Решение № 8476 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16428/2011 г.

Решение № 8476 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16428/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Илмен Борисов Замфиров срещу решение по протокол № 42 от 15.12.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност". Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата и писмените бележки съображения и иска да се отмени. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че следва да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на ВСС. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят Илмен Борисов Замфиров е заемал длъжността прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано със заповед № РД-15-107/08.10.2008 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен. Със заповед № РД-10-114/11.12.2008 г. административният ръководител на РП гр. Плевен, на основание чл. 314, ал. 5 от ЗСВ е спрял дисциплинарното производство и е внесъл предложение до ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" на прокурор Замфиров. С решение № 10-00-077/18.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 2/2009 г. дисциплинарният състав е приел, че прокурор Замфиров виновно не е изпълнил служебните си задължения, като е допуснал следните нарушения: 1) - системно неспазване на сроковете, предвидени в чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 3 от НПК, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ; 2) - действия, неоправдано забавящи производството (прибиране и продължително задържане на решени дела), с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ; 3) - неизпълнение на служебни задължения по чл. 46, ал. 2, чл. 196, чл. 234, ал. 3 и ал. 4 от НПК, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ. С решение по т. 2 от протокол № 45/19.11.2009 г., ВСС е приел, че Илмен Замфиров в качеството си на прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, като виновно не е изпълнил служебните си задължения, посочени в чл. 46, ал. 2, чл. 196, чл. 234, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 242, ал. 3 от НПК, за които му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. С решение № 5028 от 16.04.2010 г. по адм. дело № 15599/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлена жалбата на Илмен Замфиров срещу решението по т. 2 от протокол № 45/19.11.2009 г. на ВСС. С решение № 1184 от 25.01.2011 г. по адм. дело № 7076/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е отменено решение № 5028 от 16.04.2010 г. по адм. дело № 15599/2009 г. на тричленния състав и вместо него е постановено друго, с което е отменено решение на Висшия съдебен съвет, взето по протокол № 45 от 19.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 2/2009 г., с което на Илмен Борисов Замфиров е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В мотивите на отменителното решение е посочено, че предложението на районния прокурор на РП гр. Плевен е основано на извършена проверка от комисия в състав ВРИД - районен прокурор Николай Пачевски, заместник районния прокурор Христо Сурджийски, прокурор Росен Кръстев и административен секретар на РП Плевен - Христинка Петрова. Петчленният състав е приел, че проверката, въз основа на която е започнало дисциплинарното производство, не е извършена от орган, притежаващ такава компетентност, съгласно ЗСВ - недопустимо е равни по степен прокурори на жалбоподателя и служител от администрацията на прокуратурата да проверяват работата му. Съдът е установил от материалите по административната преписка наличие на противоречиви доказателства както относно натовареността на магистрата, така и по отношение на извършените от него нарушения, което сочи на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК и на принципа по чл. 7 в същия кодекс, както и тези по чл. 318, ал. 3 и чл. 319, ал. 1 ЗСВ. Решението на административния орган е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени всички доказателства, както поотделно, така и в съвкупността им - не е установено кога и как са били възложени на жалбоподателя делата, за да се прецени срочността, не са отчетени сложността на делата, броят на същите, като и броят на участието му съдебни заседания, не е установена реалната му натовареност. Съдът е указал, че при новото произнасяне административният орган следва да изясни фактите, относими към случая по безспорен и несъмнен начин, като събраните по делото доказателства следва да бъдат обсъдени, при стриктно спазване на цитираните в мотивите законови разпоредби. След връщане на преписката на административния орган, дисциплинарният състав с определение от 22.03.2011 г. по д. дело № 2/2009 г. е възобновил събирането на доказателства, като е изискал писмени доказателства и е допуснал до разпит един свидетел - прокурор В. Мирчев, в качеството му на председател на ревизионния екип, изготвил доклад след извършена ревизия на РП гр. Плевен за 2008 г. по реда на чл. 142, ал. 2 от ЗСВ (впоследствие страните са се отказали от изслушването на свидетеля). По преписката е представен доклад за резултатите от плановата проверка в РП гр. Плевен, извършена от Инспектората към ВСС на Великотърновския апелативен район. В т. 12 от констатациите от проверката е отбелязано, че е изслушан прокурор Илмен Замфиров, който изразил оплаквания спрямо административния ръководител. При проверката е установено, че прокурор Замфиров не е по-натоварен от останалите прокурори, за което е представена сравнителна таблица. Посочено е, че районният прокурор е упражнил законовите си правомощия, като правил предложения пред ВСС за налагане на дисциплинарни наказания. Направена е констатация, че прокурор Замфиров действително има забавени произнасяния и не е спазвал процесуалните срокове, като не са цитирани конкретни актове и дела. Приложени са справки за индивидуалната и средната натовареност на прокурорите от районните прокуратури във Великотърновския апелативен район през 2007 г., 2008 г. и 2009 г., както и класирането им по индивидуална натовареност за същия период, от апелативния прокурор на АП - Велико Търново, както и справка за натовареността на жалбоподателя за периода 01.09.2007 г. - 31.12.2009 г., изготвена от ВКП. Във връзка с указанията, дадени в отменителното съдебно решение, е представена справка с изх. № И-7/27.04.2011 г. от Районна прокуратура - Плевен, изготвена и подписана от районния прокурор, която съдържа подробни данни относно преписките и делата, визирани в предложението на административния ръководител изх. № 11-67/16.12.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание. От данните по преписката се установява, че със заповед № РД-10-28/16.04.2009 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Замфиров за това, че липсват 16 бр. досъдебни производства, по които е наблюдаващ прокурор (описани в заповедта), същият не е предоставил обяснение относно наличието на делата, както и не е предприел никакви мерки за започване на процедура по възстановяването им, не е изпълнил разпореждане № 6/29.01.2008 г. на зам. апелативния прокурор на АП гр. Велико Търново и указанията на административния ръководител на ОП гр. Плевен относно установяване на липсващите дела, което съставлява грубо дисциплинарно нарушение. Със заповед № РД-10-74/20.11.2009 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е спряна откритата процедура за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя поради това, че с решение на ВСС по дисциплинарно дело № 2/2009 г. на прокурор Замфиров е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", до влизане в сила на това решение. Със заповед № РД-10-13/31.03.2011 г. на районния прокурор на РП гр. Плевен е възобновено дисциплинарното производство поради отпадане на основанието за спирането му; спряно е на основание чл. 314, ал. 5 от ЗСВ и са изпратени материалите по него по компетентност на ВСС, с предложение на прокурор Замфиров да му бъде наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решение на ВСС по протокол № 13/14.04.2011 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. С решение на ВСС по протокол № 18/19.05.2011 г. е обединено разглеждането на дисциплинарно дело № 2/2009 г. с дисциплинарно дело № 3/2011 г., водени срещу прокурор Замфиров, в общо производство под № 3/2011 г. Във връзка с констатираната липса на 16 бр. досъдебни производства по преписката е приложено писмо вх. № 2613/07.09.2009 г. от прокурор от ВКП до административния ръководител на РП гр. Плевен, в което подробно са описани установените факти и е констатирано (вж. т. 5), че след извършване на множество беседи и снемане на обяснения от служители в РП гр. Плевен и ОП гр. Плевен, от прокурор Замфиров, от прокурор Антонова, с която работи в един кабинет (разпитана като свидетел и в хода на дисциплинарното производство), че липсват надлежни данни за времето и начина на загубване на обсъжданите ДП, разпределени за решаване на жалбоподателя, като от подробната справка (вж. т. 8), изготвена от съдебния администратор е видно, че досъдебните производства са му били разпределени за период 10.03. - 12.12.2008 г., т. е. към момента на изгубването им са били извън срока за произнасяне по чл. 242, ал. 3 от НПК, което обективира нарушение по см. на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. С постановление от 21.01.2010 г. на Софийска градска прокуратура по досъдебно производство № 153/2009 г. по описа на НСлСл, образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 319, ал. 1 от НК по повод липсващите 16 бр. дела, е прието, че няма данни прокурор Замфиров да е осъществил състава на престъпление по см. на чл. 319 от НК, както и трети лица, които да са съпричастни към извършеното престъпление и е постановено на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НК спиране на досъдебното производство. С решение № 10-00-022/07.12.2011 г. по д. дело № 3/2011 г. дисциплинарният състав, въз основа на изложените фактически обстоятелства, е приел, че всяко от обединените дисциплинарни производства е образувано в тримесечен срок от откриване на нарушенията, съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Страните в административното производство са били своевременно уведомени, дадена е възможност на жалбоподателя да представи писмени възражения, събрани са необходимите доказателства за изясняване на релевантните факти. По дисциплинарните нарушения, предмет на дисциплинарно дело № 2/2009 г., дисциплинарният състав е приел, че по описаните в справката от 27.04.2011 г. 34 дела (преписки) прокурор Замфиров системно е забавял произнасянето си по възложените му дела. При изброяване на преписките дисциплинарният състав е изложил съображения по всяка от тях за това, че очевидно не се касае за сложни от фактическа и правна страна дела, а за недобра организация на работата от жалбоподателя. Установил е, че за периода 2006 г. до датата на извършване на проверката - месец юни 2008 г., той е забавил произнасянето си по 39 преписки, възложени му за решаване, описани в приложение № 2, неразделна част от предложение изх. № 11-67/16.12.2008 г., като забавянето е от няколко месеца до повече от две години. Приел, че неспазването на сроковете характеризира дейността на прокурор Замфиров. При преценка на данните за натовареност е видно, че няма по-големи участия в съдебни заседания, персоналната му натовареност е около и под средната за Районната прокуратура; прави впечатление и значителният дял на прекратени преписки и дела спрямо броя на внесените обвинителни актове, като значителна част от постановленията са за прекратяване на наказателните производства по давност. Посочил е, че прокурор Замфиров не е изпълнявал задълженията си по чл. 46 и чл. 196 от НПК, като не е упражнил постоянен надзор върху работата на разследващите органи и по чл. 243 от НПК, т. к. не е искал своевременно продължаване на срока за разследване. Системно е нарушавал разпоредбата на чл. 242, ал. 3 от НПК, задължаваща го да се произнесе по възложените му дела в едномесечен срок и с това е допуснал дисциплинарното нарушение неизпълнение на други служебни задължения. С оглед изложеното, дисциплинарният състав е приел, че прокурор Замфиров системно не е спазвал сроковете, предвидени в процесуалните закони и не е изпълнявал служебните си задължения, с което е допуснал дисциплинарните нарушения, предвидени в чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 5 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 64/2007 г.). По три от възложените му преписки, описани в т. 16, 23 и 27 в решението, жалбоподателят е извършил действия, които неоправдано са забавили производството - произнесъл се е с постановления за прекратяване, но е задържал делата в кабинета си, не са изпратени съобщения до страните, поради което същите не са приключили в разумен срок. Тези действия, респ. бездействия дисциплинарният състав е квалифицирал като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. Относно нарушенията по повод на които е образувано д. дело № 3/2011 г. дисциплинарният състав е приел, че прокурор Замфиров не е положил необходимата грижа за тяхното съхранение и своевременно решаване, с което е нарушил основното си служебно задължение да пази възложените му дела и преписки, както и да предприеме всякакви действия за изпълнение на това задължение, включително да изиска от ръководството на прокуратурата да му предостави каса за целта. С тези действия и бездействия прокурор Замфиров е допуснал грубо нарушение на служебните си задължения, изразяващо се в небрежно отношение към възложените му дела и преписки, с което е причинил значителни вредни последици, изразяващи се в необходимостта от възстановяването им, за което следва да бъде санкциониран с дисциплинарно наказание. Дисциплинарният състав, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, е посочил, че прокурор Замфиров системно не изпълнява служебните си задължения, имал е лошо отношение към гражданите и колегите си и с оглед цялостната фактическа обстановка, описана в решението, е счел за справедливо налагането на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Предложението на дисциплинарния състав, прието с решение № 10-00-022/07.12.2011 г. по д. дело № 3/2011 г. е докладвано на заседанието на ВСС на 15.12.2011 г., т. 42 от протокол № 42/15.12.2011 г. След обсъждане на данните по дисциплинарната преписка е направено предложение от чл. на ВСС на прокурор Замфиров да му бъде наложено по-леко по вид дисциплинарно наказание - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години". Проведено е гласуване, като първо е гласувано внесеното от дисциплинарния състав предложение за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя и на второ - предложението на члена на ВСС. При проведеното тайно гласуване и двете предложения не са събрали необходимия брой гласове за приемането им - повече от половината от членовете на кадровия орган. Поради това е пристъпено към повторно гласуване на предложенията в същата поредност, при което с 13 гласа "за", 6 "против" и 2 "въздържали се" ВСС е приел решение на прокурор Замфиров да се наложи дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". По доводите за нарушения на административнопроизводствените правила: Жалбоподателят поддържа, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното съдебно решение, т. к. дисциплинарното производство отново се основава на данните, събрани от незаконосъобразна по състав и правомощия комисия за проверка на служебната дейност на магистрата, състояща се от равни по ранг прокурори на проверявания и съдебна служителка, също така не са съобразени данните от представените атестации, изготвени през 2008 г. и 2009 г. и данните за персоналната му натовареност. В този контекст счита, че броят на забавени преписки е незначителен спрямо общия такъв на възложени и приключени дела. Счита, че са изтекли сроковете по чл. 310 от ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Твърди, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила с обединяването на две дисциплинарни дела с различен предмет в общо производство, в резултат на което е утежнено положението му на дисциплинарно привлечено лице. Оспореното решение е прието от компетентния орган, с необходимия кворум и в предписаната от закона форма. Обстоятелството, че е проведено повторно гласуване, след като при първоначалното такова не е прието решение с изискуемия от закона брой гласове, не опорочава волеизявлението на колективния административен орган. Всяко едно административно производство, в т. ч. дисциплинарната процедура, следва да бъде финализирано със съответния административен акт. При липсата на изрични правила в хипотеза като обсъжданата, административният орган правилно е провел отново гласуване при спазване на възприетата при първоначалното гласуване поредност на предложенията, в резултат на което е приел решение с разписаното в закона мнозинство за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ на дисциплинарно привлеченото лице. Предвид релевантната законова регламентация и установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира за неоснователни доводите за нарушение на краткия давностен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ при образуване на дисциплинарното производство, както по д. дело № 2/2009 г., така и по д. дело № 3/2011 г. И в двата случая към момента на издаване на заповедта на административния ръководител на РП гр. Плевен, с която се слага началото на дисциплинарната процедура не са изтекли три месеца от откриване на нарушението, съгласно приложимата редакция на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Производството е образувано със заповед, съответно с решение, на наказващия орган. Неоснователни са и доводите във връзка с проверката, послужила като повод за образуване на д. дело № 2/2009 г. В ЗСВ няма изрични правила относно реда и повода за образуване на дисциплинарно производство, извън уредената компетентност на органите по чл. 312 от ЗСВ и срокът по чл. 316, ал. 2 ЗСВ. Повод за образуване на дисциплинарно производство може да бъдат извършени проверки на дейността на дадена структура от съдебната власт или отделни магистрати от съответния административен ръководител и/или Инспектората към ВСС, както и административният орган може да се самосезира при сигнали от различни институции, при конкретни деяния на магистрати, с негативен отзвук в обществото и пр. Правилото на чл. 142, ал. 2 от ЗСВ относно органите, компетентни да извършват ревизия на дейността на прокурорите не препятства, респ. не ограничава възможността административният ръководител да извърши проверка на работата на прокурорите от структурата, която ръководи. При упражняване на функциите си съгласно чл. 140 от ЗСВ административният ръководител на съответната прокуратура, при констатиране на нарушения по см. на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ разполага с правото да изготви предложение по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. В обсъждания случай, освен законовите изисквания са спазени и указанията в отменителното съдебно решение. По дисциплинарното дело е представена справка изх. № И-7/27.04.2011 г. от Районна прокуратура - Плевен, изготвена и подписана от административния ръководител на РП гр. Плевен, която правилно административният орган е счел, че следва да цени при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Относно обединяването на производството по дисциплинарно дело № 2/2009 г. и дисциплинарно дело № 3/2011 г. на ВСС съдът намира, че същото не съставлява нарушение на административнопроцесуалните правила. Всеки от субектите по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ може да внесе предложение за налагане на дисциплинарно наказание едновременно и/или независимо един от друг. Предметът на дисциплинарното производство се очертава с предложението по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ - арг. чл. 316, ал. 2 във вр. с чл. 319, ал. 1 и чл. 320, ал. 3 от ЗСВ и дисциплинарният състав, съответно ВСС са обвързани и дължат произнасяне по вменените с него нарушения на дисциплинарно привлеченото лице. Същевременно няма пречка в тези случай да се обединят и разгледат в общо производство внесените предложения за решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на магистрата и налагане на дисциплинарно наказание - арг. чл. 308, ал. 4 от ЗСВ. Независимо, че в ЗСВ и съответно в АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ в производството по Глава шестнадесета, няма процесуални правила относно обединяване на дисциплинарни производства, такова процесуално действие е допустимо, при спазване на основните принципи на административния процес и гарантиране на конституционно закрепеното право на защита на страните. В този контекст следва да се разгледа забраната за reformatio in pejus, на която се позовава жалбоподателят. По своята правна същност тя представлява допълнителна процесуална гаранция на правото на защита на лицето, в частност на правото му да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси. Забраната за reformatio in pejus му гарантира, че неговото положение няма да се влоши след произнасянето на съответния орган, пред който обжалва административния акт. Отмяната на решението на административния орган, с което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по реда на съдебния контрол обаче не препятства правомощието му след връщането на административната преписка при повторното решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя да му наложи същото дисциплинарно наказание. При положение, че към този момент е било образувано и друго дисциплинарно производство, същото правилно е присъединено, т. к. на първо място, както вече се посочи няма законова забрана за обединяване на дисциплинарните производства, водени срещу магистрата и на следващо - административният орган разполага с правото и е длъжен да прецени цялостната му професионалната дейност при преценка на дисциплинарната му отговорност. Ето защо, в случая с обединяването на дисциплинарните производства не е нарушена забраната за влошаване положението на жалбоподателя. При обсъждане на професионалното поведение на жалбоподателя по визираните в решението на дисциплинарния състав 37 бр. дела, предмет на първоначалното производство по д. дело № 2/2009 г., ВСС правилно е приел, че същият системно не е изпълнявал служебните си задължения, като в хода на разследването изобщо не осъществявал, респективно не и в изисквания от закона обем функции по ръководство и надзор, разписани в чл. 46, ал. 2 от НПК и чл. 196 от НПК; не е спазвал сроковете за разследване, визирани в чл. 234, ал. 1 и ал. 3 от НПК, както и сроковете за осъществяване на правомощията си по чл. 242, ал. 1 и ал. 2 от НПК; не е изпълнявал задължението си да изисква удължаване на сроковете за разследване по процедурата на чл. 234 от НПК. В продължителен период от време жалбоподателят е бездействал, като по част от делата бездействието е продължило далеч над разумния срок, системно е игнорирал изискването за провеждане на разследването в разумен срок. Тези действия, респективно бездействия вярно са отчетени от административния орган като неизпълнение на основни функции и задачи на прокурора в наказателния процес и са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, по т. 2 - действия или бездействия, които неоправдано забавят производството и по т. 5 - неизпълнение на други служебни задължения. Спорът е дали допуснатите просрочия се дължат на обективни причини, т. е. на прекомерна натовареност или са резултат на субективните действия и бездействия от страна на дисциплинарно привлеченото лице. Оценката за персонално натоварване в работата е от значение на първо място - изобщо за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и на следващо - за определяне на тежестта на нарушението и вида на дисциплинарното наказание. В този контекст дисциплинарно наказващият орган е следвало да анализира приложените по делото справки за натовареността на прокурорите при РП гр. Плевен, общо за района на Великотърновската апелативна прокуратура и персоналната натовареност на жалбоподателя, в каквато насока са били дадени задължителни указания от съда в отменителното решение. Изводите на дисциплинарния състав, че според приложените справки жалбоподателят няма по-големи участия в съдебни заседания, като някои от колегите му имат почти двойно повече такива, че е аналогично положението относно възложените дела и преписки, като се отчитат и значителния брой на прекратени преписки и дела спрямо броя на внесените обвинителни актове, не отразява точно данните по делото. Според справките, представени с писмо вх. № 11-03-870/07.04.2011 г. от АП гр. Велико Търново за 2008 г. (сходно е положението за 2009 г., която е извън процесния период), прокурорите в РП гр. Плевен са с най-голяма средна натовареност в апелативния район, като при средна натовареност на един прокурор с брой прокурорски актове 769,35 тази на жалбоподателя е 1017, а при средна натовареност с участие в съдебни дела (граждански и наказателни) 282,57 - тази на жалбоподателя е 253, като е класиран под № 4 при класирането на прокурорите от районните прокуратури в апелативен район на Велико Търново по индивидуална натовареност за 2008 г. с брой актове - 1017. Посочените статистически данни не са анализирани в светлината на критериите по чл. 309 от ЗСВ от дисциплинарния състав, което не позволява съда да провери дали са съобразени при определяне на вината на дисциплинарно привлеченото лице, тежестта на нарушенията и вида на дисциплинарното наказание от административния орган. По отношение на нарушението, предмет на д. дело № 3/2011 г. следва да се посочи, че в решението на дисциплинарния състав не е посочено с възприетата дисциплинарна простъпка кои нормативно установени служебни задължения са нарушени и какво дисциплинарно нарушение от изброените по чл. 307, ал. 4, т. 1 - 5 от ЗСВ е осъществено. Правата и задълженията на съдиите, прокурорите и следователите са разписани в чл. 210 и сл. от ЗСВ, произтичат от законовите разпоредби, които регламентират правомощията им при упражняване на професионалната им дейност. За да се квалифицира съответното действие или бездействие като нарушение на служебно задължение на първо място следва да се посочи конкретно правило, което не е спазено и на следващо място това нарушение следва да бъде субсумирано в някоя от хипотезите по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗСВ. В случая липсва позоваване на конкретен на текст по чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. В заповедта на административния ръководител за образуване на дисциплинарно производство и в предложението по чл. 314, ал. 5 от ЗСВ е отразено, че прокурор Замфиров не е предоставил нито устно нито писмено обяснение относно наличието на делата (описаните 16 бр. липсващи преписки) и не е предприел мерки за отпочване на процедура по възстановяване на делата, с което виновно е осъществил съставите на визираните в чл. 307, ал. 4, т. 1 - 5 ЗСВ дисциплинарни нарушения. Процедурата по възстановяване на загубени дела е уредена в Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Република България - чл. 94, и започва с разпореждане на административния ръководител. По преписката не е приложено разпореждане по чл. 94, ал. 2 от правилника, при отсъствието на което поведението на дисциплинарно привлеченото лице не може да се счете за укоримо. В решението на дисциплинарния състав е прието, че е нарушил основното си служебно задължение да пази възложените му дела и преписки. От относимите данни по преписката не се установява по убедителен и несъмнен начин виновно поведение на жалбоподателя, в резултат на което преписките да са загубени и да обективира извършване на дисциплинарно нарушение по някои от съставите на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. При това положение, не е доказано вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, предмет на първоначалното производство по д. дело № 3/2011 г. и неправилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност за същото. Съгласно чл. 309 от ЗСВ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Преценката за тежестта на нарушението е на ВСС, следователно спазването на изискването за мотивираност на решението да наложи съответното дисциплинарно наказание е условие за законосъобразност на постановения от него акт. В случая в мотивите на решението на дисциплинарния състав е посочено, че системно не е изпълнявал служебните си задължения, което визира съставомерност на поведението на жалбоподателя по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, но не съставлява оценка според критериите по чл. 309 от ЗСВ на тежестта на това нарушение. Лошото отношение към гражданите и колегите изобщо не е било предмет на дисциплинарната проверка и принципно може да бъде отнесено към нарушение на правилата за етично поведение или накърняване престижа на съдебната власт по см. на чл. 307, ал. 4, т. 3 и/или т. 4 ЗСВ, но не и към останалите състави по чл. 307, ал. 4, още по-малко може да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство при определяне на вида на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ЗСВ. При обсъждането на предложението на дисциплинарния състав от Висшия съдебен съвет не са изложени други, различни съображения за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, напротив проведен е дебат за налагане на по-леко дисциплинарно наказание на магистрата. Следва също да се изтъкне, че не е направена преценка на тежестта на нарушенията, предмет на д. дело № 2/2009 г. в контекста на данните за разгледаните и решени преписки и дела от жалбоподателя, в каквато насока са дадените указания от съда в отменителното решение. Не е направена преценка на данните за професионалните качества на магистрата с оглед приложените атестационни оценки, за което също са дадени изрични указания от съда в отменителното решение, които са били задължителни за административния орган. При положение, че освен това не се установява извършил ли е и съответно - за какво точно нарушение на служебните задължения и в коя хипотеза на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ, първоначално предмет по д. дело № 3/2011 г., е санкциониран жалбоподателят, то наложеното му дисциплинарно наказание и за нарушения, които не са ясно формулирани и доказани, се явява незаконосъобразно. Преценката за вида на дисциплинарното наказание е изцяло в дискрецията на административния орган, която за да бъде упражнена законосъобразно следва да е мотивирана и съобразена с критериите по чл. 309 от ЗСВ. Съдът не разполага с дисциплинарна власт и не може да замести преценката на административния орган, а само да упражни контрол за законосъобразност спрямо оспореното решение. Липсата на мотиви в тази насока препятства съдебната проверка за законосъобразно упражняване на дисциплинарните правомощия от органа. Неизпълнението на тези изисквания обуславя незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което обжалваното решение на ВСС следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,