Решение № 11291 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Старт 1999 ООД, подадена чрез адв. Николов, срещу решение 833 от 08.02.2024 г. постановено по адм. дело 6236/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-222211200005706-091-001 от 09.06.2021 г., в частта потвърдена с решение 1345 от 27.08.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, с който на Старт 1999 ООД са определени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2016 г., м.11.2016 г., м.03.2017 г., от м.05.2017 г. до м.07.2017 г., м.09.2017 г., ом.12.2017 г. до м.04.2018 г., м.06.2018 г., м.08.2018 г. м.11.2018 г., м.03.2019 г. и м. 06.2019 г., в т.ч. за периодите м.07.2016 г.; м.09.2016 г., м.05.2018 г., м. 10.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., установените резултати по ЗКПО за периодите от 2015 г. до 2019 г., ведно със съответните лихви, както и определените лихви за забавени плащания за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м. 04.2020 г.; за вноски по фонд ДОО за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.11.2017 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г. и за вноски за УПФ за периодите м. 07.2016 г., м.11.2016 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г., общо в размер на 63 548.11 лв. и лихви в размер на 21 424.73 лв. и дружеството е осъдено, да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 447.80 лв. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът неправилно и необосновано е приел, че не са налице доказателства, установяващи реално извършени доставки, въвеждане в експлоатация на ДМА и използване на процесните активи за осъществяваната от ревизираното лице независима икономическа дейност. Касаторът се позовава на конкретно цитирана практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз (СЕС). Според касатора, дружеството няма мотив да упражни право на данъчен кредит във връзка с недействителни доставки на салфетки в малък размер. Твърди, че непредставянето на конкретни документи в хода на извършването на насрещни проверки от страна на доставчиците не може да води до извод за липса на доставки, а още по-малко за отказ на правото на данъчен кредит на ревизираното лице, което е добросъвестно. Счита, че изясняването на произхода на стоките е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на реалността на доставката и фактическото й осъществяване, като в тази насока се позовава на конкретна практика на Върховния административен съд. Според касатора практиката на СЕС изрично установява, че за да е налице право на данъчен кредит е достатъчно получателят да разполага само с фактура и от него не може да се изисква да разполага с други доказателства, в частност доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата. В тази насока се позовава на решение от 22 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Твърди, че в конкретния случай, по отношение на доставките от процесиите доставчици не е доказана каквато и да е данъчна измама и нарушение. По отношение на издадените фактури за полагане на асфалт от КРИСТИЯНА 2017 ЕООД твърди, че корекциите по ЗКПО - разходите по горецитираните фактури, са отразени като счетоводна грешка при определяне на финансовия резултат за 2020 г. По отношение на разходите за амортизации, във връзка с издадените фактури от ФРИГО СЕРВИЗ ЕООД на ДМА твърди, че активите са въведени в експлоатация на 01.01.2020 г. В касационната жалба са изложени съображения, че недвижим имот с отчетна стойност 97 473.02 лв. - ателие 5А, находящо се в гр. София, [улица], [номер] и наетия лек автомобил BMW , peг. [рег. номер], са ползвани за независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски в размер на платените държавни такси. При условие на евентуалност прави възражение на прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение от ответната страна. Ответникът зам. директорът на Дирекция ОДОП София, чрез юрк. Теофанова, в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 447.80 лв., съобразно представен списък (л. 39). Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение 6985 от 27.06.2023 г. по адм. дело 357/2023 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 5533 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело 11293/2021 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено в частта за разноските с определение 9614 от 07.12.2022 г., постановено по адм. дело 11293/2021 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. За да постанови този резултат касационният състав е приел, че административният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е изложил мотиви за фактическите установявания по всяка от процесните доставки, както и по отношение на установените задължения по ЗКПО. Касационният състав е дал указния при новото разглеждане на делото да се обсъдят конкретно и по доставчици, всички доказателства във връзка с фактурите, издадени от БОВА РЕНТ ЕООД, ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД, СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД и ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД, да се изложат мотиви дали отразяват вярно стопанските операции, които следва да се признават за данъчни цели. Дали приложените към тях доказателства са достатъчни, за да обосноват реалност на осъществените доставки. Да се изложат мотиви във връзка с всички констатации по ЗКПО направени с ревизионния акт и въз основа на които са определени задължения на дружеството за корпоративен данък. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА Р-222211200005706-091-001 от 09.06.2021 г., в частта потвърдена с решение 1345 от 27.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на Старт 1999 ООД са определени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2016 г., м.11.2016 г., м.03.2017 г., от м.05.2017 г. до м.07.2017 г., м.09.2017 г., ом.12.2017 г. до м.04.2018 г., м.06.2018 г., м.08.2018 г. м.11.2018 г., м.03.2019 г. и м. 06.2019 г., в т.ч. за периодите м.07.2016 г.; м.09.2016 г., м.05.2018 г., м. 10.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., установените резултати по ЗКПО за периодите от 2015 г. до 2019 г., ведно със съответните лихви, както и определените лихви за забавени плащания за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м. 04.2020 г.; за вноски по фонд ДОО за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.11.2017 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г. и за вноски за УПФ за периодите м. 07.2016 г., м.11.2016 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г., общо в размер на 63 548.11 лв. и лихви в размер на 21 424.73 лв. По делото не е било спорно, че за ревизираните периоди ревизираното лице е осъществявало дейността си в търговски обект - ресторант Воденицата , находящ се на адрес: гр. София, [жк]. При първоначалното разглеждане на спора е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която е приета от съда като неоспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводните регистри на дружеството, са отразени процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит със счетоводни операции по счетоводни сметки. При извършената проверка съдът е констатирал, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване изискванията на ДОПК. Спазени са административно-прозводствените правила, правилно е бил приложен и материалният закон разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО. По ЗДДС: С РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 8 793.33 лв. за м. 05.2017 г. по 2 фактури, издадени от СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД с предмет плащане по договор и окончателно плащане по договор ; в размер на 77.69 лв., за м.03.2017 г. и м. 06.2017 г, по 2 фактури, издадена от ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД с предмет салфетки ; в размер на 93.36 лв. за м. 08,2016 г. и м.11.2016 г, по 2 фактури, издадени от ЗЕН ТРЕЙД ЕООД с предмет салфетки ; й размер на 280.24 лв. за м. 07.2017 г., м, 09,2017 г., м. 10.2017 г., м 04.2018 г., м. 06.2018 г. и м. 08.2018 г. по 6 фактури, издадени от ЕС ПЙ СТАР ЕООД с предмет салфетки ; в размер на 140.08 лв. за м. 11.2018 г., м. 03.2019 г. и м. 06.2019 г, по 3 фактури, издадени от ЕН ВЙ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД с предмет салфетки . От ревизираното лице като доказателства за реалността на спорните доставки са представени копия на спорните фактури, с приложени към тях фискални бонове и банкови извлечения, и данни за счетоводно отразяване на стопанските операции. Първоинстанционният съд е посочил, че изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. Съдът е изложил съображения, че притежаването на само на данъчна фактура не е основание да се приеме, че е налице реалност на доставките. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи дали към датата на издаване на процесиите фактури доставчикът е разполагал със съответните по вид и количество стоки, собствеността върху които да се прехвърли на ревизираното лице. Не е ясно и къде са били съхранявани тези стоки, как са били осчетоводени, заведени и изписани, съответно в счетоводството на доставчика, произхода на стоката, доказателства за транспорта на стоката, за чия сметка е той, как е осъществен и от кого, къде са предадени и приети процесните стоки. Не са представени и доказателства за извършени разходи и приходи по придобиването и последващата реализация на стоките по процесните фактури от страна на доставчика. Никой от доставчиците не е ангажирал доказателства за това, че стоките са придобити от производители или други търговци, или че самите те са ги произвели. Изложени са съображения, че доставчици не са разполагали с материално- техническа и кадрова обезпеченост за извършване па процесните доставки. Доставчиците не са регистрирани по ЗДДС, не са открити на декларираните адреси за кореспонденция, не изпълняват задълженията си за внасяне на дължимите публични задължения в бюджета, липсват данни да са извършвали реална стопанска дейност, а част от процесиите доставки дори не са декларирани като извършени към ревизираното лице. Според съда на получателя по доставките не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик/изпълнител или предходния доставчик/подизпълнител не са предоставили необходимите данни и респективно не разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките или пък, че доставката не е извършена от посочените във фактурата лица, но за да бъде призната доставката за реална не е достатъчно да бъдат издадени счетоводни документи, а и да има доказателства, че доставчикът е извършил доставката, каквито по делото не са представени. Съдът е посочил, че от ревизираното лице са представени единствено копия на спорните фактури, с приложени към тях фискални бонове, банкови извлечения, и данни за счетоводно отразяване на стопанските операции, които документи не са достатъчни за доказване реалността на доставките, тъй като в случая не е доказано реалното осъществяване на доставките, а само формалното им счетоводно документиране. Първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на определени лихви за забава за периодите м. 09.2016 г., м. 05,2017 г. и м. 05.2018 г., във връзка с издадени кредитни известия към фактури, по които ревизираното лице е приспаднало право на данъчен кредит. По делото не е било спорно, че процесните кредитни известия са се отнасяли за фактурирани доставки от СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД и ПЛАТИНУМ БРАНДС ЕООД, за които не са налице доказателства за реално изпълнение. Установените лихви са били единствено за периода от датата на включването на процесните фактури в отчетните регистри на ревизираното лице до датата на декларирането на кредитните известия към тях. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби и е приел, че ревизираното лице дължи само лихва за периода от погрешното отразяване на фактурите в дневниците си за покупки до тяхното анулиране чрез кредитните известия, на основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ. РА е приет за законосъобразен и по отношение на определените допълнителни задълженията по ЗДДС, произтичащи от отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС право на данъчен кредит в общ размер на 36 803 лв. по фактурираните от БОВА РЕНТ ЕООД доставки с предмет авансови плащания за наем на автомобил . Във връзка с тази доставка, съдът е споделил извода на ревизиращите органи, че няма данни автомобилът да е използван за икономическата дейност на дружеството за времето на действие на договора за наем, в т.ч. не е изписвано гориво, нямало съставени пътни листове, товарителници и други документи, обвързващи наемането на автомобила с икономическата дейност на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предвидените ограничения в чл. 70, ал. 1. т. 2 ЗДДС и на задълженото лице правилно е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 36 803 лв. по всички фактурирани доставки от БОВА РЕНТ ЕООД с предмет авансови плащания за наем на автомобил . По ЗКПО: Първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на увеличения финансов резултат на дружеството за съответните данъчни периоди, във връзка с отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от БОВА РЕНТ" ЕООД, ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД. СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД и ЕН ВИ ЕН ТРЕИДИНГ ЕООД. Съдът е приел, че в случая правилно на основание чл. 26, ал. 1 ЗКПО и чл. 77, ал. 1 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. с отчетените разходи за услуги и стоки по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, тъй като същите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и водят да отклонение на данъчното облагане, поради което не следва да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Направен е извод, че след като фактурите, издадени от горепосочените доставчици, не отразяват вярно стопанските операции, не е налице документална обоснованост и разходите не следва да се признават за данъчни цели. С РА на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО на ревизираното лице не са признати за данъчни цели извършените от дружеството намаления на декларираните финансови резултати за всички ревизирани периоди със сумите на годишни данъчни амортизации, начислени на недвижим имот /[номер]/, находящ се на адрес: гр. София, [улица], за който било установено, че по силата на Нотариален акт 39, том 132/06.11.2013 г. е предоставен възмездно за безсрочно ползване от управителя на ревизираното дружество - В. П. Д.. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че действителният ползвател на имота е В. П. Д.. Изложени са съображения, че от счетоводните регистри на Старт 1999 ООД не се установява дружеството да е отчело приходи от учреденото право на ползване на имота за ревизираните периоди. Направен е извод, че не е доказано имота да е ползван за независимата икономическа дейност на ревизираното лице, поради което съдът е приел, че РА е законосъобразен и във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя с непризнатите разходи за амортизации, начислени за тези активи по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО. Според административния съд РА е законосъобразен и по отношение на увеличения финансов резултат на дружеството, във връзка с издадените 2 фактури от КРИСТИЯНА 2017 ЕООД за услуги по полагане на асфалт, осчетоводени по сметка (502 Разходи за външни услуги ). Според съда обстоятелството, че дружеството е сторнирало само данъчния кредит има значение единствено за облагането по ЗДДС. За целите на ЗКПО ревизираното лице не е извършило корекция на открити грешки по реда на чл. 75 ЗКПО, т.е. не е сторнирало осчетоводените разходи по процесиите фактури и те участват при формиране на финансовия резултат за 2018 г. като неоснователно го намаляват. Поради тази причина с РА разходите по процесиите фактури не са признати, на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗДДС и чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Съдът е посочил, че пориложение намира и разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от същия закон. РА е приет за законосъобразен и по отношение на увеличения финансов резултат на ревизираното лице за 2019 г. с отчетени разходи за външни услуги по сметка 602 по 2 фактури, издадени от ФИГАРО СЕРВИЗ ЕООД за доставка и монтаж на хладилни камери, тъй като закупените ДМА не са заведени по сметка 204 Машини и оборудване , а се отчетени като текущ разход. Съдът е счел, че дружеството е нарушило изискването на НСС 16 за въвеждане на актива в експлоатация. Първоинстанционният съд е посочил, че няма данни за въвеждане на хладилните камери в експлоатация до края на 2019 г., (последният период от обхвата на ревизията) и разходите за амортизации за тези активи за 2019 г. не следва да се признават по реда на чл. 78 ЗКПО. Направен е извод, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 77, ал. 1 ЗКПО и разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, по-конкретно на НСС 16 - ДМА, не следва да се признават за данъчни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените оплаквания в касационната жалба касаят РА и РД, а не са обвързани с конкретни пороци на първоинстанционното решение. Настоящият състав намира, че изложените в касационната жалба мотиви от съдебна практика не представляват конкретни касационни основания за обжалване на първоинстанционното решение. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обосновали издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства. По ЗДДС: В случая спорът по делото касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки от ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД и ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД. Правилно съдът е извършил проверка относно наличието на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит реално извършване на доставката на стоки от съответния издател на фактурите. Установените в решението факти, които са изложени подробно и систематизирано, се подкрепят от събраните доказателства и обосновават извода, че само въз основа на представените фактури, фискални бонове и счетоводното им отразяване при ревизираното лице, не се установява реалното извършване на спорните доставки на стоки. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ревизираното лице няма мотив да упражни право на данъчен кредит във връзка с недействителни доставки на салфетки в малък размер. В случая размерът на приспаднатия данъчен кредит във връзка с фактурираните доставки на салфетки не е от значение за правния спор. Релевантно е дали по делото са ангажирани, от страна на дружеството, доказателства за реалност на доставките. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издател на фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установена реалност на фактурираните доставки. Действително, ревизираното лице не следва да отговаря за допуснати нарушения или пропуски от доставчиците си, но следва да разполага с достатъчно доказателства, за да докаже, че доставките на салфетки са реални. В случая не е налице ясна одитна следа за процесните доставки и влагането на предмета им в дейността на ревизираното лице. По делото не са представени никакви доказателства за реално предаване на стоките, а доставките са документирани само формално. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът (ДДС) се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от горепосочените доставчици на ревизираното лице. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. Обстоятелството, че фактурите са намерили отражение в счетоводните регистри, както и че са отразени в дневника за покупки на ревизираното лице, не е достатъчна, за да обоснове реалност на доставките. Поради изложеното реалност на доставките не се установява и от заключението на вещото лице по ССЕ. Цитираната в касационната жалба практика на Върховния административен съд е неотносима към настоящия спор. В случая правото на данъчен кредит не е отказано само поради неустановената материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата първоинстанционният съд правилно е приел, че приемо-прведаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице не е доказано. По делото не са представени никакви доказателства за приемо-предаване на стоката. Единствените представени доказателства, във връзка с процесните доставки са спорните фактури, придружени с касови бонове. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка . Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки по процесните фактури и отказано право на данъчен кредит. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на ревизираното лице е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът. Настоящият състав споделя изложените мотиви от административния съд във връзка с определените лихви за забава за периодите м. 09.2016 г., м. 05,2017 г. и м. 05.2018 г. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е ползвало право на данъчен кредит по издадени фактури от доставчиците СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД и ПЛАТИНУМ БРАНДС ЕООД, които в последствие са сторнирани с издадени кредитни известия. Правилно е прието от съда, че лихвите са установени единствено за периода от датата на включването на процесните фактури в отчетните регистри на ревизираното лице до датата на декларирането на кредитните известия към тях, като съдът правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ. В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания във връзка с установените задължения за лихва. РА правилно е приет за законосъобразен и по отношение на определените допълнителни задълженията по ЗДДС, произтичащи от отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС право на данъчен кредит в общ размер на 36 803 лв. по фактурираните от БОВА РЕНТ ЕООД доставки с предмет авансови плащания за наем на автомобил . По делото не са представени никакви доказателства, че наетият автомобил е използван за икономическата дейност на дружеството. Недоказани са твърденията на касатора, че автомобилът е използван за ВИП гости, делегации, официални тържества, във връзка с които се е налагало гостите да бъдат превозвани до и от ресторанта. Не е доказано и че такава услуга е включена в цялостната услуга по изхранване на гостите на ресторанта. Действително ревизираното лице е развивало ресторантьорска дейност, но не са представени никакви доказателства, че автомобилът е използван именно във връзка с тази дейност - не е изписвано гориво, нямало съставени пътни листове, товарителници и други документи, обвързващи наемането на автомобила с икономическата дейност на ревизираното лице. По делото липсват конкретни данни, че наетият автомобил е ползван за дейността на задълженото лице не са представени доказателства свързани с извършвани разходи по автомобила за нуждите на дружеството. Посоченото по-горе, както правилно е приел и административният съд води до извод, че фактурираните доставки са предназначени за дейност различна от икономическата дейност на дружеството, поради което в случая са налице са предпоставките на изключението на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и правилно е отказано право на данъчен кредит по тази фактури. По ЗКПО: Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на увеличения финансов резултат на дружеството за съответните данъчни периоди, във връзка с отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от БОВА РЕНТИ ЕООД, ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД. СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД и ЕН ВИ ЕН ТРЕИДИНГ ЕООД. За данъчни цели признаването на разходи се основава на документалната им обоснованост. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Начисляването на разход не се свързва единствено с наличието на фактури, а следва да са налице реално осъществени доставки, отразяващи вярно и точно събитията в съответствие с критериите за признаването на разход. Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посочените дружества, не документират действително осъществени доставки, законосъобразно съдът е приел, че не отговарят на изискването по чл. 10, ал.1 ЗКПО за документална обоснованост. Така издадените фактури не отразяват вярно стопанските операции. В този случай на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО правилно разходите не са признати за данъчни цели и е начислен допълнително корпоративен данък. Правилен е и изводът на съда, че част от фактурите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и водят да отклонение на данъчното облагане, поради което не следва дса се признават за данъчни цели. РА правилно е приет за законосъобразен и по отношение на непризнатите за данъчни цели извъртени от дружеството намаления на декларираните финансови резултати за всички ревизирани периоди със сумите на годишни данъчни амортизации, начислени на недвижим имот /[номер]/, находящ се на адрес: гр. София, [улица]. От събраните по делото доказателства е установено, че недвижимия имот е предоставен възмездно за безсрочно ползване от управителя на ревизираното дружество - В. П. Д., който правилно е прието от съда, че е действителния ползвател на имота. По делото не са представени никакви доказателства, че имотът е ползван за независимата икономическа дейност на ревизираното лице, поради което настоящият състав споделя извода на административния съд, че РА е законосъобразен и във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнатите разходи за амортизации, начислени за този активи по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на увеличения финансов резултат на дружеството, във връзка с издадените 2 фактури от КРИСТИЯНА 2017 ЕООД за услуги по полагане на асфалт. Обоснован е изводът на съда, че обстоятелството, че дружеството е сторнирало само данъчния кредит има значение единствено за облагането по ЗДДС. Задълженото лице не е сторнирало осчетоводените разходи по процесните фактури, поради което съдът правилно е приел, че те участват при формиране на финансовия резултат за 2018 г. и неоснователно го намаляват, поради което на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗДДС и чл. 77, ал. 1 ЗКПО тези разходи не следва да се признават за данъчни цели. РА правилно е приет за законосъобразен и по отношение на увеличения финансов резултат на ревизираното лице за 2019 г. с отчетени разходи за външни услуги по сметка 602 по 2 фактури, издадени от ФИГАРО СЕРВИЗ ЕООД за доставка и монтаж на хладилни камери. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е нарушило изискването на НСС 16 за въвеждане на актива в експлоатация, тъй като закупените ДМА не са заведени по сметка 204 Машини и оборудване , а се отчетени като текущ разход, поради което разходите са отчетени в нарушение на НСС 16 ДМА и не следва да се признават за данъчни цели. По делото не е доказано, че хладилните камери са въведени в експлоатация до края на 2019 г., а твърдението в касационната жалба, че са въведени в експлоатация през 2020 г. не е относимо към ревизирания период. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5 000 лв., тъй като в случая е основателно възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В тази насока настоящият състав съобрази решение по дело С-438/2022 г. на СЕС. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,