Решение № 5118 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2015 г.

Решение № 5118 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "У. К." ЕООД, представлявано от управителя К. Н., подадена чрез пълномощник, против решение № 2328 от 6.04.2015 г., постановено по адм. д. № 7719/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 16-949/8.07.2014 г. на главния директор на Дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Договарящия орган по ОП "Конкурентоспособност 2007 - 2013" за отказ да му предостави безвъзмездна финансова помощ за проект по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че приетото от административния орган и съда основание за отказ да му предостави безвъзмездна финансова помощ по чл. 4, ал. 8, вр. с ал. 5 ЗМСП не отговаря на действителните факти и обстоятелства по отношение на "У. К." ЕООД и "Л. С." ЕООД. При положение, че "Л. С." ЕООД не е развивало дейност през 2012 г. и през 2013 г. липсва фактическа свързаност между предприятията през тези периоди. Преценката за свързаност на предприятията като пречка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е следвало да се извърши към момента на постановяване на административния акт, а не за предходни периоди. Счита, че не е ясно коя от предвидените в специалния закон хипотези е изследвал както органа, така и първоинстанционният съд. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът od отмени оспорения отказ и върне преписката за ново произнасяне на административния орган. Ответникът - министърът на икономиката като ръководител на Управляващия и Договарящ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г.", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Съгласно чл. 59 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на регламент (ЕО) № 1260/1999, специално българско издание: глава 14, том 002, стр. 64 - 117 (Регламент (ЕО) № 1083/2006 г.), държавите-членки на Европейския съюз сами определят управляващ орган за всяка оперативна програма. В изпълнение на това си правомощие и в съответствие с националната нормативна уредба - Устройственият правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, със заповед № РД-16-1095/12.12.2014 г. министърът на икономиката и министърът на енергетиката са определили министърът на икономиката да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г." и функциите на Договарящ орган по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на Оперативна програма "Конкурентоспособност", поради което надлежен ответник в касационното производство е министърът на икономиката. Първоинстанционният съд е установил, че едноличен собственик на капитала на "У. К." ЕООД е К. П. Н.. Дружеството е кандидатствало за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG 161PО003-2.3.02 "Енергийна ефективност и зелена икономика", проектно предложение (ПП) с референтен номер BG 161PО003-2.3.02-0359. На етап оценка на ПП дружеството е декларирало, че е "микро" и "независимо" предприятие. Проектното предложение е одобрено за финансиране с решение от 2.04.2014 г. В процедурата по договарянето дружеството е представило нова декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП, като е декларирало, че е "микро" и "свързано" предприятие, за което е посочило "Л. С." ООД. Съгласно справките за обобщени параметри "У. К." ЕООД е декларирало нулеви стойности за оборот, активи и средносписъчен състав на "Л. С." ООД. Както административният орган, така и съдът са установили, че за предходните 2012 г., 2013 г. и към момента на декларирането К. Н. притежава 1% от капитала на "Ролпласт груп"АД и 5% от капитала на "Ролпласт транспорт" ЕООД, в съвместно участие със С. Н., който притежава съответно 99% и 95% от капитала на тези дружества. Капиталът на "Л. С." ЕООД се притежава от същата група физически лица, притежаващи и капитала на "Ролпласт груп" АД и "Ролпласт транспорт" ЕООД. До 5.04.2013 г. дяловото разпределение е било 51% за С. Н. и 49% за К. Н., а след това едноличен собственик на капитала е К. Н.. Издателят на оспорения акт е посочил, че както дружеството-жалбоподател, така и декларираните дружества осъществяват част или цялата си икономическа дейност на съответни и/или свързани пазари - производство на метална дограма; производство на дограма и други изделия от пластмаса за строителството; производство на дограма и дървен материал. Обсъдил е бизнес-стратегията на кандидата "У. К." ЕООД, според която дружеството се ангажира да произвежда и снабдява "Ролпласт груп" АД с готова дограма от масивна дървесина и стъклопакет, а последното - да я изкупува и предлага на търговския пазар със свое портфолио чрез дистрибуторската си мрежа. Като е изследвал и проследил списъчния състав на персонала на дружествата "Ролпласт груп" АД, "Ролпласт" ЕООД, "Ролпласт транспорт" ООД и "Ролпласт строй" ЕООД, административният орган е заключил, че кандидатът "У. К." ЕООД попада в категорията "голямо" предприятие и не отговаря на общите критерии за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и на Насоките за кандидатстване, дефиниращи предприятията като "микро, малки или средни" по смисъла на чл. 3 и чл. 4 ЗМСП. По тези съображения е постановил оспорения отказ. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. При безспорно установената фактическа обстановка съдът е заключил, че физическите лица К. Н. и С. Н., като собственици на капитала на "Ролпласт груп" АД и "Ролпласт транспорт" ООД формално не осъществяват отношения по чл. 4, ал. 5 ЗМСП с дружеството-кандидат, но те могат да съгласуват пазарното си поведение, което изключва възможността да се считат независими. Като е приел изцяло фактическите установявания на административния орган и е възпроизвел приетите от органа правни съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. С оспорения административен акт органът се е позовал на чл. 4, ал. 8, вр. с ал. 5 ЗМСП, но разпоредбата съдържа три кумулативни предпоставки. В мотивите на акта органът е посочил, че кандидатът ще осъществява дейността си чрез група от физически лица, които действат съвместно на съответен и/или вертикално свързан пазар, без да изложи конкретни съображения за този свой извод. Нормата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП предвижда четири хипотези, които водят до отношение на свързаност между предприятията, но органът не е посочил коя от хипотезите приема, че е осъществена. Органът не е изложил мотиви за алтернативно дадените елементи на третата предпоставка на чл. 4, ал. 8 ЗМСП - продуктов и географски пазар, съответно вертикален пазар. Правните основания, които органът е посочил непосредствено преди разпоредителната част на издадения от него административен акт, предмет на оспорването, са относими към компетентността му да издаде акт, с който да откаже предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Материалноправните основания за постановения отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ са посочени в мотивите на акта. От изложението в заповедта се извежда заключение, че според органа е налице хипотезата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП, вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМСП, а именно свързаност между кандидата и обсъжданите дружества, тъй като осъществяват част или цялата си дейност на същите съответни и/или вертикално свързани пазари. Следователно, правното основание за отказ на органа е чл. 4, ал. 8, вр. с ал. 5 ЗМСП. Член 4 ЗМСП регламентира предпоставките, при които едно предприятие е независимо, партньор или свързано. Важността на нормата е видна от факта, че видът на предприятието е предпоставка за дефинирането му като малко или средно, т.е. за установяването му като субект на закона. Разпоредбата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП регламентира хипотези, при които предприятията се считат свързани. Нормата съдържа няколко фактически състава, като всеки се характеризира с три кумулативни елемента - предприятия, които осъществяват помежду си някое от отношенията по ал. 5, това отношение се осъществява чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно и дейността или част от нея предприятията извършват на същия съответен или на вертикално свързан пазар. Действително, издателят на акта е изложил факти досежно притежаването на дялове от капитала на едното дружество от физически лица, които притежават дялове от капитала и на други дружества. Следователно налице са две физически лица, които могат да действат съвместно. Но действието на тези две лица може, съгласно чл. 4, ал. 8 ЗМСП, може да се обективира в някое от отношенията по чл. 4, ал. 5 ЗМСП. Тази разпоредба съдържа четири отделни хипотези. Коя от тях органът е приел за относима не е посочено в акта, а съдът не може да замества преценката на органа. Той може само да проверява нейната законосъобразност. Органът не е посочил и коя от хипотезите на третия елемент на фактическия състав приема за осъществена. Не е изложил конкретни съображения и не е направил анализ дали става въпрос за дейността или за част от нея, както и не е обосновал дали има предвид съответен пазар или вертикално свързан пазар. Според издателя на акта, кандидатът осъществява "част или цялата си дейност" на "същите съответни и/или вертикално свързани пазари". Но за фактическия състав на чл. 4, ал. 8 ЗМСП не е без значение дали става въпрос за част или за цялата дейност. Всяка от хипотезите изисква установяването на различни факти. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. По чл. 4, ал. 8 ЗМСП пазарите са посочени алтернативно - дейността се осъществява или на съответния пазар, или на вертикално свързания пазар. За целите на Закона за малките и средни предприятия законодателят е дал легални дефиниции на понятията съответен и вертикално свързан пазар. Органът, като не е посочил кой от пазарите има предвид, всъщност не е установил фактическия състав на правната норма, която твърди, че е основание за дефиниране на кандидата като предприятие, което не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗМСП. Ответникът се е позовал на решение по преюдициално запитване С-110/2013 г. на СЕС, но и там съдът е посочил, че осъществяването на съвместна дейност на физическите лица следва да бъде подложено от органа на конкретна преценка за всеки отделен случай, като съгласуването не може задължително да бъде подчинено на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за малки и средни предприятия. Видно от изложеното в мотивите на оспореното решение, липсва конкретното правно основание, което счита за приложимо с оглед установените факти. Тогава, когато правната норма съдържа различни хипотези, издателят на акта е длъжен да посочи коя счита за приложима към установените от него факти. Посочването на конкретното правно основание разкрива целта на органа. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма, органът не може да постигне целта си. Съдът е обвързан от посоченото от органа правно основание. Тъй като в случая правната норма съдържа множество фактически състави, без да е уточнен кой от тях органът има предвид, е налице липса на един от двата елемента. При отсъствие на конкретно правно основание в оспорения административен акт, към което органът е приложил фактическите си установявания, атакуваното решение № 16-949/8.07.2014 г. на главния директор на Дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Договарящия орган по ОП "Конкурентоспособност 2007 - 2013" е незаконосъобразно. Следва да се допълни, че е неоснователно възражението на касатора за относимия момент на определяне данните по чл. 3 ЗМСП, тъй като той е посочен изрично в чл. 4б ЗМСП. По тези съображения обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. По изложените от касационната инстанция съображения, по същество, оспореният административен акт подлежи на отмяна, а преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд