Решение № 13112 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Грийн - тийм - енерджи" ЕООД, ЕИК 202480920, гр. Сандански, [улица], представлявано от управителя К. Ч., чрез адв. Йотов, срещу Решение 20 834/17.06.2025 г., постановено по адм. д. 11367/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221022005797-091-001/29.05.2023 г., поправен с РАПРА П-22000123143014-003- 001/03.08.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1374/28.09.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02.2017 г. до м. 04.2017 г.; от м. 07.2017 г. до м. 01.2018 г.; от м. 03.2018 г. до м. 06.2018 г.; от м. 08.2018 г. до м. 11.2018 г.; от м. 01.2019 г. до м. 09.2019 г.; от м. 01.2020 г. до м. 04.2020 г.; от м. 06.2020 г. до м. 11.2020 г.; от м. 01.2021 г. до м. 11.2021 г.; от м. 01.2022 г. до м. 03.2022 г., м. 05.2022 г. и м. 06.2022 г. и резултати по ЗКПО за данъчни периоди от 2017 г. до 2021 г. като последица от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 130 206,55 лв. и в частта по ЗКПО на установени задължения за довнасяне в размер на 83105,33 лв. главница и лихви. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за пропуск на първостепенния съд да възприеме многобройните и съществени нарушения на принципите по чл. 3, чл. 4 и чл. 5 ДОПК, допуснати в рамките на ревизията, необосновано игнориране на допълнителното заключение на ССчЕ, в подкрепа на които са изложени подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отмени РА, като на дружеството се присъдят сторените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, оспорва същата чрез юрк. Ненчовска с позоваване на числеността открити съдебни заседания и искания за събиране на доказателства на търговеца, обсъдени в първоинстанционното решение подробно и последователно. Иска оставянето му в сила и юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция ОДОП София е депозирал и частна жалба срещу постановеното по делото Определение 26079/31.07.2025 г., с което решението е изменено в частта за разноските чрез отмяната му в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на НАП 15060,80 лв. юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се неправилност на определението като постановено при игнориране на процесуалната активност на юрисконсулта в проведените 12 открити съдебни заседания, изслушване на две заключения на ССчЕ, събиране на многобройни доказателства, целящи изместване на правния спор. Твърди се, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено в хода на съдебното следствие и в писменото становище по съществото на спора. Претендира се отмяна на определението, присъждане на разноски за първоинстанционното производство, както и такива за заплащане на държавна такса по частната жалба. Ответникът по частната жалба, Грийн тийм енерджи ЕООД, в писмен отговор оспорва основателността й, иска оставяне в сила на определението и възразява срещу искането на подателя й за присъждане на разноски. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в тях доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА Р-22221022005797-091-001/29.05.2023 г., поправен с РАПРА П-22000123143014-003-001/03.08.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1374/28.09.2023 г. на ответника в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02.2017 г. до м. 04.2017 г.; от м. 07.2017 г. до м. 01.2018 г.; от м. 03.2018 г. до м. 06.2018 г.; от м. 08.2018 г. до м. 11.2018 г.; от м. 01.2019 г. до м. 09.2019 г.; от м. 01.2020 г. до м. 04.2020 г.; от м. 06.2020 г. до м. 11.2020 г.; от м. 01.2021 г. до м. 11.2021 г.; от м. 01.2022 г. до м. 03.2022 г., м. 05.2022 г. и м. 06.2022 г. и резултати по ЗКПО за данъчни периоди от 2017 г. до 2021 г. като последица от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 130 579,98 лв. и установени задължения за довнасяне (главница и лихви) общо в размер на 176 619,04 лв.; по ЗКПО установени задължения за довнасяне (главница и лихви) общо в размер на 83384,73 лв., при следните, възприети от инстанцията по същество, констатации: Търговското занятие на касатора, собственик на фотоволтаична централа в ПИ 135024 с площ от 4,004 дка, м. Пушовец по картата за земеразделяне на с. Илинденци, общ. Струмяни, е производство и продажба на електрическа енергия. В отчетните регистри по ЗДДС за спорните периоди от дружеството са включени непредставени при ревизията фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на 130 579,98 лв. По констатациите на органите по приходите документи с такива номера и стойности в отчетните регистри на част от посочените в тях доставчици не са отразени. От Соларити БГ ООД, Метикс ООД и Вендинг Партнерс ЕООД е отречено извършване на доставки и издаване на фактури с получател касатора, от когото е упражнено право на приспадане на данъчен кредит с включване на фактури, издадени от доставчик с несъществуващ ДДС идентификационен номер BG9999999990. С РА не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 130 579,98 лв. поради неизпълнение на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Извършена е и корекция на данъчните финансови резултати, като не са признати отчетените разходи за всеки от ревизираните периоди с оглед липсата на доказателства за предмета на доставките, отсъствие на счетоводни регистри за отчитане на разходите, което препятства преценката на същите дали се отнасят за дейността на дружеството и дали не попадат в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна времена разлика. Прието е, че не са изпълнени изискванията на 26, т. 2 от ЗКПО. Първостепенният съд е мотивирал извод, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е изложил съображения за съответствието му с материалния закон относно доставките, за които не са представени фактури съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС. Липсата на фактури и на съпровождащи документи, сочи АССГ, препятства проверката на естеството на доставките и използването им в последващата облагаема дейност на получателя. Инстанцията по същество обобщава, че отсъствието на фактури, отричането на търговски отношения с касатора, заявено от Соларити БГ ООД, Метикс ООД, Вендинг Партнерс ЕООД, сочени за доставчици, несъществуващият доставчик с идентификационен номер BG999999999 обуславя наличие на основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО вр чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. От настоящия касатор не са представени изисканите му от ревизиращите първични и вторични счетоводни документи и доказателства (чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК) и въпреки заявеното намерение на органите по приходите да определят данъчната основа за облагане с ДДС чрез анализ на обстоятелствата в ал. 2 от чл. 122 от ДОПК, извършените корекции на декларирания данъчен кредит в подадените справки-декларации по ЗДДС на "Грийн Тийм Енерджи" ЕООД сочат формиране на ДО по общия ред. Във връзка с облагането по ЗКПО данъчната основа е формирана с позоваване на чл. 26, т. 2 ЗКПО. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното: От член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива - т. 29 от Решението от 15 септември 2016 г. на СЕС по дело С-518/14 Barlis 06. Разпоредбата е точно транспонирана с чл. 71, т. 1 ЗДДС, изискващ данъчно задълженото лице да притежава данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114, за да упражни правото си на приспадане на ДДС. Тази формална предпоставка задължително трябва да е налице - така т. 41 от цитираното решение. Целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. При съобразяване на посочените разрешения АССГ правилно е приел, че липсата на фактура и данни за вида на доставката са пречка за извършването на проверка относно наличието на доставка и използването й в последващата облагаема дейност на получателя, което е достатъчно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. Липсата на доказателства сервизните услуги по издадената от Колос - МС" ООД през данъчен период м. 03.2017 г. фактура, отнасящи се до притежавания от касатора лек автомобил, да произтичат от и да са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, подкрепя възприетото от АССГ основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Решението съответства на материалния закон и в частта по ЗКПО: Данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО се формира от непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В чл. 10, ал. 2 ЗКПО е предвидено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Наличието на основанията за възникване на данъчни постоянни разлики следва от липсата на фактури, от липсата на търговски отношения с иначе сочените за доставчици Соларити БГ ООД, Метикс ООД, Вендинг Партнерс ЕООД, включване в отчетните регистри на фактури от доставчик с несъществуващ идентификационен номер. Изложеното се отнася и до преобразуването на счетоводният финансов резултат за 2020 г. със сумата от 890,11 лв., доколкото фактурите за продажби на електрическа енергия, издадени на ЧЕЗ Електро България АД са на стойност, надвишаваща отчетените приходи с ГДД по чл. 92 от ЗКПО. АССГ с право е съобразил, че издадената от Колос - МС" ООД фактура за сервизни услуги е относима към притежавания от касатора лек автомобил БМВ 318 [рег. номер], но и липсата на доказателства, от които да се направи извод за наличие на пряка и непосредствена връзка между експлоатацията на този автомобил и икономическата дейност на касатора, което отнася разхода към чл. 26 т. 1 ЗКПО. Неоснователен е касационният довод, че ревизиращите е следвало да предоставят възможност и срок на дружеството за корекции на подадените в данъчните декларации данни, в подкрепа на което е допълнителното заключение на ССчЕ. Като позиция на страната по съществото на спора тезата е отхвърлена от първостепенния съд чрез излагане на подробни и последователни мотиви, споделяни от тази инстанция чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че решението не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът има право на разноски, които се определят на 5000 лв. съобразно обема и качеството на осъществената от юрк. Ненчовска процесуална защита, изразяваща се в участие в откритото съдебно заседание на 03.12.2025 г. и изразеното становище по съществото на спора. Неоснователна е и частната жалба срещу определението, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските чрез отмяната на осъдителната му част. Частният жалбоподател не оспорва, че изявление в хода на устните състезания, обективиращо искане за присъждане на деловодни разноски не е направено, такова се съдържа в писменото становище по съществото на спора, депозирано след тяхното приключване. Настоящата инстанция не констатира претенция в този смисъл да е отправена преди заседанието, в което е даден ход на устните състезания в инстанцията по същество. Изложеното обуслвавя неоснователност на частната жалба независимо от подробно изложените в нея съображения за фактическата усложненост на спора, наложил събирането на многобройни писмени доказателства, заключения на ССчЕ, становища по които са депозирани своевременно и мотивирано в първоинстанционното производство. Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,