Решение № 1253 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9226/2020 г.

Решение № 1253 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9226/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Благоевград, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Е. Портокалска, срещу решение № 1066/16.07.2020 г., постановено по адм. дело № 40/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19097870/20.12.2019 г. между "Мейзинев" ЕООД в качеството му на работодател и С. Ходжова на длъжността "общ работник", и Предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ № 19097870/20.12.2019 г. и двете издадени от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Благоевград. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всяка инстанция. Ответникът – "Мейзинев" ЕООД, гр. Гоце Делчев, представлявано от управителя М. Мейзинев, чрез пълномощник адвокат А. Мейзинева, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – С. Ходжова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19097870/20.12.2019 г. между "Мейзинев" ЕООД, в качеството му на работодател и С. Ходжова на длъжността "общ работник" в обект – хотел "Елеганс Спа", находящ се в с. Огняново, и Предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ № 19097870/20.12.2019 г. и двете издадени от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Благоевград. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал. 3 АПК и чл. 35 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно заеманата от Ходжова длъжност, като система от функции, задължения и изисквания, въз основа на което в издадения акт е описана противоречиво, по два различни начина - "помощник готвач" и "общ работник". Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност. Допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващо правоотношение между "Мейзинев" ЕООД, представлявано от управителя М. Мейзинев и лицето С. Ходжова, поради което липсва основание да се приеме, че то действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 КТ. Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация – "Мейзинев" ЕООД, представлявано от управителя М. Мейзинев акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от № 24894/18.01.2021 г., в размер на 600 лева (шестстотин лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,