Решение № 6506 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 818/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 852/14.11.2022 г. на Административен съд (АС) Пазарджик, постановено по адм. дело 951/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-130-2600/6808 от 05.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която е направено намаление на оторизираната сума по подмярка 13.2/НР2, по СЕПП по СПП, и по СП /основна /и ЗДП, и в частта с която е прихваната сума в размер на 6923,58лв. по СЕПП, 511,50лв по подмярка 13.2/НР и по СП /основна/ и преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Касаторът- заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. Василева обжалва решението, като неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че извода на съда за немотивираност на оспорения административен акт е неправилен. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация Хамър груп 13 ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да постанови оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че Хамър груп 13 ЕООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2019 г., с УИН 13/070619/01671. Със заявлението са посочени схеми и мерки за подпомагане, както следва- СЕПП, СПП, ЗДП, СП (основна), ПНДП (Подмярка 13.2/НР2.). Към заявлението е била приложена таблица за използваните парцели 33 парцела, като за всеки е посочен номерът на всеки блок на земеделското стопанство и землището в което се намират. Представени са карти на БЗС и таблица на заявените площи по схеми и мерки за кампания 2019 г., с декларирана площ в хектари. С процесното уведомително писмо изх. 02-130-2600/6808 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отказано частично финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи и е извършено прихващане на суми. Като основание за издаване на уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната схема за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са изложени конкретни правни и фактически основания, обуславящи направеното намаление на оторизираната сума, не е изяснено за кои блокове на земеделското стопанство (БЗС) е направено намаляване на сумата и на кое от основанията е направено намалението. Не е изяснено и прихващане с кои насрещни задължения на дружеството е направено, на какво правно основание и за какъв период се отнасят тези задължения. Съдът е приел, че от съдържанието на приложената административна преписка не се установява наличието на какъвто и да е документ, установяващ причините за наложените намаления и направени прихващания, респективно не се установява прихващане с кои суми е направено, като това възпрепятства проверката относно правилното приложение на материалния закон. При така изложените доводи е приел, че уведомителното писмо следва да бъде отменено в частта за направеното намаление, както и в частта за направеното прихващане на суми, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Правилно е прието от съда, че от изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на уведомително писмо с изх. 02-130-2600/6808 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2019. От поясненията в графа намаления в таблица 1, от уведомително писмо не става ясно какво е правното основание и кои са релевантните факти обуславящи направеното намаление и неговия размер. Изброени са различни законови хипотези без подвеждането на релевантните факти от конкретния случай под посочените хипотези не може бъде прието за мотивиране на акта. В поясненията под колона 4 в таблица 2 от уведомителното писмо Прихваната сума отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми за които има издаден акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Изложеното обаче не представлява годни мотиви за реализиране на прихващане на суми. Така посочените множеството правни основания, по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, още повече, че не са представени безспорни доказателства както за издадени АУПДВ, така и за конкретните изискуеми суми, представляващи задължения по други схеми и мерки. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта. В УП 02-130-2600/6808 от 05.08.2021 г. липсва препращане към доклада или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за намаление по съответните схеми и мерки и прихващане на съответните суми. Представеното по делото становище, изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. С оглед на изложеното съдът правилно е приел, че е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо. Това е основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 АПК, противно на изложените от касатора в обратен смисъл твърдения. В този смисъл е и съдебната практика. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение