Решение № 11518 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2015 г.

Решение № 11518 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сапфир Трейд" ЕООД, ЕИК 115842973, гр. Раковски, подадена чрез адв. Марина Христова, срещу Решение № 1060 от 25.05.2015 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 683 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161303747 от 18.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 139 от 7.02.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Сапфир трейд" ЕООД за д. периоди м. 04, м. 05. и м. 11.2009 г. и м. 12.2011 г. е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер общо на 17962,10 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 6875,36 лева. С решението е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1257 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Сапфир Трейд" ЕООД срещу Ревизионен акт № 161303747 от 18.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 139 от 7.02.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която "Сапфир трейд" ЕООД за д. периоди м. 04, м. 05. и м. 11.2009 г. и м. 12.2011 г. е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер общо на 17962,10 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 6875,36 лв. по фактури както следва: - фактури, издадени от "Ком инженеринг" ООД: № 6579 от 12.12.2011 г. с предмет на доставка царевица 2011, количество 33,1 тона и № 6575 от 7.12.2011 г. с предмет на доставка царевица 2011, количество 33,2 тона; фактури, издадени от "Цитрон" ЕООД № 2002/15.05.2009 г. с предмет на доставка бали слама, количество 12500 броя, и № 1036/29.04.2009 г. с предмет на доставка царевица - 96 тона; - фактури, издадени от "Транстрейд БГ" ЕООД - № 375/6.11.2009 г. с предмет на доставка царевица - количество 20190 кг. и № 359/30.11.2009 г. с предмет на доставка царевица - 54750 килограма. Правото на данъчен кредит по всяка от посочените фактури е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. Подробно е анализирал в мотивите си данните за техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, представените РА на същите, данни за предходни доставчици, както и доказателства свързани с приемо-предаването и транспортирането на стоките. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития, тъй като липсват данни за разполагане със стоката, включително с оглед констатациите в издадените на част от предходните доставчици РА; не са ангажирани конкретни доказателства, съдържащи информация за лицата участвали при приемането и предаването на стоката и използваните за осъществяване на транспорта МПС, удостоверяващи предаване на стоката от отделните доставчици на "САПФИР ТРЕЙД" ЕООД. Обратен извод не може да бъде обоснован от наличието на самите първични счетоводни документи - процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно отразяване във вторичните счетоводни регистри. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон. Твърди се, че по делото са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод за реално осъществени доставки и съответно за признаване право на данъчен кредит на дружеството. Позовава се на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Оплакванията са неоснователни. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да установи при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали съществува предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. Приложим е общият принцип, че никое лице не може да прехвърли повече права върху вещ, отколкото самото то притежава. Тези съображения са валидни и по отношение на фактурите, издадени от "Ком инженеринг" ООД, "Цитрон" ЕООД и "Транстрейд БГ" ЕООД. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за да не се откаже правото на приспадане, данъкът следва да е начислен правомерно. Това означава доставката да е извършена, стоките да са получени, респ. да е налице реалност. Обоснован в случая, с оглед на събраните доказателства и относимото приложимо право, е първоинстанционният извод за законосъобразност на отказаното с обжалвания РА право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ком инженеринг" ООД, "Цитрон" ЕООД и "Транстрейд БГ" ЕООД. Предмет на спорните фактури са царевица и бали слама /по доставката от "Цитрон" ЕООД/. Не се установява от събраните по делото доказателства, включително и чрез заключението на ССчЕ, че доставчиците са разполагали с процесните стоки, за които се претендира, че е прехвърлено право на собственост към получателя - "Сапфир Трейд" ЕООД. Аргумент в подкрепа на извода за липса на ресурсна обезпеченост на "Транстрейд БГ" ЕООД е наличието на издаден РА на дружеството с обхват задължения по ЗДДС за периода 1.09.2009 г. - 31.08.2010 г., съгласно който на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по декларирани от дружеството облагаеми доставки, включително на царевица. Относно доставките, по които "Транстрейд БГ" ЕООД е доставчик е посочено, че начисленият данък е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. С РА са установени като дължими за довнасяне задължения в размер на 309584,19 лева. Аналогични са констатациите и относно предходните доставчици на "Циклон" ЕООД, на които са издадени РА. Поради ненамиране на доставчиците, вещото лице също не е отговорило на въпросите свързани с осчетоводяване на процесните фактури от страна на издалите ги дружества. Според обясненията на касатора дадени по време на ревизията касае се за инцидентни доставки като преди и след доставките не е осъществявана кореспонденция с фирмите. Доставките на царевица са извършени от шофьор, пътуващ и предлагащ царевица за продажба. Цитираните твърдения разколебават тезата на дружеството, че доставките са извършени именно от посочените във фактурите доставчици. В конкретния случай, правилно е прието от съда, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на процесните стоки са извършени. Предвид вида и количеството на процесните стоки не може да бъде прието за доказано индивидуализирането на стоките. Не са представени сключени договори, кантарни бележки, пътни листове, както и други документи, свързани с претегляне и установяване количеството на стоките. В приложените приемо-предавателни протоколи липсват данни за място на натоварване и разтоварване. Нещо повече, представените товарителници не съдържат данни за пътни листове и не са представени такива, липсват данни за шофьори, използвани транспортни средства. От съдържанието на РД, обясненията дадени от управителя на ревизираното дружество /л. 425/ и описа на документите представени от него в хода на ревизията /л. 423/ е видно, че товарителници във връзка с доставките на "Ком инженеринг" ООД не са представени. Предвид това недоказано се явява твърдението на касатора, че такива документи са представени в оригинал на органа по приходите в хода на ревизионното производство. Към тези фактури са налице само декларации за произхода и добра земеделска практика и регистрационни карти на земеделския производител, като липсват документи индивидуализиращи процесната стока. Не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. При тези данни обоснован е извода на съда, че в случая правото на данъчен кредит на РЛ е отказано, не поради непредставяне на доказателства от страна на преките доставчици, а поради собственото му поведение и бездействие, изразяващо се в несъставяне на документи, от чието съдържание, в хода на едно ревизионно производство, да може по безспорен начин да се установи предаването на стоките по процесните фактури. След като е получило фактури от неговите доставчици без посочените стоки да са му доставени, то по неправомерен начин е ползвало данъчен кредит по фактурата, намалявайки дължимият за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на доставката, прехвърлянето на право на собственост върху стоките, наличието на данъчно събитие. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се присъждат разноски по делото. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,