Решение № 1859 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2017 г.

Решение № 1859 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба на "Раян газ" ЕООД, гр. С., чрез адв. Б. и адв. Л., против Решение № 318 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2785/2016 г. по описа на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-13-1401823-091-01/01.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 260 от 02.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - П. със законните последици. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неизпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС, липса на мотиви относно съществото на спора. Съдът изцяло игнорирал събраните доказателства относно реалността на доставките - съдебно-счетоводните експертизи; свидетелските показания; доказателствата, представени с възражението против ревизионния доклад в първото ревизионно производство; представените при първоначалното разглеждане на делото от АС писмени доказателства. Между последните имало официални удостоверителни документи като акцизни данъчни документи, съответстващи на представените транспортни документи, които също не били кредитирани. Късното представяне на писмени доказателства имало за последица само санкцията по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Съдът игнорирал доказаната кадрова обезпеченост на доставчиците и безспорния факт на начисляване на ДДС от страна на доставчиците. Първоинстанционният съд постановил решението си в нарушение на тълкуването, дадено от Съда на ЕС на разпоредби на Директивата по ДДС- без наличие на обективни данни за данъчна измама, в която РЛ е участвало или за която е знаело, е отказано правото на данъчен кредит. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - П., чрез юрк. К.- Д. и юрк. П., оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и в откритото съдебно заседание. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното: Спорът е бил за втори път пред Административен съд П. след отменително Решение на Върховния административен съд по адм. д. № 1877/2016 г. С отменителното решение ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АС поради липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт, която не позволява касационната му проверка. С оспорения пред АС РА на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди през 2010-2012 г. общо в размер на 824 771,46 лв. и лихви в размер на 258 482.82 лв. по доставки на "Стройкомерс" ООД /42 фактури/, ЕТ "М.- М. Р."/33 фактури" и "Чепинска кариера" ЕООД/121 фактури/ с предмет гориво и доставки "по договор". За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на седем броя фактури с издател "Стройкомерс" ООД правото на приспадане е отказано законосъобразно, поради непредставяне на фактурите нито в ревизионното производство, нито при двете разглеждания на делото от административния съд. За останалите доставки, съдът е приел, че не е доказана реалността им като първа предпоставка за признаване на претендираното право на данъчен кредит, защото писмените доказателства относно този факт са представени едва след приемане на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза при първоначалното разглеждане на делото, оспорени са от насрещната страна и съдът е приел, че очевидно те са съставени за целите на обжалването, още повече като се има предвид свързаността на двама от доставчиците с ревизираното дружество. Съдът е намерил за очевидно, че при тази свързаност от ревизираното лице е зависело представянето на тези доказателства в едно от двете ревизионни производства или на по-ранен етап от оспорването на РА по административен или съдебен ред, предвид и дадените своевременно задължителни указания на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото. Решението е правилно. Процесната ревизия е бил повторна. По 7 бр. фактури на "Стройкомерс"ООД за данъчен период м. 08.2012 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 46 703,41 лв. поради непредставяне на фактурите. Първоинстанционният съд законосъобразно е потвърдил отказа на право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС и против тази част на решението няма касационни оплаквания. В мотивите на отменителното Решение № 315 от 08.04.2014 г. на Директора на Д"ОДОП" П. /стр. 684, т. 3 на административната преписка/, с което е отменен първоначалният ревизионен акт, е посочено, че с възражението към ревизионния доклад са представени заверени декларации от управителите на "Чепинска кариера" ЕООД и "Стройкокомерс"ЕООД; заявление от лицето, водило счетоводството на РЛ и свързания с него ЕТ "М. Р.- М., че може да предостави счетоводни документи и три оборотни ведомости на РЛ за 2010, 2011 и 2012 г. Тези писмени доказателства освен, че са представени на 20.12.2013 г. - /стр. 850, т. 3 от адм. преписка/ - на датата на издаване на първоначалния РА, по никакъв начин не компенсират констатирания с този РА доказателствен дефицит относно конкретизация на предмета на доставките на услуги и изпълнението на доставките на горива. Въпреки това, първоначалният РА е бил отменен и преписката - върната за нова ревизия. Едва с жалбата по административен ред против процесния ревизионен акт са представени пътни листа, издадени от ревизираното дружество, които не могат да се свържат с процесните фактури, поради липса на маршрути, посочени водачи на МПС и транспортни средства. С тази жалба са представени и стокови разписки и товарителници, противоречащи си по съдържание, които също не са свързани с процесните фактури. Обратно на поддържаното в касационната жалба, нито основното, нито допълнителното заключение на ССчЕ, /стр. 1282 и стр. 1357 от делото на АС / т. 5 от преписката/, съдържа констатации за стоков поток и последваща реализация на процесните родово-определени стоки; допълнителната експертиза само изброява доказателства в табличен вид, непредставени преди изготвянето й. Съобразно мотивите на отменителното решение на ВАС първоинстанционният съд е обсъдил представените по адм. д. № 1209/2015 г. писмени доказателства по които е работило вещото лице Стоянова, които са представени след приемане на допълнителната ССЕ /л. 1357/. С молба на л. 1389 /при първоначалното разглеждане на делото след приемане на допълнителната счетоводна експертиза/ пълномощниците на жалбоподателя са представили описани писмени доказателства, предимно извлечения от счетоводни регистри на доставчиците и на ревизираното дружество и за първи път представени два договора - "за услуга" и за "основен ремонт" със "Стройкомерс"ЕООД, заедно с две бр. протоколи обр. 19., както и други писмени доказателства, неописани в молбата от 20.11.2015 г. При приемането на тези доказателства, процесуалният представител на насрещната страна е оспорил достоверността на датите им в откритото съдебно заседание на 25.11.2015 г., с твърдения, че доказателствата са съставени за целите на съдебното производство по оспорването на ревизионния акт. За тези именно доказателства, първоинстанционният съд е приел направеното възражение за основателно. Съдът с основание е съобразил, че при първоначалното разглеждане на делото от АС са дадени задължителни указания относно доказателствената тежест на жалбоподателя да представи доказателства за реалността на фактурираните доставки. Въпреки че ревизираното лице е свързано лице с двама от процесните трима доставчика, такива доказателства не са представени нито при двете ревизионни производства, нито преди края на първоинстанционния процес пред АС при първото разглеждане на делото. Доколкото късното представяне на доказателствата, при тези обстоятелства, няма никакво оправдание, административният съд обосновано е приел, че доказателствата са съставени с оглед защитата по оспорването на РА по съдебен ред. Неоснователни са касационните оплаквания, че фактическите изводи за недоказана реалност на доставките са необосновани след съвкупна преценка на събраните доказателства. Както се посочи по-горе, представените писмени доказателства преди отменителното решение на ДД"ОДОП", представляват писмени декларации на представляващите доставчиците и лицето, водило счетоводството на ревизираното дружество /последното изразяващо готовност за представяне на оборотни ведомости/. Тези декларации, предвид свързаността на лицата - страни по доставките, не могат да се приемат за убедителни относно спорните факти с правно значение. Представените с жалбата по административен ред против процесния РА пътни листа са без описани в тях маршрути, а стоковите разписки и товарителниците, са противоречиви по съдържание и без връзка с процесните фактури. Не е основателно и касационното оплакване за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на задължителна съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. С. тази практика, националната юрисдикция, въз основа на националните правила на доказване, следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се произнесе дали е доказано извършването на облагаема доставка с право на данъчен кредит. В случая, първоинстанционният съд е извършил точно такава преценка, която настоящият състав на касационната инстанция намира за извършена при спазване на процесуалните правила. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 780 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение