Решение № 8773 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2016 г.

Решение № 8773 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ж., гражданин на Камерун, чрез адв. Боев срещу Решение № 1061 от 22.02.2016 г. постановено по адм. дело № 11496/2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Представени са доказателства в подкрепа на твърденията, че по отношение на касационния жалбоподател са изпълнени предпоставките за предоставяне на международна закрила и че последният се е интегрирал напълно в българското общество, както и подписка на лица - български граждани, подкрепящи предоставянето на международна закрила на касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на ДАБ не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Боев. Поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Ж., гражданин на Камерун срещу Решение № 8435/15.10.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че административното производство е второ по ред, като молбата е подадена на 15.04.2014 г. и е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи молбата за закрила. С Решение № 557 от 27.07.2012 г. председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Това решение е обжалвано пред Административен съд С.-град, който с Решение № 6123 от 15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 8315/2012 г. по описа на същия съд е отхвърлил жалбата на Д. Ж. Касационната жалба на Д. Ж. е оставена без разглеждане с Определение № 6013 от 29.04.2013 г. по адм. дело № 696/2013 г. по описа на ВАС поради отказ от оспорването. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Крайният извод на съда е, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В хода на образуваното касационно производство пълномощникът на касационния жалбоподател е представил нови доказателства в подкрепа на бежанската история. На първо място, с молба от 26.04.2016 г. е представен превод на български език на заповед, издадена на 07.03.2016 г. от Върховния съд в Дуала, департамент Вури, регион Литурал, Камерун, съгласно която срещу Д. Ж. е подвигнато обвинение на 06.03.2008 г. за конспирация, насилие, рушене на публични сгради, лъжливи и предателски твърдения срещу държавата, с което е извършил престъпления по конкретно посочени в заповедта текстове на Наказателния кодекс на Камерун, във връзка с което обявен за издирване. На второ място, с молба от 15.05.2017 г. е представена заповед, издадена на 18.04.2017 г. от Върховния съд в Дуала, департамент Вури, регион Литурал, Камерун, съгласно която срещу Д. Ж. е подвигнато обвинение на 06.03.2017 г. за постоянен протест в английско говорящите зони на страната с цел предизвикване на държавния глава преди следващите президентски избори през 2018 г., с което е извършил престъпления по конкретно посочени в заповедта текстове на Наказателния кодекс на Камерун. С последната молба са представени още два броя удостоверения, за които се твърди, че са издадени от политическата партия Социален демократичен фронт и удостоверяват членството на касационния жалбоподател в посочената политическа партия. Представени са също така писмени доказателства, с които касационният жалбоподател цели да установи интеграцията си в българското общество. Въпреки, че тези доказателства не са били представени пред първата инстанция, настоящият съдебен състав приема, че същите са допустими съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК. Посочените писмени доказателства подлежат на обсъждане при извършване на преценка на достоверността на бежанската история за установяване на обстоятелствата по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Тъй като чл. 75, ал. 1 от ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, следва доказателствата да бъдат проверени и обсъдени от него, както с оглед доказателствената им сила, така и с оглед значението им за релевантните факти и обстоятелства, след което да се произнесе с ново решение. Предвид това, че естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения решението на съда, както и решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците следва да бъдат отменени, а преписката изпратена на административния орган за решаване по същество след като обсъди представените пред настоящата съдебна инстанция нови писмени доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение