Решение № 6257 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2018 г.

Решение № 6257 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Милушева и Д. Димитров, двамата от [населено място], чрез пълномощника им - адв. Йорданова, против решение № 4087 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 4185/2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на р-н "Нови Искър", СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Демир, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на двамата касатори, против Заповед №РНИ18-РД09-74/23.03.2018 г. на кмета на р-н "Нови Искър", СО, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземването на част от ПИ с идентификатор 00357.5322.219 по КККР на р-н "Нови Искър", СО, кв. "Гниляне", от лицата П. Милушева и Д. Димитров, които го държат без основание. Съдът, след като е установил фактите, е извел изводи за законосъобразност на заповедта. Според него оспорващите държат частта от описания имот, която е оградена, без правно основание, поради липса на годен титул за собственост или пък друго основание за държане на чуждия имот, който се явява публична общинска собственост, видно от АОС № 4114/12.06.2017 г., на стр. 31. Отговорено е на всички възражения на оспорващите, които са приети за неоснователни, вкл. и за късно съставения АОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предпоставките за изземване на общински имот, от лице/а, които го владеят или държат, са обективирани в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Едно от тях е това владеене или държане да е без правно основание. Правно основание е това, което намира опора в закона за осъществяване на държането. В случая от данните по делото правилно е установено, че ПИ - предмет на заповедта, е публична общинска собственост, по отношение на който касаторите не установяват правно основание за владеене или държане. Такова правно основание би било наличието на нот. акт за собственост на тяхно име или договор за наем със собственика - СО, р-н "Нови Искър", каквито липсват. Твърденията за съществуващи намерения за снабдяване с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка върху частта от имота, която е заградена, от името на друго лице-Ц. Милушев са правно ирелевантни, както правилно е прието и от съда. По делото не са оборени доказателствената сила на съставения КА от 7.03.2017 г. на служители при р-н "Нови Искър", СО и Докладна от 08.03.2017 г., имащи характер на официални документи. Въз основа на тях правилно е прието, че именно двамата касатори държат оградената част от имот 00357.5322.219, поради което изземването е насочено срещу тях, а не срещу трето лице. Самият касатор Милушева, в обяснения пред първата инстанция /виж протокол от с. з на 16.05.2018 г./ признава, че са взели и държат само 980 кв. м. от процесния имот, защото е свързан с двора, в който живеят. Неоснователно е оплакването, че общината не е собственик на имота, предвид датата на съставения АОС № 4114. АОС няма конститутивно, а само установително действие, което означава, че не този акт създава право на собственост на общината. Предвид изложеното и наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1, предл. първо ЗОС за изземване на процесната част от имота, обжалваното решение с което е отхвърлена жалбата и е оставена в сила заповедта за изземване, е правилно. Като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция е неоснователно, тъй като такова е присъдено. За настоящата инстанция му се дължи такова възнаграждение, за сметка на касаторите, в размер на 100 лева. Искането за разноски на касаторите е неоснователно, предвид изхода по спора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение