Решение № 12010 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Д. Д. срещу решение 6652/18.06.2025 г., постановено по адм.д. 2271/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. Д. Д. срещу ревизионен акт Р-03000324002313-091-001/09.07.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДДФЛ в размер на 5980, 12 лв. за данъчни периоди 2019 г., 2020 г. и 2023 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-03000324002313-020-001/13.05.2024 г., е възложено извършването на ревизия на И. Д. Д. за определяне на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2019 г., 2020 г. и 2023 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от 3ОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на И. Д. Д., и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-03000324002313-092-001/26.06.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-03000324002313-091-001/09.07.2023 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 166/19.09.2024 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на проверката от лицето е поискано да представи информация относно налични парични средства в брой към 31 декември и съответно към 1 януари на всеки от ревизираните периоди. Представени са писмени обяснения, в които е посочено, че лицето е разполагало с лични спестявания, които е вложило в покупката на недвижими имоти и моторни превозни средства. Органите по приходите са приели налични парични средства към 1 януари 2019 г. в размер на 000 лв. Относно получените доходи органите по приходите са съобразили доходи от трудови правоотношения, доходи по дейност от оползотворяване на отпадъци, получени суми от физически лица. Относно извършените разходи органите по приходите са съобразили разходи за покупка на услуги, платени суми към трети лица, разходи за покупка на лек автомобил мерцедес, разходи за покупка на недвижим имот. Установено е, че с нотариален ат за покупко-продажба на недвижим имот, И. Д. Д. е придобил през 2020 г. правото на собственост върху недвижим имот за сумата от 25 000 лв., платени по сметка с титуляр Сити кеш ЕООД, за погасяване на задължения към това дружество. В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на ревизираното лице е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2019 г. в размер на 3477, 24 лв., за 2020 г. в размер на 35 005, 89 лв., за 2023 г. в размер на 6682, 24 лв. Тези констатации са формирали извод за наличието на данни за укрити приходи или доходи, както и данни, че декларираните приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Обосновани са изводи за предпоставките на ревизионно производство по особения ред. Лицето е уведомено, че данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък върху доходите за периода 2019 г., 2020 г. и 2023 г. ще бъде определена по особения ред. За 2019 г. е определена данъчна основа в размер на 3477, 24 лв., представляваща сумата на несъответствието между получените от лицето доходи и извършените разходи, определен е дължим данък в размер на 347 лв. За 2020 г. е определена данъчна основа от 35 005, 89 лв., представляваща сумата на несъответствието между получените от лицето доходи и извършените разходи, определен е дължим данък в размер на 3500 лв. За 2023 г. е определена данъчна основа от 6682, 24 лв., представляваща сумата на несъответствието между получените от лицето доходи и извършените разходи, определен е данък в размер на 668 лв. Органите по приходите не са съобразили представените 4 броя декларации за дарение на парични суми от родителите на жената, с която ревизираното лице е във фактическо съжителство, като всяка една от сумите е в размер на 10000 лв. Съобразили са обстоятелството, че не са представени доказателства за предаване на сумите. Органите по приходите не са съобразили и обстоятелството на посочен от лицето като получен заем в размер на 25 000 лв. през 2020 г. от Строй комфорт 20 ЕООД. Не са представени доказателства за начина на получаване на заема, както и доказателства за неговото връщане. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на И. Д. Д. е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на органите по приходите за наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред при наличието на условията па чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Приел е за правилно разбирането на органите по приходите да не съобрази при определяне на данъчната основа на претендираните като дарени в полза на И. Д. Д. суми в размер на 10 000 лв. през 2019 г. и 30 000 лв. през 2020 г. Определил е като правилно разбирането на органите по приходите да не съобразят и сумата от 25 000 лв., посочена от ревизираното лице като получен заем от Строй комфорт 20 ЕООД. Решението е правилно. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са ограничени до това, че не са били обсъдени всички направени възражения от жалбоподателя, с обстоятелството, че ревизиращият екип не е обвързан от изводите, обективирани в протоколи от предхождащи проверки. Тази съдебна инстанция не установява основателност на касационните оплаквания. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Тази съдебна инстанция съобразява принципно правилното разбиране на първоинстанционния съд относно правния характер на ревизионния акт като акт, който не създава, нито констатира вече възникнали задължения, като не е нито конститутивен, нито декларативен административен акт. Ревизионният акт е официален диспозитивен документ. Фактическите установявания и правните изводи на приходната администрация са с предметен обхват на ревизията, като тези фактически установявания не са оборени от жалбоподателя. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е оспорило констатациите на органите по приходите, като е въвело насрещни твърдения за предоставен заем и получени дарения. Несъмнено е обстоятелството, че това насрещно твърдение е израз на състезателното начало в процеса по чл. 8, ал. 2 от ГПК, във връзка с параграф 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК. Именно доказването на това твърдение би обусловило изключването на съществуването на установеното с ревизионния акт публично задължение или пък да се отрази на неговия размер при съобразяване на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Насрещното твърдение на ревизираното лице е изразено още в ревизионното производство. Твърдението на ревизираното лице за получени парични средства от родителите на жената, с която живее във фактическо съжителство е останало недоказано. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, съобразени с обстоятелството, че не са представени доказателства за предаване на сумите, ако са били предадени за начина на предаването им. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и за недоказаност на твърдението на И. Д. Д. за получен заем в размер на 25 000 лв. от Строй комфорт 20 ЕООД. В хода на ревизионното производство, по отношение на това търговско дружество е била извършена проверка, приключила с издаването на протокол от 20 март 2024 г., като от дружеството не са били представени документи за предоставен заем в полза на И. Д. Д.. Оплаквания в касационната жалба в тази насока не се съдържат. Със средствата на насрещното доказване жалбоподателят в производството пред първата съдебна инстанция не е разколебал убедителността на установяването на фактите, представляващи основание за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 124 от ДОПК,, както и на осъществяването на предпоставките по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Тази съдебна инстанция не установява и нещожност на ревизионния акт, същият е издаден от компетентни органи. Ревизионният акт е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от орган по приходите на длъжност началник на сектор ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Варна, който е и органът по приходите, възложил ревизията и от орган по приходите на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна, същото е основателно, на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 898 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение