Решение № 1947 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2008 г.

Решение № 1947 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КМЕТЪТ на община Карлово е обжалвал решението от 7.08.2008 г. по адм. д. № 508/08 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменена негова заповед от 19.02.2008 г., задължаваща собствениците на урегулиран поземлен имот да проектират, съгласуват и изпълнят преместване на обслужващо ги канализационно съоръжение от съседен в своя имот. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ЧАСТ от ответниците по касационната жалба я оспорват, останалите не са взели становища по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна. Незаконосъобразността на заповедта е следвала пряко от фактическите основания, на които е издадена - поради това, че при изкопни работи в съседен УПИ било прекъснато канализационно отклонение, обслужващо имота на задължените лица, вследствие на което отпадните им води се изливали в изкопа, и закона. Оспорилите заповедта, доколкото са били собственици съгласно чл. 24, т. 7 ЗВ на обслужващото имота им канализационно съоръжение и в повредената му част в съседния имот, са могли да бъдат задължени от кмета само за отстраняване на повредата - чл. 195, ал. 5 ЗУТ, не и за преместването му. Кметът, по-специално, не е могъл да разпореди преместването от чуждия имот нито поради липсата на строителни книжа, каквото е първото касационно оплакване, защото компетентни да премахват незаконни строежи са само органите на ДНСК - чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, нито поради липсата на право да се държи съоръжението в този имот, каквото е второто касационно оплакване, защото защитата на вещните права е възложена не на администрацията, а на съда - чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КРБ, и чл. 14, ал. 1 ГПК вр. чл. 109 ЗС. Вината на собствениците на съоръжението за ненанасянето му в кадастъра, съответно липсата на вина у инвеститора за повреждането му, каквито са останалите две касационни оплаквания, биха били от значение при евентуален спор за непозволено увреждане, но са неотносими към законосъобразността на разпореденото от кмета преместване. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд