Решение № 11564 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2009 г.

Решение № 11564 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Изпълнителният директор на АГКК е обжалвал решението от 11.03.2009 г. по адм. д. № 260/2007 г. на Ловешкия административен съд, с което е отменена негова заповед от 31.08.2007 г. за одобряването на кадастър на поземлен имот е преписката е върната за одобряване на кадастъра съобразно експертиза по делото. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответниците Росица Славенкова и Сергей Ковачев оспорват касационната жалба, останалите не са взели становища по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване, че при липсата на съществуващи на място материализирани граници не са могли да се ползват границите на имота по предходния кадастър. Тъкмо обратното следва от чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 3/2005 г. МРРБ (наредбата). 2. Неизпълнението от собственика на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР да означи границите с регламентирани трайни знаци не погасява задължението на органа по кадастъра да заснеме точно имота според данните в останалите източници по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от наредбата в тяхната поредност. То е от значение само за разходите за отстраняване на евентуалните грешки или непълноти - чл. 40 ЗКИР. 3. Условие за изпълнение на задължението за означаване е то да е указано по реда на чл. 39, ал. 2 от наредбата. Такова указание не е установено, поради което неоснователно е оплакването за неизпълнение на задължението, дори ако, обратно на заключението на първата експертиза, знаци действително не са били поставени. 4. Без значение е, най-сетне, дали отклоненията в точността на оспорената кадастрална карта са били "сериозни", каквото е последното касационно оплакване. Достатъчно е установеното с експертизата, че, съпоставени с границите по предходния кадастър, отклоненията са били извън параметрите на допустимото по чл. 18 и 19 от наредбата. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд