Решение № 666 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 786/2020 г.

Решение № 666 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 786/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт, срещу Решение № 7136 от 21.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6854 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С него, по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД, е отменено Решение № Ж – 238 от 16.05.2019 г. на КЕВР и преписката й е върната за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавни такси в размер на по 150, 00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 14, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Оспорва се и наличието на пълна идентичност на страните в гражданското производство, което е съобразил съдът, и в производството пред КЕВР – в обективно и субективно отношение. Поддържа се становище, че наличието на висящ гражданскоправен спор пред Районен съд – Варна по установяване недължимостта на сумите по фактурите не е мотив на административния орган да прекрати заведеното пред него производство. Съдът не обсъдил и всички представени по делото доказателства. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу Решение № Ж-238 от 16.05.2019 г., издадено от КЕВР. Претендира се и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на КЕВР. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по приложените списъци за разноски от ответниците по касационната жалба- "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД. Ответниците – "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД оспорват касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество молят обжалваното съдебно решение да остане в сила. Поддържат становище, че съдът е направил правилна преценка, че спорът между доставчик и потребител на електрическа енергия относно количеството потребена електрическа енергия и съответно дължимите суми за нея, не е административноправен, а граждански такъв, поради което подлежи на разглеждане по общия исков ред по ГПК. Претендират сторените по делото разноски, вкл. и в допълнително представена молба. Ответникът "Тотек" ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на това, че търсената от "Тотек" ЕООД защита с жалбата до КЕВР и с отрицателния установителен иск до съда е идентична – доказване на недължимост на начислените суми за ползвана електрическа енергия. По тези причини изразява становище, че регулаторният орган не може да се произнесе след като има висящо съдебно производство. Позовава се и на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред АССГ решение от 16.05.2019 г. КЕВР е дала задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД, както следва: на "Електроразпределение Юг" ЕАД да анулира начислените количества електрическа енергия на "Тотек" ЕООД за обект, находящ се в с. Жеравна и да уведоми "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД; на последния – да анулира индивидуализирани в решението дебитни известия, издадени на "Тотек" ЕООД към посочени фактури и двете дружества да уведомят КЕВР за извършените действия. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна и при съобразяване на факта, че на 21.03.2019 г. "Тотек" ЕООД е предявило срещу "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване на недължимост на сумите по дебитните известия, посочени в решението на КЕВР, за сума в общ размер на 530, 51 лв., за което в административната преписка се съдържа съдебно удостоверение, съдът направил извод за валидност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Приел, че като се е произнесла с обжалваното решение, Комисията е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ГПК. За да мотивира този извод, съдът съобразил, че предмет на гражданското дело е именно дължимостта на сумите по дебитните известия, издадени във връзка с описаните в решението на КЕВР фактури, за които дебитни известия е указано да бъдат анулирани. Приел, че установяване на дължимостта на сумите по дебитните известия след образуване на производството пред Районен съд – Варна е в компетентността само на този съд, на основание посочената разпоредба. Посочил, че именно в това производство, преди да се произнесе по искането да се признае за установено, че "Тотек" ЕООД не дължи сумите по дебитните известия, следва да бъде обсъдено дали са допуснати нарушения при начисляването им, което е и съществото на извършената от КЕВР проверка. По тази причина съдът приел, че въпреки липсата на идентичност между двете производства, от значение се явява същината на търсената защита, която в случая се припокрива. Съдът съобразил и установеното по делото, че исковата молба пред Районен съд – Варна е подадена двадесет дни след подаване на жалбата до КЕВР, като е посочил, че доколкото това е станало преди издаване на спорното решение, то е следвало да бъде съобразено от органа. В тази насока съдът се позовал и на цитирана в обжалваното решение съдебна практика на Върховния административен съд. По така изложените съображения, съдът отменил обжалваното решение на КЕВР и върнал преписката на същия орган за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на КЕВР за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно, за да отмени обжалваното решение на Комисията, първоинстанционният съд е съобразил установените по делото факти, свързани с висящото пред Районен съд – Варна съдебно производство и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ГПК, съгласно която никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В този смисъл без значение е фактът, че исковата молба пред районния съд е предявена след подаване на жалбата до КЕВР, доколкото този факт предхожда произнасянето на Комисията. В тази насока и при съобразяване на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, съдът правилно е приел, че при произнасянето на КЕВР висящото производство пред съда е следвало да бъде зачетено. Правилна е и преценката на съда, че въпреки липсата на идентитет между административното производство пред КЕВР и съдебното производство пред районния съд, от значение се явява същината на търсената защита. В случая - установяване на това, че сумата по фактурите е недължима. Последното обаче, предвид предявената искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване именно недължимостта на сумата и образуването на производството в Районен съд – Варна, е от компетентността единствено на съда. Както се посочи, жалбата до КЕВР е целяла също установяване недължимостта на сумите по фактурите. По изложените съображения правните изводи на настоящия състав съвпадат с направените от първоинстанционния съд по въпроса относно законосъобразността на спорното решение на КЕВР. Доколкото с обжалваното съдебно решение преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне, следва да се има предвид следното: След връщане на административната преписка на КЕВР, съобразно диспозитива на обжалваното съдебно решение, Комисията следва да съобрази разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5, предл. второ АПК и да се произнесе за спиране на производството пред нея до приключване с влязло в сила решение на спора по гр. д. № 4485 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г. След произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт и съобразно него, КЕВР следва да постанови решение, с което да сложи край на висящото пред нея производство. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство, на ответниците по касация - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД се следва присъждането на разноски в размер на по 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да им бъдат заплатени от КЕВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение