Решение № 11018 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез неговия пълномощник срещу решение 840 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело 4612/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменена издадената от него заповед по отношение премахването на незаконен строеж Преустройство на магазин 35 , представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.605.2.88, относно обособените самостоятелни помещения с преградни стени от гипсокартон и монтирана мивка. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Н. Г. Ц. чрез процесуалния си представител в писмени бележки излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Н. Г. Ц. срещу заповед САГ23-РА-30-259/03.04.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на оспорващата е наредено премахването на незаконен строеж, четвърта категория: преустройство на магазин 35 като се обособяват помещения за санитарен възел и кухненски бокс на етаж 2 в Търговски център РУМ Младост 2 , представляващ магазин с идентификатор 68134.4091.605.2.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу частта от заповедта, с която е наредено премахването на тоалетна чиния, монтирана в самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.605.2.88, заустена във водосточната тръба на сградата и е отменил заповедта в частта по отношение нареденото премахване на незаконен строеж Преустройство на магазин 35 , представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.605.2.88, относно обособените самостоятелни помещения с преградни стени от гипсокартон и монтирана мивка. С касационната жалба се оспорва съдебния акт само в отменителната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи по отношение частичната отмяна на заповедта: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържаща всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административния орган не е събрал всички необходими доказателства за установяване на фактическата обстановка. В резултат на това, органът не е установил какво е първоначално предвиденото по проекта на сградата състояние на обекта и в какво се е състояло преустройството. Не са разгледани поотделно различните строителни работи, включени в преустройството. От изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че хоризонталното отклонение за включване на мивката в магазин 35 във водосточната тръба е направено в изпълнение на одобрен от районната администрация проект, който е приложен и за мивките в останалите самостоятелни обекти на втория етаж на сградата. Не е установено какви са преградните стени, обособяващи помещенията в магазин 35, според експерта леки стени, които нямат значение за конструкцията на сградата и чието поставяне представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Монтираната мивка отговаря на одобрен проект по част ВиК, съхраняван в районната общинска администрация и предоставен на експертизата. Така постановеното решение в оспорената му част е правилно. От данните по делото е установено, че реализираното преустройство на магазин 35 се състои от изграждане на леки преградни стени от гипсокартон и формиране на две самостоятелни помещения, монтиране на мивка, както и изграждане на санитарен възел чрез монтиране на тоалетна чиния. От представените с административната преписка доказателства не става явно какво е било състоянието на обекта преди преустройството, в какъвто вид според издадения административен акт следва да бъде възстановен магазинът. Изследване на тези обстоятелства е извършено едва с назначената от съда съдебно-техническа експертиза. От него се установява, че при монтирането на леките прегради от гипсокартон не се засегнати конструктивни елементи на сградата, не са премахнати и преместени съществуващи зидове и не са направени отвори в тях, няма промяна на предназначенията на помещенията и на натоваранията. Фасонните части на преход с общата тръба с диаметър Ф 110 са извършени още при реконструкция на сградата в края на ХХ век. Описаното в заповедта преустройство в частта относно извършено хоризонтално отклонение за включване на мивката в магазин 35 във водосточната тръба е извършено в съответствие с одобрен от районната администрация проект. Неоснователни са касационните доводи за промяна в предназначението на обособените помещения при изграждането на леките стени в магазина. От една страна това възражение не опровергава съображението на съда за отмяна на заповедта на процесуално основание, а именно - липсата на яснота относно състоянието на обекта преди преустройството, в какъвто вид според издадената заповед следва да бъде възстановен магазинът. От материалноправна страна, магазинът представлява търговско помещение, специално оборудвано с цел продажба на стоки и оказване на определени услуги на купувачите, поради което обособяването в него на складово помещение или офис, доколкото и отделните помещения нямат самостоятелно значение и не представляват самостоятелна кадастрална единица, предвид което нямат и самостоятелни идентификационни кодове по класификатора, не съставлява основание за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Така изложените от административния орган аргументи за използване обекта не по предназначение са относими към различно производство по чл. 178 ЗУТ от настоящото такова за премахване на незаконно строителство. От изложеното следва извод, че решаващият съд законосъобразно е приел издадената заповед за незаконосъобразна. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на преустройство на магазин 35 , без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка какво точно е изградено в имота и явява ли се то незаконно, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. Допуснатото в протеклото административно производство съществено процесуално нарушение по неизясняване на фактическата обстановка е довело и до издаване на заповедта в несъответствие с материалния закон, обуславило правния извод на съда за материалната незаконосъобразност на нареденото за премахване. Съгласно нормата на чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не се подкрепят от доказателствата по делото, като дори се опровергават от заключението на вещото лице. Крайният извод на административния съд, че заповедта относно обособените самостоятелни помещения с преградни стени от гипсокартон и монтирана мивка е незаконосъобразна и следва да се отмени, е правилен. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед, в частта относно обособените самостоятелни помещения с преградни стени от гипсокартон и монтирана мивка, е незаконосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон в тази му част решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2024 г. в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 144, ал. 3 АПК. Направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски е бланкетно и неоснователно, тъй като техния размер отговаря на фактическата и правна дейност на делото и пълномощникът на ответната страна е осъществил активно процесуално представителство чрез изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,