Решение № 182 от 25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 455/2012 г.

Решение № 182 от 25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 455/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Р. С. Б. против решение № 15/1.02.2012 г. по въззивно нохд № 639/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, в която се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. С касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се обосновава искането за изменение и намаляване на определения размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че доводите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 639/2011 г. потвърдил присъда № 124/28.11.2011 г. по нохд № 1895/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимите Р. Б. и Е. Б. за виновни в това, че през периода 3.5.-22.6.2011 г. в гр. Пл. при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършители - Р. Б. при условията на опасен рецидив, а Е. Б. като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си, отнели чужди движими вещи на свидетелите Б., Б., А., Х. и М. на обща стойност 2 345 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят като употребил затова сила и заплашване. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК за подсъдимия Р. Б. и чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК за подсъдимия Е. Б. ги осъдил: Р. Б. на 7 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, а Е. Б. на 1 г. лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията на чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК по отношение на двамата подсъдими, произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Р. Б., съдържаща искане за намаляване на наказанието. Въззивният съд е приел, че при решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия правилно е приложен чл. 58а, ал. 1 НК. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава Двадесет и седма от НПК - подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът въз основа на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал е приел, че са автори на деянията и е постановил осъдителна присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НК след като е обсъдил и оценил установените индивидуализиращи обстоятелства е определил размера на наказанието лишаване от свобода, което е намалил съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета и подсъдимият Р. Б. следва да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС наказание в размер на 7 години. По повод жалбата е обсъдил и подробно анализирал всички обстоятелства, които имат значение за решаването на въпроса за отговорността. Оценил ги е с оглед тяхната тежест и значение за обществената опасност на извършеното и на личността с оглед индивидуалните особености. Изложил е подробни съображения за отказа си да приеме, че наказание в размер на 7 години не е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Неоснователно се поддържа, че не са взети предвид относими обстоятелства, каквито са младата му възраст и направеното признание. От данните по делото се установява, че подсъдимият Р. Б. е извършил престъплението след навършени 26 години т. е. възраст, която указва на физическа и психическа зрялост, на житейски опит и възможност правилно да оцени необходимостта от поведение, съответстващо на изискванията за спазване на правилата на обществото и на законите в страната. В конкретния случай, включително и с оглед данните за липса на проблеми с психическото здраве, младата възраст не е обстоятелство, на което да се придаде значение на приоритетно над демонстрираното последователно и съзнателно утвърждаване на престъпните навици, на незачитане правата на гражданите и на нежеланието му да се промени. Няма основание да се приеме, че не са отчетени и оценени данните за признанието по начина, предписан в чл. 107, ал. 3 НПК. В конкретния случай то е декларативно и направено с оглед възможността да се определи наказание при условията на намалена отговорност с провеждането на съкратено съдебно следствие, а не е израз на осъзната отрицателна оценка на извършеното. Наказанието е определено при лек превес на отегчаващите обстоятелства и в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца и с целите на специалната и генералната превенция, поради което е справедливо. Не е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация и няма основание за намаляване до размера, определен в жалбата като справедлив по смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение