Решение № 7114 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2014 г.

Решение № 7114 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Живка Тодорова Игнатова и Кръстю Йорданов Игнатов, двамата от гр. Варна, чрез своя процесуален представител адв. Павлова срещу решение № 3297/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 679/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици. Ответникът по касационната жалба - началникът на служба по геодезия, картография и кадастър Варна не е изразил становище. Заинтересованата страна Васил Димитров Ганев оспорва така подадената жалба, като намира решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски. Останалите заинтересовани страни - кмета на община Варна и Тодорка Стаменова Ангелова не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че при наличието на спор за материално право, процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри следва да бъде допуснато след разрешаване на спора по съдебен ред. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлил жалбата на Живка Тодорова Игнатова и Кръстю Йорданов Игнатов срещу заповед № КД-14-03-1133/03.05.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която на основание § 4к ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на решение на комисията по § 4к ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, протоколирано по т. 4 от протокол № 58/21.12.2011 г., е одобрено изменение в КККР на адм. район "Приморски" - община Варна, състоящо се в: 1/ заличаване в КККР на съществуващи кадастрални обекти, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2517.1592 с площ 911 кв. м., записан в КРНИ като собствен на община Варна, Живка Тодорова Игнатова и Кръстю Йорданов Игнатов, и ПИ с идентификатор 10135.2517.2611 с площ 974 кв. м., записан в КРНИ като собствен на община Варна, Тодорка Стаматова Ангелова и неустановен собственик; 2/ създаване в КККР на нови кадастрални обекти, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2517.4773 с площ 854 кв. м., записан в КРНИ като собствен на Киреки Атанасова Костадинова на основание решение № 1047/19.01.2004 г. на ОСЗГ - Варна, и ПИ с идентификатор 10135.2517.4774 с площ 1031 кв. м., записан в КРНИ като собствен на община Варна, Тодорка Стаматова Ангелова и неустановен собственик. За да постанови решението си съдът приел, че оспорената по делото заповед № КД-14-03-1133/03.05.2012 г. на началника на СГКК-Варна е издадена от материално компетентен орган, на основание § 4к ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като изменението е извършено при наличието на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на адм. район "Приморски", в които автоматично са интегрирани имотите по ПНИ на СО "Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата". Спазено е процедурното изискване изменението по § 4к ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ да се извърши въз основа на решение на комисията по § 4к ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е развил доводи, че предназначението на ПНИ, съгласно чл. 28, ал. 6 и ал. 7 ППЗСПЗЗ, е да определи конкретно според изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ имотите, правото на собственост върху които се придобива при условията на § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ или съответно се възстановява, а в случая, видно от данните по делото, жалбоподателите Живка Тодорова Игнатова и Кръстю Йорданов Игнатов не са от визираните категории лица /правоимащи по § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ или възстановени в правата си бивши собственици/. Същевременно, видно от издадения им нот. акт № 63/2011 г. на СВ-Варна /л. 11 и л. 12/, правото им на собственост по давност върху 894 кв. м. ид. ч. от заличения с обжалваната заповед ПИ 10135.2517.1592 е признато по нотариален ред едва след одобряването на ПНИ за обследваната територия. При това положение при одобряването на плана по § 4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ и образуването на имотите по него те поначало не са били лица с конкуриращи права спрямо тези на реституираната бивша собственица Киреки Атанасова Костадинова. Съществуващия спор за материално право между жалбоподателите Игнатови и заявителя в производството по § 4к ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ Васил Димитров Ганев /единствен наследник на починалата възстановена в правата си собственица Киреки Атанасова Костадинова/, по силата на цитираната правна норма следва да се разреши по исков ред, без това да е правнорелевантен факт към процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон и като такова се явява неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е отчел възникналия между страните спор за материално право по смисъла на § 4к ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ирелевантен към спора по делото факт. Безспорно е обстоятелството, че процедурата по изменение на кадастралната карта и регистър е започнала и проведена по реда на § 4к ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази норма се явява специална по отношение нормите на ЗКИР. Това обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка правата на собственост на лицата - фигуриращи в ПНИ или претендиращи да бъдат вписани като собственици, тъй като в ал. 8, т. 1 на § 4к е визирано, че "при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред". Следователно решението на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, не е обвързващ СГКК акт, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в решението на комисията и наличие на основания за изменение в кадастралната карта и регистър. Предвид това се налага извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните норми от административния орган, довело до издаване на незаконосъобразна заповед. Разпоредбата на § 4к ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ задължава СГКК да започне производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, но не визира обвързаност с решението на комисията. В случаите, в които се констатира спор за материално право, е налице пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК. По изложените съображения съдебното решение ще трябва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени заповед № КД-14-03-1133/03.05.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която на основание § 4к ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на решение на комисията по § 4к ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, протоколирано по т. 4 от протокол № 58/21.12.2011 г., е одобрено изменение в КККР на адм. район "Приморски" - община Варна, състоящо се в в: 1/ заличаване в КККР на съществуващи кадастрални обекти, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2517.1592 с площ 911 кв. м., записан в КРНИ като собствен на община Варна, Живка Тодорова Игнатова и Кръстю Йорданов Игнатов, и ПИ с идентификатор 10135.2517.2611 с площ 974 кв. м., записан в КРНИ като собствен на община Варна, Тодорка Стаматова Ангелова и неустановен собственик; 2/ създаване в КККР на нови кадастрални обекти, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2517.4773 с площ 854 кв. м., записан в КРНИ като собствен на Киреки Атанасова Костадинова на основание решение № 1047/19.01.2004 г. на ОСЗГ - Варна, и ПИ с идентификатор 10135.2517.4774 с площ 1031 кв. м., записан в КРНИ като собствен на община Варна, Тодорка Стаматова Ангелова и неустановен собственик. При този изход на спора, разноските по делото в размер на 600 лева за адвокатски хонорар и държавна такса, следва да бъдат заплатени на касатора от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,