Решение № 16944 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2011 г.

Решение № 16944 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Брема Мохамедин Алнур Ахмед, гражданин на Судан, против решение № 29 от 28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което поради липса на основания по чл. 8 и 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на чужденеца. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се моли за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, рег. № 451/08.01.2010 г. на дирекция "Миграция", СДВНЧ. В хода на производството е установено, че молителят - настоящ жалбоподател, е роден на 01.01.1971 г. в с. Судар, провинция Дарфур, Судан, гражданин на Судан, загауа по народност, вероизповедание: мюсюлманин-сунит, неженен. Чужденецът е пристигнал в Република България нелегално през месец януари 2009 г.. В интервю, проведено на разбираем за жалбоподателя арабски език, последният разказва, че в края на 2003 г. родното му село Судар е било нападнато и опожарено от джанджауидите, поради което семейството му избягало в гр. Фашир. Трима от братята му загинали в Либия, а той, заедно с баща му и малкия му брат, се преместили в с. Коджмар. Кандидатът решил да напусне Судан, тъй като нямал работа и не можел да осигурява себе си и баща си. Заявява, че в страната по произход няма сигурност. Заявява, че не е арестуван или осъждан и не се е занимавал с политика. Със заявителя са проведени две интервюта - на 17.03.2009 г. и на 11.02.2010 г., копия от протоколите от които са приложени по делото. Събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход. В тази връзка с преписката са приложени справка вх. № 720/02.03.2010 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Судан, състоянието на човешките права и рискови групи и Европейска практика, както и справка вх. № 1422/22.04.2010 г., даваща информация за племето загауа - преследват ли се от властите, имат ли ограничения за придвижване или издаване на документи. Представено е и писмено становище с рег. № УП-4191/27.07.2010 г. на мл. експерт в РПЦ - София, в което е дадено предложение на решаващия административен орган за отхвърляне на молбата на Брема Мохамедин Алнур Ахмед за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на горепосочените писмени доказателства, председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Решението е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия и е издадено в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Административният орган е обсъдил всички относими към случая обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Председателят на ДАБ при МС е изпълнил задължението си да обсъди обстановката в страната по произход - Судан. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на критериите: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, не са направени обосновани твърдения в тази насока. Фактите, които посочва в бежанската си история, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Общата обстановка в страната и трудностите по намирането на работа, не са основания за предоставяне на бежански статут. При така установените факти се обосновава изводът, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че чужденецът е бил принуден да напусне Судан поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание. До напускането на страната, той не е имал проблеми с властите там и лично не е бил репресиран. Срещу него не са предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните судански власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От изложеното следва извода, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Към Брема Мохамедин Алнур Ахмед не са били отправяни заплахи и той не е бил принуден да напусне и да остане извън държавата си по произход поради заплаха за живота му. Решението му да замине от Судан не е продиктувано от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. В страната не е налице "въоръжен конфликт" по смисъла на нормите на международното право. Междуетническите конфликти, които се наблюдават в някои регионални щата на Судан, не представляват вътрешен въоръжен конфликт, тъй като не са налице характеристиките за такъв - няма въоръжени групи, организирани по армейски ред под общо командване, които извършват военни операции срещу сирийската армия. От изложеното може да се направи извод, че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на председателя на ДАБ, с което е отказано на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут, е законосъобразно, а подадената срещу него жалба - неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,