Решение № 197 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2011 г.

Решение № 197 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 294 от 30.06.2011 г., постановено по административно дело № 287/2011 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отменил решение № 19/25.02.2011 на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Стоян Николов Шубеков от гр. Горна Оряховица срещу разпореждане № 5705031483/22.12.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Велико Търново; 2) разпоредил връщане на делото като преписка на РУСО - Велико Търново за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия от Стоян Николов Шубеков при спазване на указанията, дадени от съда в мотивите на решението му; 3) осъдил ТП на НОИ (Териториално поделение на Национален осигурителен институт) - Велико Търново да заплати на Стоян Николов Шубеков от гр. Горна Оряховица разноски по делото в размер на 12 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - РУСО - Велико Търново, подадена от надлежно упълномощения юрисконсулт Маринова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне жалбата на Шубеков срещу решението на директора на РУСО - В. Търново. Ответникът по касация Стоян Николов Шубеков от гр. Горна Оряховица чрез повереника си адв. Георгиев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 22.12.2010 г. на Стоян Николов Шубеков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 03.08.2010 г., в размер на 511,52 лв. Разпореждането е обжалвано от Шубеков по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно стажът му за периода от 01.04.2007 г. до 02.08.2010 г. на длъжност "организатор производство" в "Аркус" АД гр. Лясковец е зачетен като трета категория труд, а е следвало да бъде зачетен като втора категория, за която е осигуряван. При осъщественият административен контрол директора на ТП на НОИ (РУСО) - Велико Търново е счел разпореждането за законосъобразно, а жалбата на Стоян Шубеков срещу него за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. В мотивите на проверявания съдебен акт правилно е установено, че обжалваното пред Великотърновския административен съд решение на директора на РУСО е издадено от оправомощен орган в рамките на материалната му компетентност, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК, но е изведен необоснован извод за неговата материална незаконосъобразност. За да отмени административното решение, потвърдило по същество разпореждането от 22.12.2010 г., първоинстанционният съд е приел, че: положеният труд от Стоян Шубеков през спорния период следва да се отчете като такъв от II-ра категория; водещ критерий е не заеманата длъжност през периода - "организатор производство", а характерът на осъществяваната трудова дейност, попадаща в записа на чл. 2, т. 11 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) във връзка с чл. 9, ал. 19 от Инструкция № 13/31.10.2010 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране; за целия период от 01.04.2007 г. до 02.08.2010 г. са му внасяни осигурителни вноски за втора категория труд. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите за казуса материалноправни норми на чл. 2, т. 11 от НКТП и чл. 9, ал. 19 от горецитираната инструкция. Съгласно чл. 2, т. 11 от наредбата от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, заети непосредствено в производството на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството, ремонта и унищожаването на боеприпаси. В чл. 9, ал. 19 от инструкцията е конкретизирано, че в т. 11 от чл. 2 на НКТП попадат работниците, заети непосредствено в производството и изпитанията на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството, изпитанията, ремонта и унищожаването на боеприпаси. Заеманата обаче от Шубеков през спорния период длъжност е "организатор производство", която по Националния класификатор на професиите и длъжностите се отнася към "приложните специалисти" - т. е. не е от кръга лица, попадащи в записа на чл. 2, т. 11 от НКТП и чл. 9, т. 19 от визираната инструкция - "работници", и следователно положеният от него труд на тази длъжност не може да бъде причислен към втора категория. Длъжностната характеристика на "организатор производство" включва контрол и настройване на машините, с които се произвежда специалната продукция, но не включва пряко и непосредствено участие в това производство. От друга страна, действително водещ критерий за определяне на категорията труд е не заеманата длъжност през периода, а характера на осъществяваната трудова дейност, както правилно е отразено в мотивите на проверяваното решение. Настоящата инстанция обаче не споделя извода на решаващия съдебен състав, че през процесния период Шубеков е продължил да изпълнява функциите от предишната си длъжност "настройчик машини и инструменти", която е такава, пряко свързана с производството на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството, ремонта и унищожаването на боеприпаси. Съдът е игнорирал данните, че Шубеков е изпълнявал други функции, свързани с обезпечаване на производството и неговото качество, но не е участвал пряко в процеса на подготовка и организация при производството на взривни вещества, а ценейки съдържанието на служебната бележка от 08.11.2011 г., не се е съобразил с това, че същността на работата е "сходна", а не "идентична". Извън горното, първоинстанционният съд е преекспонирал значението на правилно установения факт, че за целия период от 01.04.2007 г. до 02.08.2010 г. за Стоян Шубеков са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд. Определящи за категорията труд са характерът и непосредственото участие в съответния вид трудова дейност, а не осигуряването за такава. В този смисъл, неправилното определената от работодателя категория труд и съответно по-голям от нормативно установения размер на осигурителната вноска, не поражда за Шубеков право да се ползва при пенсиониране от категория труд, различна от тази, определена за действително полагания. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Шубеков се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,