Решение № 1443 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4775/2007 г.

Решение № 1443 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4775/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на П. С. Ш. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. К., против въззивното решение без номер от 29 юни 2007 г., постановено по в. гр. д. № 216 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е обезсилено решение № 132 от 12 март 2007 г., постановено по гр. д. № 39 по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. и производството по делото е прекратено. Сочи се и касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът неправилно е прекратил производството, след като е приел неоснователност на иска; документацията на бившия работодател на касатора е унищожена и представените писмени доказателства са основание по УУТССР и Наредбата към него за допустимост на гласни доказателства; налице е писмено начало по смисъла на посочените актове. В допълнителни писмени бележки се изтъкват доводи за неправилността на решението, както и за основателността на предявените искове. Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че искове за установяване категория на труд, каква точно работа е изпълнявана и размер на трудово възнаграждение, са недопустими пред общите граждански съдилища, а се разглеждат по административен ред; касаторът не е представил доказателства по чл. 1 от УУТССР и не е представил трудовата си книжка. Съдът е сезиран с искове, квалифицирани от касатора като такива по чл. 1 от У. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а по-късно е посочил, че правното основание е по чл. 97 от ГПК (отм.), с които се претендира спрямо ответника да бъде признато, че касаторът е работил за времето от 13 октомври 1975 г. до 1 септември 1998 г. като ел. техник - VI разряд с продължителност на работния ден от осем часа, с месечно заплащане на база длъжността. В исковата молба се твърди, че предприятието, в което ищецът работил, било ликвидирано преди години и пожар унищожил архива. По делото е представено копие от една страница от трудова книжка на ищеца, от която е видно, че е работил за периода 13 октомври 1975 г. - 17 ноември 1977 г. Пред първата инстанция са разпитани свидетели. Касаторът е пенсионер за изслужено време и старост. Пред въззивния съд се представя решение по фирмено дело за прекратяване на акционерното дружество, в което касаторът претендира, че е работил, и обявяването му в ликвидация, както и писмо от ликвидатора до д. Д. финансов контрол, в която се отразява, че липсва каквато и да е документация на дружеството. Касационната жалба е частично основателна. Въззивният съд е смесил правилата за допустимост на иска с основателността на исковата претенция.Указът за установяване на трудов стаж по съдебен ред изрично сочи, че предявяването на искове за установяване на трудов стаж е допустимо. Касаторът е положил усилия да снабди съда с някакви доказателства (например писмото на ликвидатора), от които да се съди, че са изпълнени изискванията на чл. 1 от УУТССР. Ако съдът е намерил, че тези доказателства са недостатъчни, е следвало да укаже това на ищеца или пък да предприеме други мерки за събиране на необходимите данни. След като прецени, че спорът е напълно изяснен от фактическа страна, съдът дължи произнасяне по съществото на иска. Верен е обаче изводът на съда, че по реда на УУТССР и чрез иск по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), не може да се установява категория труд, видът изпълнявана работа и размер на трудово възнаграждение. По тези свои претенции ищецът може да защити правата си в друг вид производство. Страните не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение