Решение № 1272 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 736/2006 г.

Решение № 1272 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 736/2006 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а ГПК /отм./. Образувано е по касационна жалба на С. Х. М. от гр. С., срещу решение от 2.11.2005 г. по гр. д. № 1298/2005 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението от 29.10.2004 г. по гр. д. № 8656/2003 г. на Софийски районен съд, като постановено на непредявено основание и делото е върнато за ново разглеждане по предявения от "Б" Е., гр. С. срещу С. Х. М. иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението по т. 1 от раздел четвърти на договора между страните. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът "Б"Е. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е разгледал иск за сумата 5 700лв., предявен от "Б"Е. срещу С. Х. М., на основание чл. 243 от КТ във връзка с т. 2 от раздел четвърти от договор за повишаване на квалификацията от 4.05.2002 г. Първоинстанционният съд е приел, че се претендират направените разходи за обучението, с оглед съдържанието на нотариалната покана за заплащането им, която е посочена в исковата молба. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като постановено на непредявено основание и е върнал делото за ново разглеждане на предявения иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението по т. 1 от раздел четвърти на договора между страните. За да постанови този резултат въззивният съд е приел въз основа на твърденията във въззивната жалба на ищеца "Б"Е., че претенцията е по т. 2 от раздел четвърти на договора, но не е за заплащане на направените разноски за обучението, а за обезщетение, уговорено в т. 2 на раздел четвърти на договора в размер на 5 700лв. за неизпълнение на задължението по т. 1 от същия раздел на договора. Решението е неправилно. Първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, в която не са били уточнени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. Нередовността не е изправена в първоинстанционното производство, а едва с въззивната жалба, в която ищецът е уточнил основанието, на което претендира заплащането на сумата от ответника. Това уточнение е възприето от въззивния съд, който като съд по съществото на спора, е следвало да разгледа спора съгласно заявеното и уточнено във въззивната жалба основание на иска. В този смисъл т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК /отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение