Решение № 782 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7118/2013 г.

Решение № 782 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7118/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Недялка Тенева Господинова с адрес: гр. Бургас, ул. "Сливница" № 59 против решение № 860/12.04.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 634/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2605-53-1/11/23.11.2012 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 39/29.01.2013 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че се касае за недължимо събран акциз в изпълнение на закон, противоречащ на норма от общностното право, както и въз основа на административен акт на митнически орган, поради което лихвата се дължи от момента на неправомерното му плащане на основание чл. 129, ал. 6, предложение първо от ДОПК. С касационната жалба се представя искане за възстановяване на недължимо платения акциз за употребяван лек автомобил, подадено на 28.07.09 г. и алтернативно е направено искане лихвата да се присъди от тази дата. Претендира се отмяна на решението на Бургаския административен съд, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница Бургас и преписката да се върне на митническия орган със задължителни указания относно възстановяването на дължимата лихва, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Ташкова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е било решение № 2605-53-1/11/23.11.2012 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 39/29.01.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката Недялка Тенева Господинова с вх. № 2605-53/25.08.2011 г. за възстановяване на законна лихва в размер на 1357.03 лв. върху възстановения с решение № 2605-53/2.02.2011 г. на началника на Митница Бургас надвнесен акциз за употребяван автомобил в размер на 5150 лв. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния за страните по делото въпрос - от кой момент се дължи законната лихва по чл. 4 от ЗВНАУА - от момента на влизане на закона в сила, както е приел административният орган в оспорения акт или от момента, в който акцизът е бил внесен от жалбоподателката - 19.11.2008 г., каквато е поддържаната от нея теза. Приел е, че доколкото в чл. 4 от ЗВНАУА е посочено само, че се дължи законна лихва без да е определен началният момент, то съгласно § 1 от ДР на закона следва да намерят приложение разпоредбите на ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6. Обсъдени са двете хипотези на чл. 129, ал. 6 от ДОПК - по изречение първо - недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на органи по приходите, които се възстановяват със законната лихва за изтеклия период и по изречение второ - в останалите случаи /извън първата хипотеза/ - със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 до 4. Тъй като сумата на акциза е внесена въз основа на подадена от лицето акцизна декларация и не е постановяван изричен акт на митнически орган, то не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изречение първо от ДОПК. Акцизът следва да бъде възстановен със законната лихва от момента на възникване на основанието за това по реда на чл. 129, ал. 6, изречение второ ДОПК. Производството по чл. 7 и следв. от ЗВНАУА е започнало с подаденото от жалбоподателката искане вх. № 2605-53 от 7.01.2011 г. и именно от тази дата се дължи законната лихва. В случая с митническото решение вече е определена законна лихва от 1.01.2011 г. /датата на влизане в сила на ЗВНАУА/ и в тази част решението е влязло в сила. Дължимата законна лихва в размер на 77.22 лв. е била заплатена, видно от приложеното на л. 100 платежно нареждане от 22.02.2011 г. Платежното нареждане, с което е възстановен акцизът в размер на 5150 лв. също е приложено на л. 99 и е с дата 22.02.2011 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че преценката относно началния момент, от който се дължи законната лихва при възстановяване на недължимо внесен акциз, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон липсва изрична уредба. Решенията на СЕС, постановени по идентични казуси, са подробно обсъдени в решение № 14771 от 23.11.2012 г. на ВАС, осмо отд. по адм. д. № 2689/2012 г. Видно от същите, държавите-членки са длъжни да възстановят събраните в нарушение на правото на Съюза данъци с лихва като компенсация за тяхната неналичност. В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и нормата на чл. 4 от ЗВНАУА. Въпросът за определяне на периода на олихвяване на събраните в нарушение на правото на Съюза суми е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите-членки. Съгласно принципа на равностойност, правилата, регулиращи възстановяването на събрани в нарушение на националното законодателство суми, следва да бъдат приложени и по отношение на възстановяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. Поради изложеното, неоснователни са доводите на касатора за неприлагането на решенията на СЕС по тълкуване на общностното право. Законосъобразен е и изводът на съда, че акцизът, който е възстановен, не е бил внесен или събран въз основа на акт на компетентния митнически орган, поради което не следва да се възстанови със законната лихва за изтеклия период, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК, а със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. В редица свои решения ВАС е приел, че втората хипотеза на чл. 129, ал. 6 от ДОПК изисква реализиране на административно производство по възстановяването, което се инициира от заинтересованото лице. В случая, това е производството по чл. 7 и следв. от ЗВНАУА и законната лихва се дължи от датата на подаването на искането /решение № 13458 от 29.10.2012 г. по адм. д. № 57/2012 г., решение № 14086 от 8.11.2012 г. по адм. д. № 1112/2012 г. и др./. Що се отнася до представената молба с касационната жалба, от една страна не се установява категорично подаването й на 8.09.09 г. /номерът е на отделен лист/, а от друга, липсват каквито и да било данни за това по искането да е имало изрично произнасяне или обжалване на мълчалив отказ. С оглед на така изложените съображения, решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК на ответника по касация за настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, искането за което е своевременно направено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение