Решение № 15785 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2018 г.

Решение № 15785 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Г., [населено място], подадена чрез упълномощен адв. С. Бузгьова, против решение № 1457 от 10.08.2018 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 621/2017 г. С жалбата, с писмено становище от 07.11.2018 г. и в писмени бележки от 11.12.2018 г. се релевират касационни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на обжалваното решение. Касаторът излага подробни доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като оспорва изводите на съда във връзка с наличието на мотиви в процесното уведомително писмо и развива тезата, че автоматизираната система не гарантира законосъобразност на актовете на Разплащателната дирекция. Моли Върховния администативен съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество по основателността на първоначалната жалба, като претендира присъждане на сторените по делото раноски в двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Георгиев, който с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното решение и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като съдът е осъществил контрола си по чл. 168 от АПК и решението му е законосъобразно. Според участващия по делото прокурор в случая е установено над 10 % намаление на одобрената площ за изпълнение, което е в нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214, поради което административният орган е мотивирал отказ за плащане по посочената мярка. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. Г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1457 от 10.08.2018 г. е отхвърлена жалбата на С. Г., [населено място], против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/9516 от 19.07.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което ДФЗ-РА отказва на лицето финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Със същото решение С. Г. е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие", със седалище и адрес на управление гр. София, направените по делото разноски в размер на 200 лева. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 20, чл. 20а ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", като съгласно т. 6 от заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е предоставил на заместник-изпълнителния директор правомощията да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Установено е, че процесното уведомително писмо е обективирано в изискуемата писмена форма при спазване на законовата процедура, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е преценил, че при извършени административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ е констатирано 88, 18 % припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", което съставлява нарушение на нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В мотивите на съдебното решение е съобразена приетата съдебно-техническа експертиза, потвърждаваща констатациите в атакувания административен акт, и е изведено заключение за законосъобразност на процесното уведомително писмо. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Благоевград правилно е констатирал, че процесният акт е надлежно мотивиран, като съображенията на административния орган за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" са, че не е спазено изискването одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В конкретния случай обаче процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие в мярката е 88, 18 %, което представлява нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Установено е, че при извършени административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, е констатирано само 88, 18 % припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". С оглед на това и в съответствие с чл. 10, параграф 4 и с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., и съобразно т. 5 "Отказване на финансова помощ и прекратяване на агроекологичен ангажимент" от Методиката за намаляване и отказване на АЕП по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и утвърдена от Министъра на земеделието и храните заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г., както и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от посочената Наредба, ответният административен орган е постановил прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление "Биологично растениевъдство". Към процесното писмо е приложена таблица, от която е видно, че референтните /одобрени/ парцели са с обща площ 67, 36 ха, а заявените за текущата кампания са с обща площ 63, 98 ха, като площта от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) е в размер общо на 59, 40 ха, което в процентно изражение е 88. 18 %. Няма спор относно факта, че визираното писмо е получено на 27.03.2017 г. и жалбоподателят е подал възражение с вх. № 01-6500/9516 от 27.03.2017 г. По постъпилото възражение зам. изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил допълнителна информация с писмо № 01-6500/9516 от 10.05.2017 г., в което е отразил, че всяка промяна в геометричната форма на заявените в текущата кампания площи спрямо одобрените в референтната кампания или тяхното "изместване" може да доведе до неизпълнение на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., независимо от това, че заявената площ е със същия или с по-голям размер от одобрената през референтната кампания и че част от парцелите, заявени през кампания 2013 са с намалена площ и променена геометрична форма спрямо референтните. Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, както и с приетата по делото съдебно- техническа експертиза. В заключението на назначеното вещо лице са описани парцелите, които са одобрени по мярка 214 през 2013 г., както и тези заявени за кампания 2016 г. и е отразено за всеки от тях какви констатации относно разлика в площите и очертанията са направени въз основа прегледа на картите. Изслушаният експерт е установил, че в резултат на административните проверки е констатирано 88, 18 % географско покритие на парцелите, заявени по мярка 214 за кампания 2016 г. с референтните. Видно от заключението на вещото лице, от поемане на агроекологичното задължение през 2013 г. до подаване на заявлението през 2016 г. номерата на блоковете на земеделското стопанство не са променяни, като от 2013 г. до 2015 г., включително, заявените площи са едни и същи – по 14 броя парцела с обща площ от 67. 36 ха. По последното подадено заявление от 2016 г. са заявени 15 броя парцели с обща площ 63. 98 ха. Според вещото лице през 2013 г. границите на заявените за подпомагане площи са очертавани върху ортофотокарта, през 2014 г. и 2015 г. са копирани границите на имотите от 2013 г., като едва през 2016 г. очертаването е извършено по границите на имотите съгласно Картата на възстановената собственост. Именно за това е налице и разлика между площите очертани през 2016 г. и тези от предходните години. Вещото лице е изчислило процента на припокриване на заявените през 2016 г. парцели спрямо одобрените (референтни парцели) за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" на 88. 21%. Първоинстанционният съд правилно се е съобразил с приетата СТЕ, която не е опровергана от страна на жалбоподателя и в касационното производство също не са ангажирани доказателства, оборващи горепосочените изводи. В настоящия случай, правилно е приел първостепенният съд, че видно от доказателствата по делото се установява, че е налице предпоставката за прекратяване на агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. През 2013 г. оспорващата е поела петгодишен ангажимент и е одобрена за участие в мярката, като е заявила 14 бр. земеделски парцели с обща площ от 67. 36 ха. Следователно през следващите пет години е следвало ангажимента да се изпълнява върху същите блокове и масиви, като местонахождение, размер и граници, така както са били одобрени за подпомагане, или да е налице географска идентичност между оторизираните площи и тези, върху които ще се осъществява агроекологичния ангажимент. Видно е от доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-техническа експертиза, че със заявление за подпомагане през 2016 г. оспорващата е заявила за подпомагане 15 бр. земеделски парцели с обща декларирана площ от 63. 98 ха, находящи се в землището на [населено място]. Неоснователно е развитото в касационната жалба твърдение, че на земеделския производител не е извършвана проверка, тъй като на декларираните площи е извършена автоматична проверка, като в частта "предупреждения" проверката е констатирала, че не са декларирани същите площи по направление ВПС1/2. Оспорващата е запозната с резултата от извършената автоматична проверка, като в обяснение на резултатите същата е посочила, че през 2016 г. е очертала площите по кадастралните им граници. С оглед изложеното, правилно е прието, че е налице материалноправната предпоставка за отказ за финансово подпомагане за кампания 2016 г. и за прекратяване на поетия през 2013 г. агроекологичен ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на агроекологичния ангажимент. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Основателно е искането на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., поради което за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Същите са своевременно поискани от процесуалния представител на ответника по касационната жалба и следва да й бъдат присъдени в горепосочения размер. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение