Решение № 3503 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2020 г.

Решение № 3503 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. С. и Б. С. от гр. Несебър срещу решение № 818 от 03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 786/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. С бланкетни доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът заместник кмет "ПООС" при Община Несебър, чрез юрк. П., излага в писмено становище, доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 1443 от 20.09.2018 г. на зам. кмета на Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна пристройка", от юг с неправилна форма и приблизителна площ от 18, 50 кв. м. и височина 2, 30 м към съществуваща едноетажна сграда "Кафе еспресо", находяща се в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 51500.502.168 по КККР на гр. Несебър. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган за безспорно установен незаконен строеж, без строителни книжа и съгласие на съсобствениците в имота, след 2002 г., към който момент е изградена основната застройка на "Кафе еспресо" и въведена в експлоатация. Изложени са мотиви за непопадане на процесния незаконен строеж в нито една от хипотезите на търпимост по § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед периода на изграждане на незаконния строеж, чийто параметри са потвърдени от приетата по делото СТЕ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 33/04.06.2018 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден след 2002 г., съставляващ пристройка към "Кафе еспресо", с конкретно описаните РЗП, местонахождение, форма и предназначение, които се потвърждават от събраните в съдебното производство доказателства. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " Неоснователно е въведеното пред настоящата инстанция възражение от касаторът И. С. по отношение легитимацията на втория касатор Б. С., поради отказ от наследство от общата им наследодателка и майка А. А. -С., която е адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. И. С. и Б. С. участват в процеса в двойно качество – като наследници на А. А. -С. и на починалия й в последствие съпруг Х. С., който е заличен като жалбоподател с обжалваното решение. Освен това Б. С. е подал касационна жалба въпреки направения отказ от наследство на майка си, като по делото липсват предприети от негова страна действия по оттегляне на жалбата. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,