Решение № 1734 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12732/2009 г.

Решение № 1734 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12732/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на РДНСК - гр. Пловдив, срещу Решение № 1105/3.08.2009 г., постановено по адм. д. № 2339/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Никола Борисов Манев от гр. Стамболийски срещу Заповед № ДК-02-Пд-45/19.11.2008 г. на н-ка на РДНСК - гр. Пловдив. Ответникът Никола Борисов Манев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отменил по жалба на Никола Борисов Манев, Заповед № ДК-02-Пд-45/19.11.2008 г. на н-ка на РДНСК - гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж представляващ "масивна стопанска сграда", намиращ се в УПИ ХХV-7, кв. 136 по плана на гр. Стамболийски, изпълнен без строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Решението е неправилно. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да с приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действуващия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В конкретния случай единствено което е установено безспорно, е, че строежът е изграден през 1986 г. Съдът не е установил допустим ли е строежът по действувалия подробен устройствен план към същата година, но е установено безспорно, че е изграден на уличната регулационна линия и на границата със съседния урегулиран поземлен имот, като не е установено в съседния имот предвидено ли е по застроителния план постройка при свързано застояване, с покриване на калкана. Строежът, съгласно заключението на вещото лице, представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня или такава за селскостопански нужди. Към момента на изграждането й е действувала Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от м. септември 1977 г., като съгласно чл. 121, ал. 1от нея второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационна линия. В конкретния случай процесният строеж е разположен на уличнорегулационната линия, от което следва, че към момента на изграждането му е бил недопустим по действуващите правила и нормативи. Същият е недопустим и по правилата и нормативите по този закон, т. е. по ЗУТ, тъй като съгласно чл. 42, ал. 2 ЗУТ също е налице забрана такива постройки да се разполагат на уличната регулационна линия. Заключението на вещото лице, че е строежът е търпим няма стойност, тъй като противоречи на посочените по-горе норми, а освен това представлява правен извод, какъвто не е оторизиран да извежда. Като се има предвид изложеното процесната постройка е била недопустима по правилата и нормативите, действували по време на изграждането й както и по ЗУТ, поради което не е търпим строеж и след като е незаконен, подлежи на премахване, поради което издадената заповед за това е в съгласие с материалноправните разпоредби. Като е приел обратното, съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на материалния закон и същото се явява необосновано. Неправилно е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице забраната за премахване на строежа по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на н-ка на РДНСК - гр. Пловдив. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК