Решение № 77 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3265/2008 г.

Решение № 77 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3265/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 290 от ГПК Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 303 от 28.05.2008 г по гр. дело № 252/2008 г. на Русенски окръжен съд, с което с което след отмяна на решение № 6 от 12.02.2008 г по гр. д. 5537/2007 г на РРС в една част, по същество е уважен иск на основание 344, ал. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ до размер на 1000 лева. В частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, въззивното решение е влязло в сила. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 77 от 24.10.2008г на Върховен касационен съд, V г. о на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. З от ГПК по въпроса за формалните основания, при които съдилищата отменят заповед за уволнение предвид обективираните в съдържанието й изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ, без да разгледат спора за законосъобразността на уволнението по същество. В касационната жалба се поддържат отменителните основания на чл. 281, т. З от ГПК с довод за съществено процесуално нарушение, доколкото спорът за законосъобразността на уволнението и основанията за него не е разгледан по съображения, извлечени от формално несъответствие на датата на нарушението, посочена в заповедта и останалите доказателства, вкл. писмените обяснения на работника. Неправилно и формално е приложен материалния закон Съображения са развити в жалбата. Ответникът И. Х. И. не заявява становище. Жалбата е основателна. За да приеме липса на реквизит от съдържанието на заповед № 4/31.08.2007 г на изп. Директор на [фирма] за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съответно да отмени същата на формално основание поради неспазване на изискване по чл. 195, ал. 1 от КТ, въззивният съд е изтъкнал несъответствие на изписаната в заповедта дата на нарушението - 30.08.2007г, с останалите писмени доказателства, сочещи като момент на извършване на дисциплинарното нарушение предния ден, а именно датата 29.08.2007 г. Съображенията на Русенски окръжен съд да отмени заповедта на изтъкнатото формално основание са незаконосъобразни, а отказът да разгледа спора по същество като втора, въззивна инстанция, е в нарушение на съществени процесуални правила. Формалните критерии на закона към съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" се свеждат до изискването за индивидуализация на нарушението и те са спазени, ако моментът на нарушението е посочен, при това в случая не е имало фактически спор кое именно конкретно и единствено действие е обусловило търсенето на дисциплинарна отговорност от работника И. и в кой момент то е извършено, т. е не е имало спор по този факт. Единствено и само констатацията за несъответствие на датата спрямо приложени по делото други датирани документи от значение за установяване момента на нарушението, не е достатъчно основание да се приеме, че в заповедта липсва реквизит по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ. Дори посочването на датата на нарушението в заповедта да не е вярна, няма формално основание за отмяна на уволнението, ако се касае за допусната фактическа грешка в съдържанието на документа. По силата на служебното начало, но без обстоятелствата по делото да позволяват фактически изводи на какво се дължи разминаването в датите, предвид липсата на спор относно момента на нарушението, неправилно е съдържанието на заповедта да се приема опорочено. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа и разреши спора по същество, включително по обусловените искове. При новото разглеждане на делото Русенски окръжен съд следва да се съобрази изведеното по-горе съдържание на нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ по въпроса, обусловил допускане до касационно разглеждане на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.