Решение № 6125 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2019 г.

Решение № 6125 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рябик О., [гражданство], против решение № 6354 от 29.10.2019 г. по адм. дело № 9576/2019 г. на Административен съд-София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 4100 от 8.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон. Посочва, че обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като от личната бежанска история може да се направи извод, че лицето няма качество на бежанец, а е икономически мигрант, който търси по-добри условия на живот. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Рябик О. против решение № 4100 от 8.07.2019 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Твърди, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК – при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и неправилна преценка на приложените документи относно положението в Украйна. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставянето му. От представените справки относно обстановката в Украйна и бежанската история е счел, че за лицето не е налице заплаха за живота му. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката и представеното копие на паспорт, жалбоподателят е [гражданство], [народност], [вероизповедание], [семейно положение], нечленуващ в политически партии, служил в армията от 2001 до 2003 г. Сам заявява, че не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията на Украйна, не е преследван на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изнесените от Рябик О. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Касационният жалбоподател е заявил, че в България му е предложена работа и държавата му харесва, като иска да доведе жена си и двете си деца. Посочил е, че в Украйна имало малко работа, а и съществува възможност да го вземат в армията, които причини правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Опасенията на лицето, произтичащи от опасения за евентуалното му влизане в армията и липсата на работа не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни. Съдът правилно е възприел изводите на председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Съобразил е, че срещу Рябик О. не е имало конкретни посегателства и той не е преживял насилие. Първоинстанционният съд е отчел, че касаторът няма твърдения за осъществено спрямо него преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Той не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Съдът е отчел и факта, че лицето е напуснало Украйна легално, което според настоящия състав е показателно за липсата на особено отношение към него от страна на официалните власти в държавата му по произход. От друга страна правилно е отчетена липсата на заплаха в страната му по произход, тъй като лицето е влязло в Република България през месец ноември 2018 г., а е подало молба за закрила едва през месец февруари 2019 г. Цялостният анализ на обясненията на Рябик доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Украйна изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Украйна, от която да се направи извода за това, че в страната са гарантирани основните човешки права. В рамките на административното и съдебното производство са представени три справки за обществено-политическия живот, икономиката и актуалната обстановка в Запорожска област, и по-специално в гр. Мелитопол /градът, в който живее касаторът/. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 10.04.2019 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Втората справка, представена пред първоинстанционният съд е от 20.08.2019 г. Съдът е обсъдил, че във връзка с нападението и залавянето на украински кораб и членовете на екипажа му в Черно мора, близо до Керченския проток, на 25.11.2018 г. в Украйна е въведено военно положение за срок от 30 дни в 10 области, граничещи с райони на руската граница, като срокът на военното положение е изтекъл на 27.12.2018 г. и липсват съобщения за права, които да са били ограничавани по време на неговото действие. Третата справка, представена в настоящото съдебно производство, е с дата - 15.05.2020 г. В нея се съдържат позитивни данни за подобряване на общата ситуация в Украйна, като гражданските власти поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност на контролираната от правителството територия. Отделно от това в справката липсват данни за висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила, още повече, че лицето е посочило, че не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 /анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд/. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение