Решение № 16158 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 356/2013 г.

Решение № 16158 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 356/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от областния управител на област Варна срещу решение № 42819 от 21.11.2012 г. постановено о адм. д. № 3580/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Общинския съвет - гр Девня, Варненска област не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил оспорването на областния управител на Варна срещу решение № 149 по Протокол № 17 от заседанието проведено на 03.08.2012 г. на Общинския съвет - гр. Девня, Варненска област. С това решение общинския съвет е било възложено на кмета на общината да назначи в срок до 30. 08. 2012 г. кметски наместник в с. Падина, община Девня. Съображенията на съда да отхвърли оспорването са били, че решението е постановен от компетентен орган в предвидената за това форма но при допуснато нарушение на материалния закон. В решението са развити съображения, че при взимане на решението предмет на делото по въпроса за назначаването на кметски наместник са били изложени мотиви и фактическите обстоятелства, като и решението е било взето при необходимия кворум. Допълнително с решението е посочено, че с разпоредбата на § 3 от ЗР на ЗИД ЗАТУРБ, регламентира, че не за населени места, а за кметства, в които на 23.10.2011 г. не са били проведени избори за кметове на кметства, какъвто бил конкретния случай, в тези населени места общинските съвети могли да назначават кметски наместници. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно - правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че действително оспореното решение на общинския съвет е взето на основание разпоредбата на § 3 от ЗР на ЗИД ЗАТУРБ във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 46а, ал. 1 (извън хипотезата на изр. първо) от ЗМСМА. След като няма спор между страните, че на 23.10.2011 г. в с. Падина, не са били проведени избори за кмет на кметство, тъй като не са били налице изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗАТУРБ (население под 350 души), то явно е била налице основания за назначаването на кметски наместник от страна на община Девня. Неоснователен е основният акцент в касационната жалба за съществено нарушаване на административната процедура от страна на общинския съвет, поради неспазване на изискването за произнасяне с последващ акт след връщане на оспореното решение от областния управител по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Това е така, защото формулираното с този довод възражение не е съобразено с разпоредбата на чл. 45, ал. 8 ЗМСМА, при наличието на които условия върнатия за ново обсъждане и приемане акт може да бъде оспорен по съдебен ред в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на общинския съвет, с продължителност 14 дни. Това означава, че именно наличието на тази хипотеза обуславя допустимост на съдебното оспорване на първоначалния акт, която е различна от тази по ал. 11 на цитираната норма. С оглед посоченото правомощие на областния управител, суспендиращото действие на заповедта за връщане на взетото от Общински съвет решение за ново разглеждане отпада по силата на съдебното решение, с което оспорването е прието за неоснователно, какъвто е конкретния случай. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, трето отделение,