Решение № 1106 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2012 г.

Решение № 1106 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 742/16.03.2012 г. по адм. дело № 3448/2011 г. на Административен съд-Варна, в частта, с която е отменено негово Решение № 3408-7 по Протокол № 35/22,23 и 29.06.2011 г. за одобряване на ПУП-ПУР за к. к. "Чайка" в частта за улицата от IV клас с напречен профил 15м проектирана от запад на кв. 14 относно ПИ 88 /стар ПИ 3088/ и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част и потвърждаване на обжалваната част от решението на ОС-Варна. Ответната страна Кирил Петров Николов от гр. Варна писмено оспорва жалбата като недопустима. Ответникът Лидия Кирилова Янчева не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение ( улицата от IV клас не е общински обект от първостепенно значение по смисъла на § 5, т. 73 ДР на ЗУТ, защото няма данни да е определена в програмата по чл. 8, ал. 9 ЗОС и решението по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за нея подлежи на обжалване), от страна по делото, за която то е неблагоприятно в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд приема, че предвиждането за увеличение на 4 м. на ширината на тротоара на изток, с навлизане навътре в ПИ 88- една велосипедна алея с ширина 2 м. и тротоар с ширина 2 м., не е съобразено с спецификата на терена и изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономична осъществимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че по отношение на предвиждането за увеличение на тротоара на изток от ПИ 88 на 4 м, с включване на отделни велосипедна алея и тротоар, от по 2 м., е налице друга нормативно уредена възможност, която е по-икономично осъществима и която би съобразила релефа и сложността на терена. Като се вземе предвид и обстоятелството, че широчината на тротоара от 4 м. не е предвидена за цялата дължина на източния тротоар и че при другото техническо решение не би се засегнала съществуващата в западната част на имота сграда, следва да се приеме, че оспорената част от одобрения РУП е незаконосъобразна и правилно е отменена с обжалваното решение. Изводите на съда са правни и са обосновани от събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорения акт. Не е било необходимо събирането на заключение на вещо лице и като не е назначил такова административният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както неоснователно твърди касатора. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваната част от решението следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,