Решение № 7100 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на М. А. Я., гражданин на Сирия, чрез адв. Стоянов, срещу Решение 8538/12.03.2025 г., постановено по адм. д. 12241/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 11495/04.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), отказващо му предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита, че в противоречие със събраните доказателства, съдът е направил погрешен извод, че административният орган е извършил точна преценка на относимите факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход. Подчертава, че войната в Сирия, страхът от мобилизация и смъртта на баща му правят невъзможно чуждият гражданин да живее мирно и необезпокоявано в страната си по произход, без да изпитва страх за живота си. Поради това претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Георгиева, която оспорва нейната основателност с позоваване на актуална справка за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 11495/04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр Алзор, [населено място]. Според фактическите установявания на АССГ началото на закрилното производство е поставено с молба от 23.07.2024 г., въз основа на която чужденецът е регистриран в ДАБ с имена М. (собствено) Я. (бащино) А. (фамилно), гражданство Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр Алзор, [населено място], с основно образование, професия строител, религия [заличен текст], женен, със шест деца. В рамките на проведено на 02.08.2024 г. интервю посочил, че е напуснал държавата си по произход през месец юли 2024 г. нелегално за Турция, където е останал само два дни. След това с помощта на трафикант е преминал през граничното телено заграждение не по законоустановения ред на територията на Република България. Заявява, че от 2010 г. до 2012 г. е служил в редовната сирийска армия и че е дезертирал преди края на службата си. Скрил се в селото си, където режима няма власт. Твърди, че през 2009 г. е сключил брак с Г. А. Р.-ш., родена през [год.] в [населено място], и че тя и шестте им деца живеят в същото село. Посочва, че районът, в който е живял се управлява от кюрдските сили, които от време на време водят сражения с режима. Мотивира напускането на родината си с липсата на сигурност, училища, образование и вода за пиене и домашна употреба. Обяснява, че се страхува от отвличанията. Изтъква, че цялото му семейство, петимата му братя и четирите му сестри живеят в област Д. А., Сирия. Отрича да е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Не сочи да е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Твърди, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Декларира, че не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата му на произход. Заявява, че ако всичко се промени ще се завърне в държавата си на произход. При така заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АССГ е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка АССГ е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани, е приел, че не са налице действия на преследване, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като основание за предоставяне статут на бежанец на М. А. Я.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната, липсата на сигурност, липсата на училища и тежки битови условия. Касаторът е заявил, че от 2010 г. до 2012 г. е служил в редовната сирийска армия и че е дезертирал преди края на службата си. Не твърди да е бил наказателно отговорен за дезертирането. Посочва, че през 2009 г. е сключил брак с Г. А. Р.-ш., родена през [год.] в [населено място] и че тя и шестте им деца живеят в същото село. Твърди, че района, в който е живял, се управлява от кюрдските сили, които от време на време водят сражения с режима. Не твърди да е бил преследван от кюрдите поради това, че е [заличен текст]. Декларирал е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия [заличен текст]. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила. Споделят се изводите на АССГ, че касаторът не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, което обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. М. А. Я. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие.