Решение № 16453 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2018 г.

Решение № 16453 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Елфрида" АД, чрез процесуалния му представител адвокат Найденова, срещу Решение № 1995 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 19697/2017 г. по описа на Административен съд Бургас в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи изцяло предявеният иск и се присъдят направените по делото разноски в пълен размер. Ответникът, Национална агенция за приходите, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил частично предявения от "Елфрида" АД, гр. Бургас против Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, както и за лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска. Съобразно уважената част от иска е осъдил ответника да заплати на ищеца и сторени по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от зам. директор на ТД на НАП Бургас, с което на "Елфрида" АД, гр. Бургас е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 940. 40 лева. За осъществената в производствата пред Районен съд Бургас и Административен съд Бургас правна защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение, съгласно представени по делата договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, като размерът на вредите е определен при съобразяване с дължимия се справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за осъществената правна защита в производствата по обжалване на наказателното постановление. Предмет на настоящето производство е решението в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен.. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказана и реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебни производства, приключили с отмяна на акта. В тези производства са представен изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и е доказано реалното заплащане на договорените суми. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Именно при извършена преценка на дължимия се справедлив и обоснован размер на дължимото се адвокатско възнаграждение за конкретния случай – съразмерен на осъществената правна защита първоинстанционният съд е определил и размера на вредата. Съобразно уважената част от иска правилно е определен и размера на дължимите се на ищеца сторени по делото разноски. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение