Решение № 463 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2010 г.

Решение № 463 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Анатоли Георгиев Иванов от гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Дочка Богданова, против решение № 1451 от 12.05.2010 г., постановено по административно дело № 314 от 2010 г. по описа на Административен съд - София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и се претендира отмяна на обжалваното решение, и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез пълномощника си юрк. Русалина Хаджииванова, с писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е налице реално съкращаване на щата, като функционалните задължения на длъжността са преминали към други длъжности. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Анатоли Георгиев Иванов от гр. Плевен срещу заповед № 825 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с ПМС № 294 от 8.12.2009 г., считано от 19.12.2009 г., е прекратено служебното му правоотношение като "младши инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Плевен, с ранг IV-ти младши. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. Видно от приложената заповед № 599 от 12.10.2009 г. на изпълнителния директор на ИААА касаторът е преназначен от длъжността "младши експерт" на длъжността "младши инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Плевен (РД "АА"), с ранг IV-ти младши. От данните по делото е установено, че съгласно действащото към 7.12.2009 г. длъжностно разписание на длъжностите в агенцията, РД "АА" - Плевен е била с численост 17 щатни бройки, а длъжността "младши инспектор", която е заемал и касатора, е била с 9 щатни бройки. С ПМС № 294 от 8.12.2009 г., считано от 19.12.2009 г., е изменен Устройствения правилник (УП) на ИААА, като съществуващите 27 регионални дирекции, между които и Плевен, са трансформирани в 27 областни отдела "Контролна дейност - ДАИ". След изменението на УП в областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Плевен числеността е намалена на 16 щатни бройки. Съдът е приел, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя - "младши инспектор" с една бройка: от съществуващите девет щатни бройки са останали осем по новото длъжностно разписание. При тази фактическа обстановка административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби на ЗДСл, като е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност. Тези изводи на съда са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е развит в насока, че липсвало реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя. Като е приел, че относимо за спора е съкращаването на едната бройка "младши инспектор", каквато длъжност е заемал и касатора, а не дали такива длъжности са останали да съществуват като нормативно определена позиция и система от функции, задължения, изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, административният съд е извел обоснован извод, че оспорваната заповед е законосъобразна. Правилно е приел, че длъжността на касатора - "младши инспектор" в РД "АА" - Плевен е съкратена. Това се доказва по безспорен начин от приетото от Министерския съвет изменение на Устройствения правилник на ИААА, от намалената с него обща численост на ведомството, както и от утвърденото от органа по назначаването разписание на длъжностите. В случая е видно, че след съответната преценка по целесъобразност е налице реално намаление на щатните бройки за длъжността "младши инспектор" от девет на осем, към които са прехвърлени и задълженията на съкратената длъжност. Намаляването на броя на длъжностите "младши инспектор" в длъжностното разписание на съответната структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати, по своя преценка, служебното правоотношение с избран от него служител като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Както правилно е приел административния съд, това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че след извършеното преназначаване от длъжността "младши експерт" в длъжността "младши инспектор" и след като не му била връчена длъжностна характеристика за новата длъжност, той продължил да изпълнява задълженията на "младши експерт", поради което намаляването на бройките за длъжността "младши инспектор" нямало връзка с неговото служебно правоотношение. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Както правилно е установил административният съд, в длъжностното разписание от 7.12.2009 г., което е било в сила преди ПМС № 294 от 8.12.2009 г., не фигурира длъжността "младши експерт", нито в новото щатно разписание от 19.12.2009 г., утвърдено след постановлението. Видно от приложеното поименно длъжностно разписание от 7.12.2009 г., касаторът е заемал именно длъжността "младши инспектор", а длъжността "младши експерт" въобще липсва. Другото оплакване на касационния жалбоподател относно липсата на връчена длъжностна характеристика за длъжността, заемана от него след преназначаването - "младши инспектор", е правно ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, както правилно е приел административният съд. Предвид изложените разсъждения, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Като е отхвърлил жалбата на Анатоли Георгиев Иванов срещу заповед № 825 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИААА, административният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон и липса на допуснати съдопроизводствени нарушения. При липса на наведените касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,