Решение № 14962 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2018 г.

Решение № 14962 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Попов, с адрес в [населено място], срещу решение № 29/03.01.2018 г. по адм. дело № 7105/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), прието по т. 3 от протокол № 17 от 25.04.2017 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗСВ. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, че обжалваното решение е неправилно и постановено при непълнота на доказателствата, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС или отмяна на решението на Съдийската колегия на ВСС. Ответникът по касационна жалба - Съдийската колегия на ВСС, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - административен ръководител - председател на Софийски районен съд (СРС), не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че с обжалваното от Попов решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 3 от протокол № 17 от 25.04.2017 г., му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗСВ - а именно "системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони" и "неизпълнение на други служебни задължения". Тричленният състав на ВАС е изложил доводи, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно - производствените правила. Установено е, че за периода 01.01.2012 г. - 26.10.2015 г. Попов в качеството му на съдия в Софийски районен съд, разглеждащ граждански дела, е просрочил с повече от шест месеца от датата на последното съдебно заседание обявяването на крайните съдебни актове по 255 дела. От тях по 78 дела решенията са забавени с повече от две години, по 121 дела - повече от една година, по 14 дела - една година, като е направен и подробен анализ на висящността и натовареността на състава, както и предприетите мерки от страна на ръководството на съда да му се даде възможност да изготви неизготвените съдебни актове. "Неизпълнението на други служебни задължения" се изразява в неявяване на работа в 27 конкретно посочени дни, без да е в отпуск, което е причинило затруднения в работата на състава и отделението като цяло и забавяне в насрочването и разглеждането на делата в разумен срок. Освен това през периода 18.01.2015 г. - 22.01.2015 г., за който съдия Попов е бил определен за дежурен съдия по графика за седмичните дежурства на второ гражданско отделение, същият не е идвал на работа, а на 13.04.2016 г. не се е явил да разгледа разпределеното му дело с фиксирана предварително дата от делегиращия съд, което е наложило делото да бъде разгледано от друг съдия. Изложени са мотиви относно субективната страна на деянията, укоримостта на поведението, съразмерността на на наложеното наказание, като е формиран извод за съответствие на решението на СК на ВСС с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването относно необоснованост на изводите на тричленния състав на ВАС, че натовареността на Попов не е била по - висока от тази на останалите съдии във второ гражданско отделение на СРС през проверявания период. Правилно тричленният състав при формиране на този извод е изхождал от новоразпределените дела за периода и решените от Попов, а не от общо разгледаните, както иска касаторът, тъй като по делото е установено, че огромната висящност на състава е формирана от сравнително малкия брой решени дела в сравнение с другите състави от същото отделение - тоест от несвоевременното движение и приключване на делата от съдията. Изводите на ВАС са обосновани и се подкрепят, както от данните от доклада на Инспектората към ВСС, така и от приетите по делото статистически таблици. Попов не е оспорил съдържанието на тези документи, приети по делото, поради което за съда не е имало причина да не ги кредитира и да назначи експертиза, каквото касационно оплакване формулира касаторът. Лаконичността на мотивите относно субективната страна не е порок на обжалваното съдебно решение, доколкото е коментирано съотношението между сравнително високата натовареност на съдиите от СРС и сроковете на допусната забава от Попов, която многократно надхвърля разумните срокове и представлява отказ от правосъдие. Правилен е изводът, че установената натовареност не би могла да оправдае огромното забавяне в изготвянето на актовете на Попов. По отношение на нарушението по чл. 307, ал. 1, т. 4 ЗСВ липсват каквито и да било изключващи вината или смекчаващи отговорността обстоятелства. Неоснователни са оплакванията за неправилна преценка на съда за липса на съществени нарушения на административно - производствените правила и в частност относно формирането на дисциплинарния състав. Дисциплинарният състав е определен на 18.02.2016 г. преди влизане в сила измененията на чл. 316, ал. 2 ЗСВ (ДВ бр. 28/2016 г. от 08.04.2016 г.) относно определянето на дисциплинарен състав в рамките на съответната колегия на ВСС. Ход на съдебните прения по дисциплинарното дело с докладчик Ю. Колева е даден на 11.07.2016 г. преди влизане в сила на измененията на чл. 311 ЗСВ (ДВ бр. 62/2016 г. от 09.08.2016 г.). Предвид изложеното дисциплинарният състав е определен в съответствие с действащата към момента на определянето му процесуална норма преди формирането на Съдийска и Прокурорска колегия, поради което последващото разпределение на един от членовете на дисциплинарния състав в Прокурорската колегия не опорочава процедурата пред дисциплинарния състав. Последният не е участвал в дебатите по налагане на наказанието пред решаващия орган по чл. 311 ЗСВ след изменението му, поради което не е нарушен и този текст, както правилно е приел тричленният състав на ВАС. Следва да се отбележи, че твърдяната от касатора непълнота на доказателствата не представлява касационно основание по чл. 209 АПК, според който касационните основание са нищожност на решението, недопустимост, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила или необоснованост. Неоснователни са твърденията, че събраните в хода на административното производство докладни записки от съдебни служители относно неявяването на работа на Попов и липсата на извършени действия по доклада за определени периоди са негодни доказателствени средства. Сведенията от неучастващи в административното производство лица са изрично регламентирани от чл. 39 и чл. 44 АПК, надлежно са събрани от административния орган в административното производство и съгласно чл. 171, ал. 1 АПК имат сила и пред съда. Действително в съдебното производство са представени и негодни доказателствени средства - обяснения от съдебните секретари, събрани по време на съдебното производство от административния ръководител на СРС, но същите не са обсъждани от съда, поради което последният не е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение. За съда не е имало и задължение да събере други годни доказателства или доказателствени средства за същите обстоятелства, тъй като последните са неотносими към правнорелевантните факти по делото. В съответствие с нормата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ е преценката на тричленния състав за наличие на мотиви на решението на СК на ВСС, според която за мотиви на решението на съответната колегия на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание се смятат и мотивите на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, какъвто е настоящият случай. Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка на обстоятелствата по чл. 218, ал. 2 АПК, намира че първоинстанционното решение е в съответствие с приложимото материално право, като изводите на касационната инстанция относно материалния закон съвпадат с тези на тричленния състав на ВАС и на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК, не е необходимо да бъдат повтаряни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия