Решение № 10945 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение 1639/15.03.2021 г., постановено по адм.д. 11500/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение 608/08.10.2020 г. по преписка 244/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация не представляват дискриминация по признаците пол и семейно положение, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е извършило нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признаците пол и семейно положение, и е оставен без уважение сигнал с вх. 44-00-3378/17.09.20212 г., подаден от Д. Раденкова. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация, не оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна Д. Раденкова поддържа становището си Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е било образувано по сигнал с вх. 44-00-3378/17.09.2012 г., подаден от Д. Раденкова срещу разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. Обосновани са изводи, че посочените разпоредби представляват дискриминация по признаците «пол» и «семейно положение», при наличие на изискването българските граждани да притежават бащино име. Съобразно изложеното, това обстоятелство поставя в унизително положение самотните майки и децата с неизвестен родител, като дава второстепенна роля на майките при определянето на презимето и фамилното име на техните деца. Направено е било искане за образуване на производство, в хода на което да бъде установено дали е налице дискриминация, и при условие на положително установяване в тази насока, да бъде постановено преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да бъдат наложени предвидените в закона принудителни административни мерки. Комисията за защита от дискриминация се е произнесла по сигнала с решение 324/20.12.2013 г., като е установила, че разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, не представляват дискриминация по признака «пол». С решение 1364/09.03.2015 г., постановено по адм.д. 799/2014 г. на Административен съд София град, е отменено решение 324/20.12.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, делото е върнато като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по сигнала и съгласно мотивите, съдържащи се в решението. Съдът е установил липсата на произнасяне по отношение на твърдението за дискриминация по признака «семейно положение», както и несъбиране на относими доказателства (актуални изследвания, извършени от български учени по въпроса за имената на българите). При новото произнасяне Комисията за защита от дискриминация е постановила решение 10/16.01.2017 г, като е приела, че разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, не представляват дискриминация по признака «пол». С решение 3603/29.05.2017 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 12777/2017 г., решението на Комисията за защита от дискриминация е отменено, като преписката е върната на комисията за ново произнасяне. В мотивите си съдът е посочил липсата на произнасяне по признака «семейно положение», както и приемане на решение при непълнота на доказателствата. Следвало е да се направи проучване, чрез запитване до висшите учебни заведения за експерти по български език, занимаващи се с формиране на имената на българските граждани и традициите и тенденциите за развитие по този въпрос. Посочено е, че информация следва да се потърси и от Народното събрание, при съобразяне на мотивите за законопроектите на Закона за гражданската регистрация, Закона за българските документи за самоличност, семейния кодекс, и Закона за лицата и семейството. Прието е, че информация относно традициите при формирането на бащиното име може да бъде потърсена, и чрез Държавна агенция «Архиви». След възобновяването на преписката, пред Комисията за защита от дискриминация са били проведени две заседания, като страни са били конституирани Д. Раденкова, Министреството на регионалоното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика. С решение 608/08.10.2020 г. Комисията за защита от дискриминация е установила, че разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация не представляват дискриминация по признаците «пол» и «семейно положение», установил е, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е извършило нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признаците «пол» и «семейно положение», оставила е без уважение сигнала на Д. Раденкова. По отношение на дадените със съдебното решение указания за събиране на доказателства, комисията е приела, че връщането на преписката с указания в тази насока представлява по същността си фактическо отнемане на правото на комисията да реши спора по вътрешно убеждение, нарушава се принципа на свободно формиране на воля в решаващия орган. Посочва се, че дали един спор е изяснен от фактическа страна може да бъде преценено от състава, който постановява решение. Дали спорът е изяснен и дали е необходимо допълнително събиране на доказателства е част от вътрешната независимост на един решаващ състав. Това решение е отменено с решение 1639/15.03.2021 г., постановено по адм.д. 11500/2020 г. на Административен съд София град. С това решение съдът е отменил решение 608/08.10/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация и е изпратил преписката на комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по подадения сигнал от Д. Раденкова. В мотивите си съдът е приел неизпълнение на дадени указания с предишното съдебно решение относно събирането на доказателства, като е нарушил чл. 173, ал. 2 от АПК. Посочил е, че решението не съдържа реквизитите по чл. 66, т. 2 от Закона за защита от дискриминация фактическите и правни основания за издаването му в мотивите му липсва анализ на установената от органа фактическа обстановка, както и на събраните при предходното разглеждане на преписката доказателства. Прието е, че решението е постановено без участието на надлежна страна Народното събрание, което е органът, който приема, изменя, допълва и отменя законите в Република България. Народното събрание, като законодател и автор на посочените норми от Закона за гражданската регистрация, в случай на преценка на дискириминационен характер на разпоредбите е страната, спрямо която Комисията за защита от дискриминация разполага с правомощията по чл. 65, т. 2 4 от Закона за защита от дискриминация. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Установено е, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е било образувано по сигнал с вх. 44-00-3378/17.09.2012 г., подаден от Д. Раденкова срещу разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. Установено е също така, че като страни в производството пред Комисията за защита от дискриминация са били конституирани Д. Раденкова като лице, подало сигнала, Министерството на регионалното развитие и благоустройството като ответна страна, и Министерството на труда и социалната политика, като заинтересована страна. Доколкото предмет на преценка за наличие на дискриминационен характер са законови разпоредби тези по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено без участието на надлежна страна Народното събрание. Съобразно чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България, Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите. Народното събрание е тази страна, която като законодател и автор на посочените норми от Закона за гражданската регистрация, при условие на направена преценка за дискриминационен характер на посочените разпоредби, спрямо която страна, Комисията за защита от дискриминация със свое решение може да установи извършено нарушение (правомощие по чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация), може да установи нарушителя и засегнатото лице (правомощие по чл. 65, т. 2 от Закона за защита от дискриминация), може да определи вида и размера на санкцията (правомощие по чл. 65, т. 3 от Закона за защита от дискриминация), може да приложи принудителни административни мерки (правомощие по чл. 65, т. 4 от Закона за защита от дискриминация), може да установи, че не е извършено нарушение (правомощие по чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация). Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно обстоятелството за неизпълнение от страна на Комисията за защита от дискриминация на дадените задължителни указания от съда относно събирането на доказателства. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Когато органът не е изпълнил това свое задължение, като е издал акта при неизяснена фактическа обстановка, то той подлежи на отмяна поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на преписката със задължителни за органа указания по тълкуването и прилагането на закона чл. 173, ал. 2 от АПК. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че съобразно мотивите на съдебното решение то съдържа указание относно доказателствата, които следва да бъдат събрани, но не и указания относно преценката на тези доказателства. Следва да се съобрази и обстоятелството не само, че не са дадени указания относно преценката на доказателствата, която следва да се направи от Комисията за защита от дискриминация, но не може да се направи дори евентуален извод, че дадените указания не са в съответствие с правото на Европейския съюз, в който случай биха могли да намерят приложение мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-173/09. По никакъв начин не могат да бъдат споделени изводи, че указанието за събиране на определени доказателства нарушава принципа на вътрешно увеждение на членовете на Комисията за защита от дискриминация. В решението си съдът не е дал указания как да се преценяват доказателствата, които следва да бъдат събрани. Принципът на вътешното убеждение е дефиниран в чл. 12 от ГПК, съгласно който съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Вътрешното убеждение се приема, че следва да е обосновано от логически изводи от представените доказателства. Достоверността на отделните доказателства, а също така и тяхната доказателствена сила, Комисията за защита от дискриминация следва да прецени с оглед на всички данни по образуванато пред нея производство, но същата не може да постанови решението си при липсата на доказателства. Както правната теирия, така и съдебната практика приемат, че вътрешното убеждение като принцип съдържа две части първата е гаранция за обективност и се изразява в задължението на съда да обсъжда и преценява всички доказателства по делото и доводите на страните. Втората част е правото на съда да преценява тези доказателства и доводи по вътрешно убеждение. В процесния случай, в решението си съдът не е дал указания за преценка на определени доказателства, поради което и направените изводи от страна на Комисията за защита от дискриминация за нарушаване на вътрешното убеждение на нейните членове, са неправилни. С оглед на изхода на спора неоснователно е искането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Комисията за защита от дискриминация за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК