Решение № 5547 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2016 г.

Решение № 5547 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. А., действащ като ЕТ "Аламинут - Д. А.", със седалище и адрес на управление гр. И., ул. "Н. В." .№..., подадена чрез адвокат Д. Й., против Решение № 1030/09.05.2016 г., постановено по административно дело № 407/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 171200399/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 622/25.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г., в общ размер на 49 754,25 лева главница и 8 299,53 лева лихви, както и задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. в размер на 40 983,62 лева главница и 5 145,68 лева лихви. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за това, че в случая неправилно ревизията била проведена по особения ред, тъй като не били установени основанията за това по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и липсвали доводи, които да сочат на разлика в имущественото състояние и получените приходи. Относно задълженията по ЗДДС се твърди, че неоснователно и без мотиви органите по приходите приели, че извършените доставки са недоказани и недокументирани. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. чрез депозирано по делото писмено становище, изготвено от главен юрисконсулт М. К. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на Д. С. А., действащ като едноличен търговец са установени допълнителни задължения за подоходен данък за периодите 2007 г., 2008 г. и 2010 г., както и задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. В хода на ревизията са изследвани приходите и разходите на лицето, които са съпоставени, така, че за 2007 г. и 2008 г. е установено превишение на разходите, за което ревизираното лице не е представило съответните данни и документи, поради което е прието наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. За тези два периода е формирана данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, образувана от сбора на основата от доходи от трудови правоотношения, декларираните доходи от стопанска дейност и основата по чл. 122 ДОПК. За 2010 г. е определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ въз основа на доходите от дейността на ЕТ "Аламинут - Д. А.", установени в хода на ревизията, след увеличаване на декларирания от лицето счетоводен резултат. Извършеното увеличение включва разходи, за които е установена липса на документална обоснованост. Не са признати разходи в общ размер на 66 127,20 лева, представляващи отчетна стойност на животни, доставени по фактури, издадени от "Бик ремонт строй" ЕООД, "Валдо транс" ЕООД и "Металстрой БГ" ЕООД, за които с влезли в сила ревизионни актове не е признато право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на доставки от посочените дружества. Освен това ревизираното лице не представило доказателства, обосноваващи реалност на стопанските операции, поради което е приложена разпоредбата на чл. 10 ЗКПО, във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗСч. На същото основание не е признат разход в размер на 2 110 лева за строителни материали по фактура, издадена от "Валдо транс" ЕООД. На следващо място не е призната сума в размер на 173 289,80 лева, представляваща неправилно изписана като отчетна стойност на 1 196 броя агнета с румънски произход, за които няма доказателства да са били изнесени в Р. Т.. Тъй като, търговецът няма извършвани годишни инвентаризации на животните, приходните органи са достигнали до този извод след анализ на информацията, предоставена от А. М., МБ Р. и Българската агенция за безопасност на храните. Така установените обстоятелства, са мотивирали приходните органи да установят и допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. На 11.02.2011 г. органите на БАБХ са извършили проверка в животновъдния обект на търговеца и не са установили налични дребни преживни животни, въпреки, че към тази дата е следвало да разполага с 1 658 броя животни, получени като разлика между закупените 3 335 броя и реализираните 1 677 броя с произход от Р. Р.. При така установената липса е презумирано, че животните са били реализирани от ревизираното лице на територията на страната, тоест са осъществени облагаеми доставки, за които не е начислен и платен дължимия ДДС, поради което с ревизионния акт е определен допълнително дължим ДДС, изчислен въз основа на липсващите животни с тегло 51 878 кг. при единична изкупна цена 4,74 лева, съгласно данни на НСИ. Установените в хода на ревизията релевантни обстоятелства, обуславящо допълнителното облагане по ЗДДФЛ за периодите 2007 г. и 2010 г., както и относно допълнителното начисляване на ДДС за данъчен период м. 02.2011 г., не са оборени от страна на жалбоподателя. За тези периоди, основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - данни за укрити приходи и липса на редовно водена счетоводна отчетност са установени от събраните доказателства, поради което е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която отразените в ревизионния акт фактически констатации се считат за верни, до доказване на противното, което не е сторено от страна на данъчно-задълженото лице. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - В. правилно е приел законосъобразност на ревизионния акт в посочените по-горе части, респективно е отхвърлил жалбата против акта в тези му части. Съдебното решение е мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение в тази част е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби, поради което следва да бъде оставено в сила. Относно установените с ревизионния акт допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г., се установява, че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, приходните органи са използвали незаконосъобразен подход при определяне на разликата между приходи и разходи за годината. Неправилно са формирани моментни дневни салда, като общия сбор от тези отрицателни салда в размер на 18 000 лева, е използван като основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Този подход не съответства на приложимите материални норми от ЗДДФЛ, съгласно които облагането с данък върху доходите следва да се извършва на годишна база, като дължимият данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база приходите и разходите за целия период на календарната година. Всъщност на годишна основа за 2008 г. не се установява недостиг на парични средства, тъй като размерът на приходите е 61 289,52 лева, при разходи в размер на 23 541 лева, следователно за този период не са налице обстоятелствата за провеждане на ревизията по особения ред и неправилно е формирана основа за допълнително облагане по реда на чл. 122 ДОПК, респективно ревизионния акт в тази му част се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд не е установил тази незаконосъобразност, поради което решение му в тази част, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, вместо което да се постанови друго с което да се отмени ревизионния акт, относно установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2008 г. При този изход на спора, в полза на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, изчислено съгласно чл. 8, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 547,92 лева, а пред настоящата инстанция този размер следва да се редуцира на 2 660,94 лева, на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, или общо дължимата на приходната администрация сума съобразно отхвърлената част от жалбата против акта е в размер на 6 208,86 лева. Пред настоящата съдебна инстанция, касационният жалбоподател не е отправял искане за присъждане на разноски. Пред първоинстанционният съд е налице своевременно искане без представен списък, като сторените от жалбоподателя разноски са в общ размер на 550 лева, платени за възнаграждения на вещите лица. По делото е представен договор за адвокатска помощ и съдействие, но в същия не е отразено изрично плащане, както и липсват други доказателства за установяване на обстоятелството за действителното изплащане на договорения хонорар. Съобразно уважената част от жалбата против ревизионния акт, която е в общ размер на 2 391,50 лева, дължимите на жалбоподателя разноски са в размер на 12,63 лева. Изчислени по компенсация между двете суми, в полза на Дирекция "ОДОП" се дължи сума в размер на 6 196,23 лева. С оспореното решение в полза на приходната администрация са присъдени 3 571,83 лева, следователно с настоящото съдебно решение следва да се присъди разликата до 6 196,23 лева, или 2 624,40 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение