Решение № 175 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/,чрез юрисконсулт Панайотова, срещу Решение 6520/04.11.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 5654/2022 г., с което е отменено негово Решение рег. 513005-49/28.03.2022г. отказващо изтриване на личните данни на К. Борков, обработвани в Интегралната регионална полицейска система СДВР във връзка със задържане от полицейски орган 1239/11.05.2020г. в 03 РУ СДВР. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че на практика решаващият съд неправилно е възприел заявлението на Борков, с което е поискал заличаване на всички негови данни обработвани в информационните фондове, изчерпателно изброени. Отмяната на заповедта за задържане на лицето не е достатъчно основание за заличаване на данните. Съдът не е съобразил, че срещу Борков е образувано и досъдебно производство , което макар и прекратено, сроковете за неговото възобновяване не са изтекли. Ответникът по касация К. Борков от София, редовно призован не се явява и представлява, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е било Решение рег. 513005-49/28.03.2022 г. издадено от директора на СДВР, с което на основание 56 ,ал.6 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ и във връзка с чл. 22, ал. 1 и 3 , във вр. с чл.21 от Инструкция 8121з-1280 от 07.10.2021г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/ е: отказано изтриването на личните данни на К. Борков, обработвани в Интегрирана регионална полицейска система- СДВР, във връзка със задържане от полицейски орган 1239/11.05.2020 г. в 03 РУ. С обжалваното Решение 6520/04.11.2022 г. постановено по адм. дело 5654/2022 г. решаващият съд е отменил Решение рег. 513005-49/28.03.2022 г. издадено от директора на СДВР, с които е отказано изтриването и заличаването на лични данни на К. Борков обработвани в информационните фондове на МВР. За да постанови решението в обжалваната му част, АССГ от фактическа страна, е установил, че административното производство е започнало по заявление с вх. 328605-156/22.12.2021 г. до директора на СДВР , с което Борков е поискал заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. С Решение рег. 513005-49/28.03.2022 г. на директора на СДВР е отказано заличаване на лични данни (задържане от полицейски орган) на заявителя по неговото заявление. Като мотив на отказа за изтриване и заличаване на личните данни на заявителя обработвани в информационните фондове на МВР, решаващият съд е установил, че административният орган е посочил едно основание лицето е задържано в 03 РУ -СДВР за деяние по чл.354А,ал.3 НК. По случая е образувано и досъдебно производство, което макар и прекратено на основание чл.199,чл.243,ал.1,т.1 , във връзка с чл.241 ал.1,т.1 НПК- не са изтекли сроковете по чл.243,ал.10,изр.2 НПК, поради което данните на Борков на този етап не следва да бъдат заличавани. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - директорът на СДВР, при законосъобразно делегиране на пълномощия със Заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. Приел е, че актът е издаден в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на личните данни на К. Борков обработвани в информационните фондове на МВР, за които е отказано изтриване и заличаване, е приел, че решението не съответства на материалния закон. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Действително, изначалното обработване на личните данни на Борков, свързани с полицейското му задържане, е било законосъобразно и съответно на законно. Срокът на съхранението им , след отмяната по съдебен ред на заповедта за задържане, не е съобразен с нуждата и целта , за която са събрани данните на лицето. Обоснован е и извода на първоинстанционния съд, че е нарушена целта на закона- обработването на личните данни да съответства на Регламент /ЕС/ 2016/679 . Ирелевантно за разглежданият спор е твърдението в касационната жалба, че Борков е задържан за деяние, за което е образувано и досъдебно производство, което е прекратено, но сроковете за възможното му възобновяване не са изтекли. Както приема АССГ основанието за събиране, обработване и съхранение на личните данни е заповедта за полицейското задържане на лицето и с отмяната й по съдебен ред е отпаднало основанието за обработване на тези данни и същите следва да бъдат заличени. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Първо и изреч. Второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение