Решение № 15019 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2009 г.

Решение № 15019 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 245 и следващите АПК. Образувано е по искане от Марийка Атанасова Беерова чрез пълномощника й - адвокат Юлиан Пашалиев за отмяна на решение от 30.09.1994 година по гр. дело № 708/1994 година на Велинградския районен съд. С него са обезсилени протокол № 2304А от 5.04.1994 година и решение № 2304А от същата дата на поземлена комисия - община Велинград и преписката е върната за изпълнение на указанията в мотивите на решението. Твърди, че земеделските земи са собственост на общ наследодател на страните и решението на съда, с което е постановено те да се възстановят само на един от наследниците - Георги Тосков Балабанов е нищожно и недопустимо. Ответните страни не изразяват становище по искането. Съдът, като преценява процесуалната допустимост на молбата, намира за установено следното: В уводната част на искането, молителката се позовава на чл. 304 от ГПК. Съдът обаче не е обвързан от правната квалификация, която е направена от пълномощника на молителката, а от твърденията в обстоятелствената част. Макар в първите два пункта от нея да се твърди нищожност и недопустимост на съдебното решение, то молителката не е страна в съдебното производство, поради което искането не би могло да се квалифицира, като касационна жалба и да се разглежда по реда на чл. 208 и следващите от АПК, като се обяви решението за нищожно или се обезсили, като недопустимо. Отделно от това в т. 3 от искането, страната изрично се позовава на отмяната на влезли в сила решения. Тези две групи обстоятелства дават основание на съда да разгледа молбата, като искане по реда на раздел втори от глава четиринадесета АПК и по специално по чл. 246, ал. 1 от АПК - отмяна по искане на трето лице. По същия начин тя е квалифицирана и от Върховния касационен съд в определение № 64 от 8.05.2009 година по гр. д. № 5260/2008 година на ВКС, второ гражданско отделение. Преценена на това основание тя е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Производството пред районния съд е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Георги Тосков Балабанов против решение № 2304А от 5.04.1994 година на поземлена комисия - община Велинград. С него е възстановено правото на собственост на наследници на Тоско Димитров Балабанов в съществуващи стари реални граници върху описаните три имота. Твърдял е, че заявлението пред органа по поземлена собственост е подал само от свое име, а не от името на наследниците на общия наследодател. По жалбата е образувано гр. дело № 708/1994 година на Велинградския районен съд. Видно от приложената, като доказателство преписка производството пред поземлената комисия е инициирано със заявление вх. № 871 от 23.12.1991 година, подадено от Георги Тосков Балабанов за възстановяване собствеността върху четиринадесет земеделски имота. В него е посочил, че е наследник на Тоско Димитров Балабанов. С решение № 23-4А от 5.04.1994 година поземлената комисия е възстановила на наследниците на Тоско Димитров Балабанов собствеността върху три имота в съществуващи стари реални граници. С друг протокол със същия номер и от същата дата на наследниците е признато и определено за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне върху други 10 имота. Няма данни този протокол да е обжалван, доколкото предмет на жалбата, по която е образувано гр. дело № 708/1994 година на Велинградския районен съд е само решението на поземлената комисия, но не и протокола. Съдебното производство е приключено с решение от 30.09.1994 година, С него съдът е обезсилил, както решение № 2304А от 5.04.1994 година, така и протокол № 2304А от 5.04.1994 година и е върнал преписката за изпълнение на дадените в мотивите указания. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на решението на районния съд за неоснователно. Право да искат отмяна на посоченото основание имат лицата, спрямо които решението има сила и е неблагоприятно, макар да не са били страна по делото. Молителите трябва обективно да имат качеството на заинтересовани лица и да не са участвали в съдебната фаза по обжалването на административния акт. В производството пред поземлената комисия и в това пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, те обаче не притежават такова качество. Поземлената комисия е специално създаден държавен орган по възстановяване на собствеността, пред който не се развива спорно, двустранно, състезателно производство. Тъкмо обратното - в производството участва само заявителят. Въз основа на заявлението му и приложените писмени доказателства, комисията установява легитимацията му на собственик на внесена в ТКЗС земя. Пред нея не би могъл да се разрешава спор за материално право, а тъкмо такъв е налице между молителката в настоящото производство и заявителят по преписка № 871 от 23.12.1991 година на ОПК. Такива спорове се разрешават единствено по исков ред, който в конкретния случай е този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. А в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което се упражнява съдебен контрол върху законосъобразността на актовете на поземлената комисия - понастоящем ОСЗГ, освен нея участва само заявителят, но не и трети лица, претендиращи съсобствени права върху същите имоти. По тези съображения подаденото искане за отмяна на съдебното решение е неоснователно и следва да се отхвърли. В този смисъл е постоянната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд. Примери за такава са: определение № 1020 от 7.02.2003 година по адм. дело № 8453/2002 година; определение № 1710 от 24.02.2005 година по адм. дело № 10492/2004 година; определение № 3582 от 27.03.2008 година по адм. дело № 7723/2007 година; решение № 5226 от 28.05.2007 година по адм. дело № 3307/2007 година; решение № 13207 от 20.12.2007 година по адм. дело № 9593/2007 година, решение № 14390 по адм. дело № 9893/2008 година, решение № 8374 по адм. дело № 4754/2008 година и др. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, четвърто отделение