Решение № 3264 от 28.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. срещу Решение 354 от 20.01.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 10881/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-16-949 от 06.10.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), в частта, в която на "Аквариус Ен Ди" ООД е отказано верифицирането на разходи в размер на 102 433,47 лева по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-1.005-0139-C01, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото, като оспорва извода на съда, че оспореният акт е необоснован, позовавайки се на фактическите констатации в акта. На следващо място счита за неправилен извода на съда, че изискването по т.14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата касае подготовката, кандидатстването и одобряването на проектите, но не е приложимо и на етап изпълнение. В тази връзка реферира към съдържанието на т. 14.2, с което бенефициерът е декларирал съгласието си. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото по представен списък. Касаторът се представлява от процесуален представител Д. Ганчев. Ответникът по касационната жалба Аквариус Ен Ди ООД, счита същата за недопустима и неоснователна. Излага подробни възражения срещу релевираните от касатора доводи. Моли съда да остави да остави без разглеждане жалбата или алтернативно да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. А. Бузалов, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и частна жалба на "Аквариус Ен Ди" ООД срещу Определение 4731 от 13.06.2022 г. по адм. дело 10881/2021 г. на Административен съд - София-град, с което на основание чл. 161, ал. 1 АПК е възстановен срокът за обжалване на Решение 354 от 20.01.2022 г., постановено по същото дело. С Определение 8169 от 27.09.2022 г., постановено по адм. дело 8589/2022 г., Върховният административен съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу Определение 4731 от 13.06.2022 г. по адм. дело 10881/2021 г. на Административен съд - София-град. Определението не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че, по аргумент на чл. 161, ал. 3, изр. 2 АПК, определението, с което искане за възстановяване на срок за обжалване на съдебно решение е уважено, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Съдът не е постановил присъединяване на частната жалба към настоящото производство по оспорване на решението по делото, а е прекратил съдебното производство, поради което въпросът с допустимостта на частната жалба е разрешен с влязло в сила определение и същата не е предмет на разглеждане пред настоящата инстанция. За пълнота следва да се отбележи и следното: Съгласно чл. 213а, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167. В съответствие с чл. 229, ал.1 АПК, на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството и тези, изрично посочени в закона - чл. 229, ал. 1 АПК. Обжалваното определение не прегражда хода на делото, нито е предвидено като самостоятелно обжалваемо. Съгласно чл. 161, ал. 3 АПК определението, с което искането за възстановяване срока на обжалване е уважено, се обжалва заедно с решението по делото. Следователно определението следва да се обжалва заедно с решението по касационното дело, чиято допустимост обуславя. Доколкото касационното производство по АПК завършва с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване, то и жалбата срещу процесното определение е недопустима (в този смисъл Решение 1731 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 8634/2021 г., Определение 5030 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 2794/2021 г., VIII о.). В същия смисъл е и практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 66, ал. 2 ГПК, с която се приема, че на обжалване пред касационната инстанция подлежи само отказът на съда да възстанови срока и не е предвидена правна възможност за обжалване на определение, с което срокът е възстановен. В този случай процесуалната защита на другата страна е ограничена до вземане на становище относно наличието на основание за възстановяване на срока (Определение 625 от 26.07.2011 г. по ч. т. д. 29/2011 г., Г. К., ІІ т. о. на ВКС, Определение 85 от 24.02.2010 г. по ч. гр. д. 713/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.). Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното: На 20.12.2018 г. между "Аквариус Ен Ди" ООД и УО на ОПИК е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0139-C01 за изпълнение на проект "Създаване на методология за изчисляване на биологични пречиствателни станции за отпадъчни води, базирани на технология с носители на биомаса и разработване на компютърна програма за функционално оразмеряване на този тип пречиствателни станции" на стойност 356 173,32 лева. На 18.06.2020 г. във връзка с представен от бенефициера финален отчет и искане за плащане за периода 01.10.2019 г. - 20.04.2020 г. са извършени две административни проверки, както следва: на 26.11.2019 г. и на 26.06.2020 г., резултатите от които са обективирани в два формуляра от посочените дати. Установено е, че дейностите се изпълняват в съответствие с поставените изисквания. На 10.09.2020 г. и на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПИК, уведомява бенефициера за становището си досежно допустимостта на заявените за верифициране средства. На 24.09.2020 г. бенефициерът представя разяснения. На 06.10.2020 г. с Решение РД-16-949, на основание чл. 9, ал. 5 изр. 2-ро, чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, вр. чл. 63 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПИК отказва верифициране на разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация в общ размер на 132 643,69 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 102 433,47 лева по АДБФП BG16RFOP002-1.005-0139-C01 с бенефициер Аквариус Ен Ди" ООД разпределени, както следва: за бенефициера Аквариус Ен Ди" ООД, разходи в размер на 108 103,42 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 86 482,46 лева; за партньора Сдружение за научноизследователска и развойна дейност" разходи в размер на 24 540,27 лева, от тях безвъзмездна финансова помощ в размер на 15 951,01 лева. С т. 2 от решението е постановено възстановяване на разходи в размер на 3 454,48 лева, на основание чл. 43 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3). Решение РД-16-949 от 06.10.2020 г., в частта, в която е отказано верифициране на разходи на Аквариус Ен Ди ООД, е оспорено пред АССГ, който, с Решение 3480 от 28.05.2021 г. по адм. дело 10693/2020 г., го отменя като незаконосъобразно. На 27.10.2021 г. с Решение 10854 по адм. дело 7597/2021 г., Върховния административен съд отменя Решение 3480 от 28.05.2021 г. на АССГ и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но в нарушение на материалния закон. Приема, че към датата на издаване на оспорваното решение бенефициерът е изпълнил проекта съгласно първоначалното одобрените дейности в проектното предложение и в рамките на одобрения от УО бюджет за изпълнение на проекта. В тази връзка, според съда, отказът за верификация на разходите за възнаграждения на екипа по изпълнение на проекта, е неправилен, предвид обстоятелството, че същите са предвидени и заложени в проектното предложение, и одобрени от УО като допустими разходи по изпълнение на проекта. Обоснован е извод, че органът неправилно е приложил правилото по т. 14.2. от Условията за кандидатстване при вече подписан договор, и липсват фактически съображения за непризнаването на разхода, в това число за кои месеци са възнагражденията, за кои дейности се отнасят и за кои експерти, липсват мотиви по какъв начин е формиран конкретният размер на сумата. Според съда, текстът на т. 14.2 от Условията е включен в частта, която касае подготовката, кандидатстването и одобряването на проектите, като никъде не е посочено, че така описаните ограничения са приложими и на етап изпълнение. По тези съображения първоинстанционният съд отменя оспорения акт в атакуваната му част. Решението е правилно като краен резултат. На първо място следва да се посочи, че мотивите на обжалваното решение са хаотични, непоследователни, неясни и в голяма част неотносими към правния спор, но с оглед факта, че производството се разглежда повторно пред касационната инстанция, по аргумент на чл. 227 АПК, настоящият състав няма право да връща делото за ново разглеждане, а дължи произнасяне по съществото на спора: По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. Като правни основания в оспорения акт са посочени чл. 57, ал. 1, т. 2, ЗУСЕФСУ, както и т. 14.2 Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации". Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно, че в резултат на извършена проверка на пакет отчетни документи 3, съдържащ финален технически отчет, финансов отчет и искане за окончателно плащане, от дата 18.06.2020 г., за периода 01.10.2019 г. - 20.04.2020 г. по АДПБФП е установено, че бенефициерът отчита разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация за бенефициент и партньор, в общ размер на 244 853,69 лева за целия проект, отчетени с два отчета - междинен и финален. След извършена проверка на представения финален финансов отчет органът е установил, че сумата на общо допустимите разходи по проекта възлиза на 292 943,69 лева и разходите за възнаграждения надвишават 70% от общо допустимите разходи по проекта, което е в противоречие с изискването по т. 14.2 от Условията за кандидатстване. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 2 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. Съгласно изискванията на т.14.2 от Условията за кандидатстване допустими са разходите за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация - до 70% от общо допустимите разходи по проекта. Спорният по делото въпрос е към кой момент трябва да се установява соченото съотношение - към момента на подаване на проектното предложение или към момента на верифициране на разходите, както и какъв е методът за определяне на общодопустимите разходи по проекта? При анализ на Условията за кандидатстване по процедурата е видно, че соченото съотношение трябва да е налично, както към момента на изготвяне на проектното предложение, доколкото към този момент се определят заявените за кандидатстване по проекта суми и пропорцията между тях, така и към процедурата по верификация в хода на изпълнение, доколкото към този момент се определя реално изпълнимостта на поставеното условие. В случая на етап кандидатстване с проектното предложение бенефициерът е предвидил тези разходи в бюджета по проекта, в съответствие с така заложената рамка на пропорция и това е безспорно, но към момента на отчитане на разходите е констатирано нарушаване на изискуемото съотношение. Изискуемият процент следва да e основан финално на база отчетени разходи, а не само на база индикативния бюджет на проекта, тъй като допустимостта на разходите се преценява в хода на изпълнението на проекта в рамките на процедурата по верификация. Това прави принципно правилен извода на административния орган за недопустимост на разходите за възнаграждения на персонала, надвишаващи 70% от общите допустими (верифицирани) разходи по проекта. Въпреки това, видно от разпоредителната част на оспорения акт, макар да разпорежда по отношение на бенефициера отказ от верификация на разходи в размер на 108 103,42 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 86 482,46 лева, административният орган обективно отменя свой влязъл в сила административен акт за верифициране на разходи по предходно междинно искане. Безспорно е, че в хипотеза като процесната, когато даден вид разход в случая разходът за възнаграждения на персонала, е определен като стойност, но е налично и изрично ограничение във влязъл в сила акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ до 70 % от допустимите разходи по проекта, е напълно логично в хода на изпълнението на проекта размерът на верифицираните за това перо разходи да се промени в резултат на промяната на общия размер на допустимите разходи по проекта. С оглед на това, при окончателното искане, с оглед на установения окончателно размер на допустимите разходи по проекта, настъпва промяна и в размера на допустимите разходи по перото, което е обвързано с процентен показател на допустимите разходи. Това обективно налага промяна в размера на верифицираните крайни разходи, обвързани с крайния размер на допустимите разходи по проекта в случая крайният размер на допустимите разходи за възнаграждения. Но тъй като органът вече е верифицирал съответния размер на допустими разходи, тази промяна обективно значи отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт, който е благоприятен за бенефициера. Отмяната на влязъл в сила благоприятен за адресата акт е допустима, но само при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК. В случая, органът не е провел производство по отмяна на своя влязъл в сила акт в частта, с която е признал за допустими разходите за възнаграждения по искане за междинно плащане, а направо с оспорения акт е отказал разходите за възнаграждения, част от тях вече верифицирани. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото производство, което би му позволило да отмени своя влязъл в сила акт. Едва когато проведе производството по чл. 99 АПК и отмени в съответната част своя акт за верификация, органът може да постанови нов акт, с който да откаже верификация на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, защото в съответната част претендираният разход би бил недопустим. Тъй като органът не е провел производство по чл. 99 АПК решението му в оспорената част е незаконосъобразно. По изложените съображения крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената част от административния акт е правилен, макар и по съвсем различни мотиви. С оглед на това съдът следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на "Аквариус Ен Ди" ООД направените по делото разноски в размер на 1 200,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 14.04.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд