Решение № 15321 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2013 г.

Решение № 15321 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Георгиев Стоянов от гр. Айтос, ул. "Димчо Шайков" № 31, в качеството си на ЕТ "Краникс - подем - Красимир Стоянов" с ЕИК 102683058, против решение № 185/22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2676/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1101029/26.08.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-384/21.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 185/22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2676/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Красимир Георгиев Стоянов в качеството на ЕТ "Краникс - Подем - Красимир Стоянов" против ревизионен акт № 1101029/26.08.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-384/21.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, с който на търговеца са определени задължения както следва: За данъчни периоди: юли 2009 г.; август 2009 г.; септември 2009 г.; октомври 2009 г.; декември 2009 г.; януари 2010 г.; март 2010 г.; април 2010 г.; юни 2010 г.; юли 2010 г.; септември 2010 г.; октомври 2010 г. органите по приходите са отказали признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42 650 лева по 14 бр. фактури, издадени от "Тед и Ван" ЕООД с предмет "плащане по договор" и различни видове услуги, свързани с поддръжка и ремонт на кранове и телфери. За данъчен период ноември 2010 г. е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2980 лева по фактура № 38/29.11.2010 г., издадена от "Еврострой 09" ЕООД с предмет "съгласно договор". За данъчни периоди - декември 2010 и февруари 2011 г. е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит на стойност 3320 лева по две фактури, издадени от "ФМ комерс 2010" ЕООД с предмет "авансово плащане по договор" и "пясъкоструй, грундиране и боядисване на кранови конструкции съгласно договор". С оглед констатациите на извършената ревизия по ЗДДС е установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за данъчен период 2009 г. в размер на 13297.50 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 1760.52 лева; за данъчен период 2010 г. - 18690 лева и лихва за забава 545.32 лева. Административният съд е приел, че обжалваният РА съдържа всички реквизити, посочени в чл. 120 от ДОПК, поради което е приел, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му, издаден е в съответствие с целта на закона, формулирана в чл. 1 от ДОПК и от компетентен орган. Обсъдил е представените в ревизионното и съдебното производство доказателства и е счел, че изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя и е приел, че отказът за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е законосъобразен, съответно законосъобразно е определен и данъкът по ЗДДФЛ във вр. със ЗКПО върху данъчната основа по фактурите, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съдът е изложил мотиви, според които спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки на услуга, поради липсата на доказателства, че са реално извършени и липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, като по отношение доставката с предмет "авансово плащане по договор" и поради фактическа липса на плащане. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При разглеждане на спора административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило върху правилността на решението. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 от ДОПК всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Административният съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, като без основание не са допуснати своевременно направени доказателствени искания. Освен това, съдът е приел, че жалбоподателят не ангажира доказателства за фактите, които са в негова тежест на доказване, в резултата на което ги приема за недоказани. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 25.09.2012 г., процесуалният представител на ЕТ "Краникс - Подем - Красимир Стоянов" е направил искане за разпит на свидетел. Съдът е отхвърлил искането да бъде разпитан доведения от жалбоподателя свидетел - управител на доставчика "Тед и Ван" ЕООД, който да установи работните отношения между двете дружества и дали фирмата има кадрова обезпеченост за извършване на договорените дейности. Съдът е приел, че свидетелските доказателства са допустими за изясняването на обстоятелства, защото за тях законът не изисква писмен документ. Въпреки това са изложени мотиви, че техническата обезпеченост и персоналният капацитет на доставчика могат да бъдат доказани с писмени доказателства - извлечения от счетоводни документи на дружеството, съдържащи заприходени ДМА, специализирани съоръжения за извършване на ремонт и текуща поддръжка, справки извлечения от базата данни на НАП за назначени на работа лица, поради което е отхвърлил искането. С това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до непълнота на доказателствата по делото. Административният съд в нарушение на процесуалния закон не е допуснал допустими доказателствени искания за събиране на доказателства за установяване на относими към спора факти, което в конкретния случай се отразява върху крайното съдебно решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат от несъбиране на всички относими към спора доказателства. Съществуването на различни доказателствени средства за установяване на един спорен релевантен факт не ограничава процесуалната възможност на лицата, в чиято тежест на доказване са тези факти да ангажират само част от тях, ако са допустими според процесуалния закон. Въпрос на преценка е доколко ангажираните и събрани доказателства установяват по категоричен начин твърденията на страните, но не и въпрос по допустимостта на исканите доказателства, чието ограничаване е уредено в процесуалния закон и не е предоставено на свободна преценка на съдът, който събира доказателствата. Като е оставил без уважение искането на ЕТ "Краникс - Подем - Красимир Стоянов" за допускане на гласни доказателства за установяване на посочените обстоятелствата, съдът е ограничил правото му на защита без правно основание. Не съществува забрана за установяване на посочените обстоятелства с гласни доказателствени средства. Както и съдът е посочил свидетелските показания са допустими за изясняване на твърдените обстоятелства. Фактът, че те могат да бъдат доказани с писмени доказателства не обосновава извод, че са недопустими. При това ограничаване на възможността на страната за събиране на допустими доказателства в съдебния процес в резултат от допуснато процесуално нарушение от съда е постановено и съдебно решение, според което от жалбоподателя не са опровергани констатациите в РА. Допълнително и също особено съществено нарушение е неправилната преценка в мотивите на съдебното решение относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 от ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, според които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени, а органът по приходите, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е следвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в РА, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Тези указания е следвало да се дадат на страните по делото. В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е приел, че ЕТ трябва да опровергава фактическите констатации на РА, а в случая РА е издаден след проведена ревизия по общия ред и не се ползва от презумтивната сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Като и с изводите си с това, че ЕТ не е оборил констатациите в РА, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което довело и до необоснованост на съденото решение. Поради извършените от съда незаконосъобразни процесуални действия не са събрани доказателства за факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ЕТ, респективно относно законосъобразността на оспорения пред административния съд РА. В резултат делото е решено при неизяснена фактическа обстановка поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно възражението на касационния жалбоподател относно допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което то следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС - Бургас ново разглеждане от друг съдебен състав. Посочените пороци следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на спора следва да бъде предоставена възможност за събиране на всички допустими и относими доказателства, ангажирани от страните по делото. Административният съд следва да даде съответните указания на страните по тежестта им на доказване в процеса, коректно и в пълнота да установи фактическата обстановка.. Направените от страните разноски следва да бъдат преценени при условията на основание чл. 226, ал. 2 от АПК с оглед изхода на спора по същество при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,