Решение № 7937 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Б. Л. Б. срещу решение 6733/07.11.2023 г., постановено по адм.д. 4224/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Б. Л. Б. срещу мълчалив отказ по искане с вх. 94-Б0426 от 24.11.2022 г. в ТД на НАП София за възстановяване на лихва в размер на 45 129, 94 лв., потвърден с решение 285 от 29.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че със заповед за възлагане на ревизия Р-22221020001066-020-001/25.02.2020 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Б. Л. Б. за установяване на задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 2014 г. до 2019 г. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми в банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и суми, предоставени за доверително управление в търговски банки, за сумата в размер на 235 235, 66 лв. На 17.09.2020 г. по сметка на ТД на НАП София за временно съхраняване на чужди средства за обезпечения в ТБ Уникредит Булбанк АД са постъпили суми в размер на 185 000 лв. и 18 594 лв., наредени с посочено основание за обезпечаване на ревизионно производство, заповед за възлагане на ревизия Р-22221020001066-020-001/25.02.2020 г. Ревизионното производство по отношение на Б. Л. Б. е приключило с ревизионен акт Р-22221020001066-091-001/11.08.2022 г., като за ревизираните периоди не са били установени допълнителни данъчни задължения по отношение на Б. Л. Б.. На 24.11.2022 г. от Б. Л. Б. е подадено искане с вх. 94-Б-426/24.11.2022 г., с което претендира възстановяване на преведената по сметка на НАП сума в размер на 203 594 лв., както и законна лихва от 16.09.2020 г. до датата на ефективното възстановяване. На 07.12.2022 г. от ТД на НАП София, на Б. Л. Б. е възстановена сумата в размер на 203 594 лв. с посочено основание възстановено обезпечение. По подаденото от лицето искане не е било възложено извършването на проверка. С жалба от 30 декември 2022 г. Б. Л. Б. е приел, че е налице мълчалив отказ за възстановяване на лихва в размер на 45 865, 20 лв., като е направил искане за възстановяване на лихвата. Съответно за издаване на акт за прихващане или възстановяване. С решение 385 от 29 март 2023 г. директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е потвърдил мълчаливия отказ за възстановяване на законна лихва във връзка с подаденото искане от 24 ноември 2022 г. в размер на 45 129, 94 лв., като е оставил без разглеждане жалбата на Б. Л. Б. от 17 януари 2023 г. по отношение на претендираните лихви в размер на 735, 26 лв. като недопустима и е прекратил производството в тази част, тъй като с акт за прихващане или възстановяване П-22221023021505-004-001/10.02.2023 г. на Б. Б. е възстановена лихва в размер на 735, 26 лв. върху сумата от 203 594 лв., за период от 25 ноември 2022 г. до 07.12.2022 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, жалбата на Б. Л. Б. срещу мълчаливия отказ е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че нареждането на парични средств в посочения размер по сметка на ТД на НАП не е било извършено въз основа на акт на орган по приходите, с който е установено публично държавно вземане, а е било направено по собствена инициатива на лицето. Решението е правилно Съобразно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Както правилно е приел първоинстанционният съд от събраните по делото доказателства не се установяват недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите. Такъв акт несъмнено не представлява по същността си постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, доколкото сумите не са били внесени от лицето в изпълнение на този акт. Налагането на предварителните обезпечителни мерки съобразно чл. 121 от ДОПК се извършва с цел предотвратяване извършването на сделки ии действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството внесените суми от лицето да са внесени в изпълнение на наложени предварителни обезпечителни мерки. С постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 28 февруари 2020 г. е наложен запор върху постъпващи и налични суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в търговски банки. По своя инициатива, на 17 септември 2020 г. по сметка та ТД на НАП София за временно съхраняване на чужди средства за обезпечения в ТБ Уникредит Булбанк АД, лицето е превело суми в размер на 185 000 лв. и 18 594 лв. Така направените изводи не се отричат от решение на Съда на Европейския съюз (трети състав) от 18 април 2013 година по дело C-565/11, което в т. 21 приема, че когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. Следва да се съобрази т. 26 от посоченото решение, в което се посочва, че условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, следва да се предвидят във вътрешния правен ред на всяка държава членка. Обстоятелството на съществуване на чл. 128 от ДОПК, както и неговият предметен обхват, както и чл. 129, ал. 6 от ДОПК по никакъв начин не отрича обстоятелството, че за случаи като процесния съществува правен ред, предвиден в националното ни законодателство, но това несъмнено не е редът по чл. 128 от ДОПК, съответно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, съответно неприложимостта на чл. 128 от ДОПК, съответно чл. 129, ал. 6 от ДОПК по никакъв начин не отрича обстоятелството на предвиден по отношение на процесния случай ред в националното ни законодателство. При съобразяване на това обстоятелство, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, същото е основателно, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 4260, 32 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК