Решение № 8036 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), действащо чрез главен юрисконсулт Д. Колева, срещу (погрешно посочено в касационната жалба като решение № 66 от 09.05.2019 г. на Административен съд – Разград). С него, по жалба на Т. Г. П., е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по подадена заявка за плащане по Договор № 4454 от 22.07.2025 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 - 2027 г. в сектор пчеларство, и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне по подадената заявка за плащане, при съобразяване с указанията, дадени в решението. В касационната жалба, в рамките на петитума, е направено искане Върховният административен съд да обезсили, алтернативно да отмени съдебния акт, но е посочен погрешен номер на решение, както и друг съд. Въпреки тази непрецизна формулировка, от съдържанието на касационната жалба може да бъде изведено, че касаторът излага твърдения за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното съдебно решение решение № 287 от 04.03.2026 г., постановено от Административен съд – гр. Силистра по адм. дело № 330/2025 г., поради наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендирани са разноски за представителство пред двете съдебни инстанции и е направено възражение за прекомерност на търсените от ответника в настоящото производство разноски. Ответникът по касационната жалба – Т. Г. П., чрез процесуален представител адвокат Н. Бобчева, с подадено писмено становище оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдените в нея касационни основания и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – гр. Силистра е бил отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за разглеждане на подадено от Т. Г. П. заявление за плащане по реда на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от 20.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони през периода 2023-2027г. в сектора на пчеларството (Наредба № 8). С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил мълчалив отказ по подадена заявка за плащане по Договор № 4454/22.07.2025 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите указания. За да постанови този резултат, административният съд е разгледал подробно фактическата обстановка по делото и е приел, че жалбоподателят е подал чрез системата СЕУ заявление за плащане по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8. Приел е, че административният орган не се е съобразил с изискването на чл. 54, ал. 3 от Наредба № 8 ДФЗ да уведоми с мотивирано писмо заявителя за нередовности в заявлението. Полученото от П. писмо от ДФЗ не притежавало белезите на „указание“, каквото се визира в чл. 54, ал. 3 от Наредба № 8, нито на „мотивиран отказ“ по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 3 от същата наредба, а пресъздавало единствено действията на П., регистрирани от съответната електронна платформа, във връзка със затрудненията, възникнали по повод подаването на заявлението по чл. 52 от Наредба № 8. Липсвали дадени изрични указания или постановен изричен отказ за изплащане на търсените финансови средства. На заявителя не е бил предоставен и идентификационен номер на подаденото от него заявление – задължителен реквизит съгласно чл. 53, ал. 3 от Наредба № 8 вр. чл. 34, ал. 4 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят е следвал законоворегламентираните стъпки и е подал заявление за плащане по образец, подписано с КЕП, чрез индивидуалния си профил в СЕУ, в законоустановения срок, т.е. налице е надлежно депозирано заявление, по което органът не се е произнесъл. Доколкото е било налице нормативно основание за произнасяне от страна на ДФЗ в посочените в чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 срокове, то непроизнасянето в срока е определено от решаващия съдебен състав като незаконосъобразен мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е неправилно. Въпреки, че при произнасянето си съдът е изложил подробно и систематизирано установените по делото релевантни за спора факти и обстоятелства, като краен резултат се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. При съобразяване със съдържанието на писмото от 15.09.2025 г., в жалбата на Т. П. изрично е посочено, че се обжалва обективиран в същото отказ за разглеждане на подадено по реда на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8/20.06.2023 г. от него заявление за плащане и се иска отмяната му. При тези данни производството пред съда е следвало да се развие по реда и на основание чл. 197 от АПК, а не по реда на чл. 145 и следващите от кодекса. В това производство е следвало да се осъществи проверка за наличието на предпоставките за произнасяне на административния орган по отправеното към него искане, а не дали съществува субективното право на жалбоподателя да получи търсеното по съответната програма финансиране, в какъвто смисъл съдът се е произнесъл. Производството по проверка на допустимостта на искане за издаване на административен акт има самостоятелен характер, поради което в чл. 197 и следващите от АПК е предвиден и отделен ред за проверка на неговата законосъобразност. Жалбата се разглежда в закрито заседание, а съдът се произнася с определение само по въпроса дали правилно или неправилно административният орган е отказал да се произнесе по същество по отправено до него искане. Както по-горе беше описано, в това производство е недопустимо съдът да изследва и обсъжда въпроси относими по съществото на искането, както е в случая. Следва да се отбележи, че мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК може да бъде формиран при надлежно сезиране на компетентният административен орган за издаване на административен акт, а в случая се твърди липсата на такова. В хода на производството не са събрани доказателства за подадено по съответния ред и съдържащо необходимите реквизити заявление, като изводите в тази насока са изведени единствено на база твърденията в жалбата на П.. В писмото от 15.09.2025 г. има описани действия, осъществени в електронната система на административния орган, но липсват данни за полагането на квалифициран електронен подпис от заявителя. Атакуваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора съобразно приложимия процесуален ред и съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,