Решение № 254 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 507/2015 г.

Решение № 254 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 507/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 450 от 31.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 383 от 06.10.2014 г. по гр. д. № 350/2014 г. на Смоленски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Р. Г. Х. -О. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато обясненията на работника не са изслушани по негова вина. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. IV г. о. ВКС и решение № 226 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника не са били изслушани по негова вина - чл. 193, ал. 3 КТ. Обясненията на работника не са били изслушани по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В обжалваното въззивно решение на Смоленски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 02.08.2013 г., ищцата е заемала в ответното дружество длъжността "отчетник счетоводство". С молба от 17.09.2013 г. служителката е отправила до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и е преустановила явяването си на работа. Предложението за прекратяване на трудовия договор не е било прието от работодателя, който е поискал обяснения за причините за отсъствието и с писмо от 27.09.2013 г., изпратено по куриерска служба на домашният и адрес. Ищцата е отказала да получи куриерската пратка. Със заповед № 11594 от 14.10.2013 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание уволнение поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не е установено, че искането на работодателя за обяснения за дисциплинарното нарушение е достигнало до служителката и на основание чл. 193, ал. 2 КТ е отменил дисциплинарното уволнение като незаконно извършено, без да са произнася по съществото на трудовия спор. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че чл. 193, ал. 2 вр. с ал. 1 КТ е приложен неправилно, тъй като работодателят е поискал обяснения от служителката, която е отказала да ги даде. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касационната жалба Р. Г. Х. -О. я оспорва като неоснователна. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Счита, че чл. 193, ал. 3 КТ е приложен правилно, тъй като не е имала информация относно съдържанието на куриерската пратка, съответно - не и е било известно, че пратката съдържа искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че действията и следва да бъдат ценени с оглед установено по делото противоправно поведение на работодателя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно оплакване за неправилно приложение на чл. 193, ал. 2 КТ е основателно. По делото е безспорно установено, че след 17.09.2013 г. ищцата не се е явявала на работа, поради което работодателят е поискал писмени обяснения, изпращайки писмо чрез куриерска служба на домашния адрес на служителката. Установено е по безсъмнен начин и че ищцата е отказала да получи куриерската пратка след като е узнала, че е изпратена от работодателя и - от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. и Д. Т., служители на куриерската служба, се установява, че с ищцата е проведен разговор, в който е била уведомена за изпратеното писмо; че лично ищцата е поискала да узнае кой е изпращача на пратката и е отказала да я получи след информация, че подател е работодателят и [фирма]. С тези си действия ищцата е осуетила възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до нея; осуетила е възможността да достигне до нея всяко изявление на работодателя, поради което доводът и, че не е била информирана за съдържанието на пощенската пратка е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че е отказвала всеки контакт, вкл. и писмен, поради недобросъвестно поведение на работодателя, който е разполагал с подписани от нея книжа за несъществуващ дълг - отказът да се получи писмо по куриерска служба не урежда нито евентуални имуществени отношения с работодателя, нито спор относно съществуването и изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. Отказът да се получи писмо с искане за обяснения дава основание да се приеме единствено, че ищцата не е била поставена в невъзможност да даде отговор; че обясненията и не са били изслушани по нейна вина, поради което и с оглед чл. 193, ал. 3 КТ, правилото на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложимо. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 193, ал. 3 КТ. В нарушение на съдопроизводствените правила, прилагайки чл. 193, ал. 2 КТ, въззивният съд не е разгледал трудовия спор по същество, поради което решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наложеното и дисциплинарното наказание за неоснователен. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, неоснователен е доводът, че дисциплинарното наказание е наложено без да са изслушани обясненията на служителката. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ - съдържанието на заповед за уволнение № 11594 от 14.10.2013 г. отговаря точно за изискванията за посочване на нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано по безсъмнен начин - ищцата не се е явявала на работа в периода от 17.09.2013 г. до налагане на дисциплинарното наказание на 14.10.2013 г. Неоснователен е и доводът, че наложеното наказание не съответства по тежест на допуснатото дисциплинарно нарушение. Действително, ищцата не се е явявала на работа след като е отправила до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. С отправяне на това предложение трудовият и договор обаче не се прекратява - законът изисква предложителят да бъде уведомен от насрещната страна за приемане на предложението, и до известяването всяка от страните е длъжна да изпълнява задълженията си по договора, а когато в седмодневен срок не е взето становище по предложението се счита, че то не е прието, т. е. трудовият договор продължава да обвързва страните валидно. Ищцата е спряла да се явява на работа без да е била уведомена за становището на работодателя по предложението и по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, отказвайки последващи контакти, вкл. и чрез разменена кореспонденция, с които свои действия е осъществила състава на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 660 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение