Решение № 939 от 27.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 343 от 01.04.2022 г., постановено по административно дело 813/2021 г. от Административен съд София област /АССО/, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-230-2600/9095 от 05.08.2021 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане със сумата от 10264.40 лв., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, а ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ И. Стоилов - 2014 разноски общо в размер на 1210 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила /касационни основания по чл. 209 АПК/. Иска то да бъде отменено, респективно оспореното пред АССО уведомително писмо потвърдено. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ И. Стоилов - 2014 със седалище [населено място], чрез процесуален представител адв. Тренчев и адв. Чеглайски в писмен отговор и съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. ЕТ И. Стоилов - 2014 е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 624968 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 13.05.2019г. е подал Заявление подпомагане 2019 с 2316051997730С, с което са заявени за подпомагане площи по различни схеми и мерки - СЕПП, СПП, СПК, както и схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). След извършени проверки е постановено и оспореното пред АССО Уведомително писмо изх. изх. 02-230-2600/9095 от 05.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ И. Стоилов - 2014 частично е отказано финансово подпомагане в размер на 10264.40 лева по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., от исканата сума в размер на 13818,17 лева и е оторизирана сума в размер на 3553,77 лева, която е изплатена. Както се посочи по-горе, Уведомителното писмо се обжалва в частта за извършеното намаление на подпомагането в размер на 10264.40 лева., за която е отказано плащане. Сумата е отбелязана в колона 3 "Намаления". В поясненията към таблицата е посочено, че в колона 3 "Намаления" се отчитат: Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; Наложена ставка на корекция /"финансова дисциплина"/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. и член 8, пар.1 от Регламент /ЕС/ 1307/2013 г.; Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент /ЕС/ 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е/, т. i/ от Регламент за изпълнение ЕС/ 809/2014 на Комисията; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в/ от Регламент /ЕС/ 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е/, т. iii/ от Регламент за изпълнение ЕС/ 809/2014 на Комисията. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган, издал оспорения акт, не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и в предвидената от закона форма. Същото е постановено от компетентен съд след сезиране с жалба против административен акт от търговец, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Настоящият съдебен състав приема за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че отказът на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е валиден административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, с делегирано правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ (на основание Устройствения правилник на ДФЗ) за издаване и подписване на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В настоящия случай решаващият съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви и фактическо основание. За посочените парцели не са представени доказателства, от които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой ПДП за кампания 2019 г., съгласно критериите, посочени в Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, Административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/, като не е дефинирал конкретните причини за oпределяне на процесната площ като недопустима за подпомагане. Обосновани са изводите на съда за липсата на доказателства, установяващи конкретните причини за оставяне на процесните парцели извън заявените площи за подпомагане. За да достигне до този си извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на съдържанието на уведомителното писмо, вкл. данните в изготвените таблици и разясненията към тях, като е описал изводите, до които е стигнал детайлно в обжалваното решение и същите не следва да се преповтарят от настоящия съдебен състав /арг. чл. 221, ал. 2 АПК/. Правилно решаващият съд е приел, че нито в обстоятелствената част на оспореното уведомително писмо, нито в неговата таблична се съдържат конкретни фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане на процесната част. В тази връзка АССО е посочил че в таблица 1 "Оторизирани суми , неразделна част от уведомителното писмо, в колона 3 - намаления , са посочени пет различни основания, без да се посочи конкретно кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. Предвид горното съдът правилно е заключил. че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, респективно го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, който следва да съобрази указанията и изводите направени в оспореното решение. Първоинстанционият съд правилно е посочил, че представеното писмено становище с изх. 02-230-2600/9059/01.09.2021 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие , е изготвено едва след подаване на жалбата срещу административния акт и не представлява доказателство събрано в хода на административното производство, респективно не може да компенсира и липсата на мотиви на органа към момента на постановяването на процесното писмо. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. В допълнение следва да се отбележи, че АССО правилно е констатирал противоречия в изготвената съдебно техническа експертиза с данните изложени от органа в докладите, обективиращи извършените проверки в хода на административното производство. Разминаването е налице по отношение на процентното съотношение на допустимите спрямо недопустимите площи за подпомагане. Липсата на категорични данни в тази връзка още веднъж би възпрепятствала съдебната инстанция при преценка относно правилното прилагането на материалния закон при издаване на оспорения акт. Както се заключи по-горе, изискването за мотивиране на отказа от финансиране се изразява в посочване на фактически и правни основания, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. При така направената правилна преценка, при която АССО е заключил, че липсват посочени такива /което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт/, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1200 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение