Решение № 13251 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Ч. срещу Решение 426/12.03.2025 г., постановено по административно дело 628/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-25-334/10.10.2024г. на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Търговище, и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-287/14.08.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Търговище. Правят се оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Търговище в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, след преценка на визираните в жалбата оплаквания и становищата на страните, и след проверка на съдебния акт за допустимост, валидност и законосъобразност, съгласно чл. 218 от АПК, установи от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211 от АПК срещу решение, което подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на К. К. Ч. против Решение 2153-25-334/10.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Търговище, и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-287/14.08.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Търговище, с което на касационния жалбоподател е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.3 КСО. За да постанови този резултат, административният съд е приел оспореното решение за законосъобразно, като е изложил решаващ мотив, че законосъобразно административният орган е приел, че в случая установеният действителен осигурителен стаж е под 15 години и е недостатъчен за придобиване от Ч. на право на пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.3 КСО. Съдът е достигнал до този правилен според касационната инстанция правен извод след като е събрал и анализирал относимите и необходими за правилното решаване на спора писмени доказателства и изяснил прецизно релевантната фактическа обстановка, която настоящият съдебен състав споделя изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. По делото е установено и не се спори между страните, че К. Ч. е депозирал заявление с вх. 2113-25-413/20.05.2024 г., с което заявил отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ по чл. 68 КСО. Към заявлението са приложени трудова книжка, удостоверение от ДВА В.Търново, и фотокопие на диплома. В хода на административно производство е установена липса на документи, доказващи необходимия за придобиване правото на пенсия осигурителен стаж, поради което с писмо изх.2113-25-413#5/26.06.2024 г. началникът на отдел Пенсии към ТП на НОИ Търговище е изискал от заявителя да представи допълнителни документи. След преценката на всички събрани по преписката и относими към заявлението документи пенсионният орган е направил опис на осигурителния стаж на заявителя, в който е отразил общ осигурителен стаж от трета категория в размер на 11 години 1 месец и 22 дни, общ осигурителен стаж от втора категория в размер на 9 месеца и 12 дни, или общо осигурителен стаж от 11 години 11 месеца и 4 дни. Въз основа на направените изчисления на стажа ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Търговище е издал Разпореждане 2140-25-287/14.08.2024г., с което на основание чл. 98 КСО във вр. с чл. 68 ал.3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на заявителя. В разпореждането органът е приел за установен действителен осигурителен стаж от 11 години 11 месеца и 4 дни, от който осигурителен стаж от трета категория в размер на 11 години 1 месец и 22 дни и осигурителен стаж от втора категория в размер на 9 месеца и 12 дни. Като е съобразил, че съгласно чл.15, ал.4 от НПОС, в сила от 07.04.2017 г., осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд при преценка правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, органът е установил липсата на изисквания от чл. 68 ал.3 КСО 15 - годишен действителен осигурителен стаж в случая. Недоволен от постановения отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в законоустановения срок Ч. е подал жалба с вх.1012-25-350/26.09.2024г. и оспорил издаденото разпореждане пред горестоящия административен орган. По подадената жалба е постановено процесното Решение 2153-25-334/10.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което жалбата е приета за неоснователна и е потвърдено обжалваното с нея разпореждане. В мотивите на решението е прието, че по отношение на заявителя в хипотезата на чл. 68 ал.3 КСО е налице само условието за навършена възраст, но не и за 15-годишен действителен осигурителен стаж. Извършено е обсъждане на всеки от приложените по преписката документи относно осигурителния стаж на жалбоподателя и след зачитане като действителен осигурителен стаж в размер на 02 г. 01 м. 22 дни на отбитата от Ч. военна служба в периода от 10.10.1972г. до 01.12.1974г., органът е сумирал действителен осигурителен стаж в размер на 11 години 11 месеца и 4 дни, който е недостатъчен за пенсиониране по реда на чл. 68 ал.3 КСО. В решението са изложени и мотиви за неприложимост в случая на процедурата по закупуване на осигурителен стаж за периода на обучение за висше образование по реда на чл. 9а КСО, а именно: заявителят не е доказал по надлежния ред и начин заплатени дължими осигурителни вноски за срока на обучение, а и дори да са налице такива доказателства заплащането на този стаж не го прави действителен по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДПР на КСО, респ. не може да бъде зачетен при пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО. Поради тези особености според органа за длъжностното лице не е възникнало задължението да уведоми заявителя за закупуването на стажа. Както бе посочено по-горе, Административен съд Търговище е приел, че решението е законосъобразно с мотивите, че съответства на нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Решението на Административен съд - Търговище е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При липсата на спор по фактите, първоинстанционният съд правилно е преценил, че спорът се свежда до доказване наличието на предпоставка по чл.68, ал.3 КСО : придобит 15-годишен действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението - 20.05.2024г. и дали жалбоподателят отговаря на нея. Досежно изискуемата възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, няма спор между страните, че К. Ч. е имал навършена изискуема възраст, която към 20.05.2024г. /дата на подаване на заявлението до НОИ/ е [възраст]. Въпреки разпределената върху жалбоподателя доказателствена тежест, последният не доказа придобит 15-годишен действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението - 20.05.2024г. Противно на твърдяното, административният орган е признал изслуженото от заявителя време през периода, през който К. Ч. е отбил наборна военна служба в размер на 02 г. 01 м. и 22 дни. В случая от останалите представени доказателства се установява, че и с прибавянето на този стаж като действителен, общият размер на действителния осигурителен стаж на К. Ч. към датата на заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО се равнява на 11 години, 11 месеца и 04 дни, което е по-малко от изискуемия законов минимум в посочената разпоредба - 15 години действителен осигурителен стаж. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Съдът е подложил на преценка приложението на разпоредбата на чл. 9а от КСО, касаеща зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата , регламентираща т.н. право на закупуване на стаж. Съобразил е нормата на чл. 9а ал.1 от КСО, сочеща лимитативно периодите и дейностите, за които лицата могат да внесат осигуровки, за да се счетат тези периоди за осигурителен стаж, и с оглед данните, че жалбоподателят е завършил висше образование, за доказване на което обстоятелство същият е приложил копие на диплома към заявлението си, е изследвал приложението на правилото по ал.1 в хипотезите на пенсиониране съответно на чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО(чл.9а ал.2 КСО) и на чл. 68 ал.3 КСО (чл.9а ал.3 КСО). Съдът е достигнал до правилен извод, че с оглед изискването за голям като продължителност осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО, дори при заплащане на вноски за периода от 5 години обучение за висше образование, жалбоподателят отново не би събрал необходимия осигурителен стаж от 39 години и 6 месеца. Обоснована и правилна е преценката му и относно претенцията на жалбоподателя за приложение на чл.9а ал.3 КСО, съгласно който за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3, но не повече от три години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4. Съдът е изложил аргументи, че редакцията на тази норма, въведена през 2024г. с изменение в ДВ бр. 16 от 2024 г., предвижда възможност от възползване от правото по чл. 9а ал.1 КСО при пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО само за лица, попадащи в обхвата на чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В тази връзка правилно е преценил, че по делото не са налице данни жалбоподателят да попада в този обхват. Споделя се изцяло от настоящата инстанция, че твърдението, че жалбоподателят и семейството му били репресирани през 1989г. като били натоварени на влак и изпратени в Турция не е доказано с надлежни доказателствени средства, но дори и да бяха представени такива, казусът не попада сред хипотезите, изброени в чл.1 ал.1 т.1-16 от ЗПГРРЛ. Законосъобразен е и крайният извод на съда, че дори и да заплати осигурителни вноски за периода на обучението си за придобиване на висше образование, жалбоподателят не би могъл да постигне правните последици, визирани в чл. 9а ал.3 КСО и водещи до признаване на този период за действителен осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължи присъждане на разноски, а на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., съобразно чл. 143 ал.3 от АПК, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. По тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение