора Кузманова е починала - акт за смърт № 34 от 8.01.2012 г. и въз основа на молба от 24.02.2012 г. по делото е конституирана нейната дъщеря Ива Иванова Захариева, съгласно удостоверение за наследници - № 101 от 27.01.2012 г. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК Ива Захариева, чрез пълномощник е направила искане за изменение на иска, като е поискано увеличаване на размера с 90 000 лв. С определение от 6.04.2012 г. съдът е допуснал увеличение на иска, съгласно което претендираното обезщетение за неимуществени вреди е станало в размер на 100 000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е уважена исковата претенция до размера на първоначалния иск. В останалата част решението е недопустимо. Върховният административен съд намира, че АССГ е изяснил релевантните факти и правилно е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да изпълни задължение, което произтича от нормативен акт, а именно - да осъществи контрол по Наредба № 34/2005 г. по осигуряване на своевременна доставка в необходимите количества на процесния лекарствен продукт. Установени са преки и непосредствени вреди за ищцата, които са в причинна връзка с незаконосъобразното бездействие. Размерът, както е предявен от Теодора Кузманова при първоначалното завеждане на исковата молба от 10 000 лева е съответстващ на неимуществените вреди от преживени болки и страдания на ищцата, установени посредством медицинските експертизи и свидетелски показания. В тази част съдът споделя правните изводи на първоинстанционният съд по отношение наличието на материалноправните предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по първоначално предявения иск с размер на 10 000 лева. Върховният административен съд намира, че АССГ е направил недопустимо изменение на иска, като го е увеличил във фазата на ново разглеждане на делото, след връщането му от касационната инстанция. Изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, но само при първоначалното разглеждане на делото, не и след връщането му за ново разглеждане. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. В случая ищцата Теодора Кузманова е предявила иск в размер на 10 000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди. В хода на съдебното производство, след връщането му за ново разглеждане в АССГ, ищцата е починала и по делото е конституирана нейната дъщеря в качеството й на наследник. Изменението на иска е поискано от новоконституираната страна. По своята същност увеличението на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не се наследява. В случая законът допуска изключение и то само по отношение на заявена приживе претенция от пострадалото лице, като процесът може да се продължи от неговите наследници и то в очертания вече предмет по основание и размер. По-големият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата администрация наследникът на Кузманова - нейната дъщеря - може да претендира само на собствено основание. Решението на АССГ е недопустимо в частта, с която е уважен искът за сумата над 10 000 лева до 100 000 лева, поради което следва решението в тази част да се обезсили и делото да се прекрати в тази част. С оглед на този изход от делото разноски се присъждат на страната, която ги е поискала и която е представила списък за тях. Следва да се уважи искането на ответника за присъждане на съдебни разноски, съобразно уважената част, като министерство на здравеопазването бъде осъдено да заплати съдебни разноски по компенсация в размер на 515.90 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 Върховният административен съд