Решение № 8325 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г.

Решение № 8325 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на П. Мавродиев, чрез пълномощници по делото, срещу решение № 1926 от 28.09.2018 г., постановено по адм. дело № 532/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че дискриминационното отношение спрямо него от страна на общинската администрация на гр. Пловдив и ДП "НКЖИ" се проявява посредством изграждането и продължаващото поддържане на пешеходна пасарелка при спирка "Прослав" над железопътна линия "Септември-Пловдив". Иска отмяна на решението на Административен съд – Пловдив и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло жалбата му срещу оспорения административен акт, като се установи извършването на дискриминация спрямо него от страна на Община Пловдив и ДП "НКЖИ", по признака "увреждане". Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната в производството страна – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Община Пловдив – не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по делото. Ответната страна - Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура", с писмени бележки оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея оплаквания, съгласно чл. 209 от АПК, вр. чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на П. Мавродиев против решение № 438/20.12.2017 г. по преписка № 294 по описа за 2016 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта му, с която по отношение на Мавродиев не е признато, че Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" /ДП "НКЖИ"/ и община Пловдив са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 5, хипотеза последна от ЗЗДискр. по признак "увреждане". За да отхвърли жалбата на Мавродиев, решаващият съд е възприел изцяло установената от административния орган фактическа обстановка, като е преценил, че същата съответства напълно на събрания в хода на административното производство доказателствен материал. Установено е по делото, че жалбоподателят е лице с увреждане с диагноза ДЦП и като трудно подвижно лице улеснява придвижването си с триколесен велосипед за терапевтични цели, което е специфично средство за рехабилитация и придвижване - регистрирано медицинско изделие от Изпълнителна агенция по лекарствата. Няма спор между страните, че входът на асансьорното съоръжение и самото асансьорно съоръжение не е достъпен за лица с увреждания, ползващи посочения вид помощни средства. Безспорно е, че съоръжението "пешеходна пасарелка", включително и изграденото асансьорно съоръжение към нея, отговарят на изискванията на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. За да се произнесе по същество на твърдението на жалбоподателя за допуснато спрямо него дискриминационно отношение (изразяващо се в изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места), КЗД е съобразила представените по делото относими доказателства и е приела, че по отношение на жалбоподателя не е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" и Община Пловдив, тъй като същите са изпълнили коректно предписанията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. Въпреки това със своя акт КЗД е препоръчала на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. с превантивна цел, на министъра на регионалното развитие и благоустройство да предприеме мерки за създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на лицата с увреждания, като съобрази изискванията чл. 50 - чл. 52 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. включително за хората с увреждания, ползващи регистрираните от Изпълнителна агенция по лекарствата помощни средства за лица с увреждания, в конкретния случай "триколесен велосипед за терапевтични цели", с оглед осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда и адаптирането й за лицата с увреждания. Първоинстанционният съд е възприел извода на КЗД за правилен и обоснован. При анализа на съвкупния доказателствен материал, решаващият състав е счел, че твърденията на П. Мавродиев не се потвърждават с надлежни доказателства. В решението на съда изрично е посочено, че предмет на производството пред КЗД, съответно на съдебния контрол върху постановения от КЗД административен акт, е единствено наличието или липсата на неравно третиране на жалбоподателя с оглед някой/някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., който е присъщ за него в сравнение с други възрастни хора, майки с деца и лица ползващи помощни средства с габарити, несъвместими с минимално установените стандарти. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения относно тълкуването и прилагането на относимата нормативна уредба на вътрешното и международното право, като е изяснил точно, ясно и обосновано всички елементи от фактическия състав на пряката и непряката дискриминация съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. На тази основа и след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд е достигнал до извода, че в случая не би могло да се твърди наличие на неравно третиране на касатора в сравнение с останалите потребители. Приел е, че не може да се обоснове извода, че тези субекти са допуснали дискриминация спрямо жалбоподателя в етапа на изграждането на процесното съоръжение, след като същото отговаря на националните и европейски нормативни изискания за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания, притежава нужните строителни книжа и е редовно въведено в експлоатация. Що се отнася до неговото поддържане, отчитайки както свидетелските показания, така и представените писмени доказателства, съдът намира, че не се установява поведение респ. неизпълнение на установени задължения от страна ДП "НКЖИ" като собственик на съоръжението, при които да го е поставил в състояние, което да не е позволявало неговото постоянно и безаварийно ползване. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата на Мавродиев и го е осъдил да заплати сумата от 100 лева на КЗД, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, и същата сума като възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита на ДП "НКЖИ". Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – "увреждане". След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът приема за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Мавродиев за извършена от Община Пловдив и ДП "НКЖИ" дискриминация по признака "увреждане". По делото липсват доказателства, от които да се установява оспорващият, да е третиран неравно с който и да е от останалите потребители на асансьорното съоръжение на процесната пешеходна пасарелка – трудноподвижни хора и майки с малки деца, които ползват помощни средства или детски колички с по-големи габарити, обикновен велосипед и др. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят и останалите посочените лица са в сравнимо положение. С оглед на това, не са налице данни, че въпросното съоръжение съставлява каквато и да е проява на различно, неравно третиране на Мавродиев и неговото семейство спрямо третите лица, при сравними сходни обстоятелства. При липсата на този задължителен елемент от фактическия състав на дискриминационното отношение, без значение се явява обстоятелството, налице ли е твърдения от жалбоподателя признак "увреждане", както и доказва ли се причинно-следствена връзка между тях и установеното неравно третиране. Съдът правилно е приел, че приложимото национално и европейско законодателство в областта на интеграцията на хората с увреждания и осигуряването на достъпната архитектурна и градска среда възприема инвалидните колички като стандартно помощно средство за придвижване за хората с увреждане на опорно-двигателния апарат. Този извод се подкрепя непротиворечиво и от съдържанието на Регламент (ЕС) № 181/2011 на ЕП и на Съвета от 16 февруари 2011 г.; Регламент (ЕС) № 1177/2010 на ЕП и Съвета от 24 ноември 2010 г. и Регламент (ЕО) № 1107/2006 на ЕП и на Съвета от 05 юли 2006 г., регулиращи правата на пътниците в автобусния транспорт, правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища и правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт. В този смисъл всички минимални изисквания за размерите и конструкцията на тоалетни, телефонни кабини, стълбища, площадки, подземни съоръжения, включително и асансьорите са ориентирани спрямо стандартните габарити на посочения вид помощно средство. Ползваното от касатора помощно средство е специфично средство за рехабилитация и придвижване – регистрирано медицинско изделие от Изпълнителната агенция по лекарствата, с което действащите национална и европейска нормативни уредби не са съобразени. По делото не се установява нито по-неблагоприятно третиране в сравнение с третите лица, нито че дискриминация е извършена по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и причинно-следствена връзка между тях. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, заявената претенция от процесуалния представител на ДП "НКЖИ" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна, като същото следва да се присъди в нормативно определения размер. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от Закона правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, П. Мавродиев следва да заплати на ДП "НКЖИ" сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, пето отделение